Зимбабве има болезнени отношения с парите. В разгара на хиперинфлацията през 2008 г. с банкнотите за милиарди и трилиони долари на африканската икономика едва можеше да се купи тоалетна хартия, а войната, автокрацията и паричното безразсъдство смазваха доверието и съсипваха човешки животи. Новите икономически проблеми означават, че спомените за това време започват да се връщат: Инфлацията е 55%, щатският долар е станал доминиращ, а за да си купиш хляб, трябва да платиш със 100 банкноти.
Ето защо Зимбабве се стреми към ново начало с помощта на ZiG, което е съкращение от Zimbabwe Gold и е обезпечено със злато и други резерви на стойност около 185 млн. долара. Това е шестият опит за опит за преразглеждане на валутата, чиято последна итерация възобнови обръщението си през 2019 г. при 2,5 за щатски долар и го приключи миналия петък при 30 671 - като загуби около 80% от стойността си от началото на тази година. След като се заигра с буквални златни монети и централно емитирани цифрови варианти, централната банка на Зимбабве заявява, че ZiG е шанс за "солидна и стабилна" национална валута.
При този вид проекти обаче се препоръчва изключителна предпазливост. Започнете с принципа: Привлекателността на обезпечаването на обменния курс на дадена валута със злато - в този случай 13,56 ZiG за щатски долар - се корени в носталгичното, ако не и митично възприемане на златния стандарт от XIX и XX век като механизъм, който поддържа парите "здрави", а инфлацията - ниска. Но дори и златотърсачите да отбелязват с гордост, че жълтият метал е изпълнявал претенциите си за стабилна стойност през десетилетията, като сегашният му рекорд отразява вълна от ентусиазъм в един по-несигурен свят, в краткосрочен план цената му може да бъде болезнено волатилна.
В книгата си "Истината за инфлацията" икономистът от UBS Пол Донован дава пример с основна покупка като галон мляко: Между 1996 г. и 2004 г., което е дълъг период за средното домакинство, цената му в щатски долари е била по-стабилна от цената му в златни долари (ако приемем стандартна цена от 35 долара за тройунция). През септември 2022 г. Донован изчислява, че цените на млякото в щатски долари са се повишили с 16%, но в златно изражение са се повишили с над 23%. Идеята, че златото би било по-привлекателно от долара като пари, не е непременно валидна, когато става въпрос за ценова стабилност - което е от значение за Зимбабве, тъй като тя иска ZiG да намали привлекателността на щатския долар в местната си икономика. Около 80% от всички транзакции се извършват в щатски долари.
Има и по-практични пречки: Поддържането на валута, подкрепена със злато, като ZiG, далеч няма да е лесно. Ивон Мханго от Bloomberg Economics казва, че златните резерви на Зимбабве може да не са достатъчно големи, за да се поддържа желаният обменен курс. Фактът, че страната действа самостоятелно, без подобен ход от страна на търговските ѝ партньори, означава, че новата валута ще бъде изложена на колебанията в цената на златото. Историята показва, че златният стандарт, в класическия си вид преди Първата световна война, е изисквал сътрудничество и ангажираност между световните сили, за да се защити златният паритет. Тук това няма да се случи.
В Зимбабве несъмнено има остра нужда от промяна. През януари бюлетинът Next Africa на Bloomberg обяви местната валута за "мъртва". Може би ZiG по някакъв начин ще се справи по-добре от своите предшественици. Но ако за сравнително кратък период от време страната е преминала от хиперинфлация към хипердоларизация и в момента се бори с двуцифрена инфлация и лихвени проценти, то това е така, защото има дълбоко вкоренени проблеми извън паричното предлагане, като например икономическо управление или корупционни рискове.
Без по-задълбочени реформи един от основните експортни продукти на страната ще остане собственият ѝ народ - и може би странната банкнота от трилион долара като сувенир.
Лионел Лоран е колумнист в Bloomberg, който пише за бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер в Ройтерс и Форбс.