Централните банки се превръщат в крупни "златотърсачи" и ревностни пазители на кюлчета
Ако златото е достатъчно добро средство за хеджиране на всичко за Китайската централна банка, то би трябвало да е достатъчно добро и за останалите
11:03 | 8 април 2024
Обновен: 11:15 | 8 април 2024
Автор:
Мерин Сомърсет Уеб
Преди няколко седмици, когато цената на златото достигна рекордно високи стойности, никой, освен няколко "златни бръмбари", не се загрижи за това. Биткойнът също достигна рекорден връх. Всички се загрижиха. Доказателството дойде от страниците за лични финанси на британските вестници. Във FT имаше материал за инвестирането в криптоминьори, дълго четиво за това какво крипто все още се бърка и вик на болка за британските инвеститори, на които е отказано правото да притежават Биткойн ETF. The Telegraph имаше почти цяла страница за това как да купувате. Биткойнът попадна и в секцията Market Report на Daily Mail и получи добър отзвук и в Times - с още един вик на болка за британските инвеститори и начумерените бюрократи, които не им позволяват да се изложат лесно на актива на века.
Освен ако не съм пропуснал, в нито един от тези вестници нямаше статия за златото. През март то поскъпна с 9,1 % (срещу 14 % за биткойна и 3 % за световните акции), а тази седмица жълтият метал достигна още един рекорден връх отново при забележителна липса на интерес.
Разбирам. Златото не е цифрово; то няма нарастваща банда от евангелисти в Twitter (или X) или собствен емотикон; и не е нови пари. Това са много стари пари - едни от най-старите, които съществуват. Миналата седмица набързо посетих музея "Фицуилям" в Кеймбридж и видях няколко златни монети, въведени от лидийския цар Крез около 550 г. пр.н.е., златна монета, отсечена по случай Олимпийските игри в Македония през 242 г., сицилиански златен четвъртдинар от 70-те години на ХХ век и няколко златни мухъра, отсечени в монетарницата в Агра през 1619 г. Сами виждате картината. Много стари пари. Но това, че е по-вероятно да видите истински златни монети в музей, отколкото в портмонето си, не означава, че те нямат значение. За доказателство вижте кой купува злато днес.
Това не са инвеститорите на дребно на Запад. Добър показател за измерване на интереса на обикновените инвеститори са потоците в световните ETF-и за злато. А по данни на Световния съвет по златото те заедно отбелязват отлив в продължение на девет поредни месеца до края на февруари. Само през тази година изходящите потоци възлизат на около 5,7 млрд. долара, като в САЩ и Европа се наблюдава най-бързото отдръпване, а колективните наличности в ETF-ите са с около 20 % под нивото им от октомври 2020 г. Има някои признаци, че тази антизлатна атмосфера достига дъното си. Отливът през февруари беше по-малък от този през предходните няколко месеца; през последните 12 месеца всеки месец имаше малки притоци в азиатските ETF-и; а според Чарли Морис от изследователския магазин ByteTree сега може дори да има малки притоци.
Търсенето на злато е насочено към спестителите от развиващите се пазари и централните банки. И двете са "мегакупувачи на кюлчета" от началото на войната в Украйна, казва Дънкан Макинъс от Ruffer Investment Co. Те не купуват ETF-и. Те купуват физическо злато. В Китай, например, се наблюдава нова тенденция сред младите хора да купуват малки 24-каратови мъниста или "зърна" всеки месец като форма на дългосрочно спестяване - нещо, което набира скорост, тъй като вярата в инвестиционния потенциал на пазара на недвижими имоти отслабва.
Централните банки също не се занимават с това в краткосрочен план: те не купуват злато, за да търгуват с него. Те го купуват в дългосрочен план, за да хеджират политическия риск, да подкрепят собствените си валути, да компенсират евентуален спад в стойността на долара и да заместят американските държавни облигации, които предвид темповете, с които САЩ натрупват дълг (1 трилион долара на всеки 100 дни, според Bank of America Corp.), вече не се считат за безрискови. Погледнато с очите на централна банка на развиващ се пазар, златото е нещо много специално, хеджиране на всичко - и то такова, което в основната си част е запазило ролята си на пари и покупателната си способност в продължение на хиляди години. В един все по-сложен свят кой не би искал да получи нещо от това?
Като цяло централните банкери са както купувачи на обеми (1000 метрични тона годишно в продължение на две последователни години), така и, казано на езика на Биткойн, HODLers (игра на феновете на криптовалутите на hold, което означава "да се държиш за цял живот") Може ли да се окаже, пита Руфър, че навлизаме в нова ера за златото на "нечувствителни към цената стратегически купувачи, които изтеглят от пазара унции, които никога няма да се върнат"? Такава, в която все по-ограниченото предлагане отговаря на нарастващото търсене?
Ако това е така и ако растящата цена започне да привлича обратно инвеститорите на дребно на Запад, които в момента имат малка или никаква експозиция в злато, изглежда, че няма какво да попречи на цената на златото да продължи да расте. Как да инвестирате? Разбира се, има ETF-и. Но си струва да се обърне внимание и на миньорите. Още в началото на март Джон Хатауей от Sprott Asset Management посочи, че целият златодобивен сектор в САЩ има пазарна капитализация, по-малка от тази на Mastercard Inc. и не много по-голяма от тази на Nvidia Corp., която нарасна за един ден при последното отчитане на приходите. Оттогава те започнаха да се раздвижват малко: iShares Gold Producers ETF е нараснал със 17% след двуцифрения спад през 2022 г. Но той все още е далеч от върховете от 2011 г. - нещо, което няма особен смисъл предвид поскъпването на самия метал. За тези миньори може да предстоят фойерверки. Но така или иначе, може би си струва да добавите малко злато в портфейла си. Ако то е достатъчно добро средство за хеджиране на всичко за Китайската централна банка, то би трябвало да е достатъчно добро и за останалите.