Ударите на Киев по руските рафинерии запалиха фитила на петрола

Ударите срещу руската енергийна инфраструктура могат да нарушат доставките, повишавайки залозите за президента Байдън

20:00 | 5 април 2024

Автор: Лиъм Денинг

Снимка: Bloomberg

Много преди да започнат реална война, Русия и Украйна бяха в енергийна война. Горчивите спорове заради доставките на природен газ предхождат настоящата битка с почти две десетилетия. Ескалиращите нашествия на Русия оттогава доведоха до затягане на санкциите върху нейния енергиен сектор, включително решително скъсване със Западна Европа през 2022 г. А през последните две години енергийната мрежа и петролната инфраструктура на Украйна бяха основни цели за руски баражи.

Сега Украйна отвръща с удари по индустрията, която финансира военната машина на Русия. Скорошна поредица от атаки, най-вече срещу руски петролни рафинерии, има потенциала да разтърси не само военните усилия на Москва, но и глобалните енергийни пазари и дори политиката на САЩ.

Украйна вече извърши няколко атаки срещу руски петролни депа и рафинерии през 2023 г., но темпото и обхватът на подобни удари достигнаха нови висоти тази година. Само тази седмица украински дронове предизвикаха пожар в рафинерия в руския регион Татарстан, на повече от 1500 км от границата.

Най-малко 10 рафинерии са били ударени досега. Около 13% от капацитета на Русия е прекъснат, изчисляват анализаторите на RBC Capital Markets. На фона на нарастващите цени Русия миналия месец въведе забрана за износ на бензин. Вицепремиерът Александър Новак инструктира производителите на петрол да дадат приоритет на вътрешните доставки на гориво.

Рафинериите са полезни цели в няколко отношения. Те са стационарни, видни части от инфраструктурата с потенциал за големи експлозии, полезни за пропаганда. Те също така представляват сложни конфигурации от тръби, резервоари, дестилационни агрегати и други части от оборудване, които могат да бъдат трудни за подмяна в светлината на санкциите.

Може би най-важното е, че увреждането им вреди на Русия повече от целия свят, поне засега. Руските рафинерии произвеждат малко повече бензин, отколкото се нуждае страната, оставяйки малко за износ. Така че, ако рафинериите бъдат извадени от строя, най-непосредственото въздействие е върху руските шофьори.

Русия наистина произвежда повече от два пъти количеството дизел, използвано в страната, с приблизително един милион барела на ден, оставащи за износ. Този износ също може да бъде засегнат от ударите на Украйна, предавайки ефекта си на световните пазари. Засега обаче има малко признаци за това. Освен това, ако един барел руски суров петрол бъде отклонен от повредена рафинерия, за да бъде изнесен вместо това, това би имало тенденция да потисне световните цени на суровия петрол.

Ограничаването на международното въздействие е жизненоважно предвид зависимостта на Украйна от чуждестранна помощ. Санкциите срещу руския петрол, включително режима на таван на цените, наложен от страните от Г-7, като цяло се стремят да ограничат приходите на Кремъл, а не действителните барели. Идеята е да се принуди руският петрол да бъде отстранен от традиционните пазари и да се увеличат логистичните му разходи. Това на теория намалява данъците на Москва, без да нарушава глобалното предлагане или да навреди на икономиките на поддръжниците на Украйна. Както често се случва с опитите едновременно да ядете торта и да я запазите, това не е особено успешно до момента.

За заетите с битката украинци тази ситуация може би е поносима, докато помощта продължава да тече. Проблемът е там. Републиканската опозиция задържа нов пакет от САЩ, източникът на около 40% от цялата военна помощ за Украйна досега. Повишиха се надеждите, че председателят на парламента Майк Джонсън може да насрочи гласуване за помощта по-късно този месец, но влиянието му е по-нестабилно от самата цена на петрола. Междувременно следващия януари Белият дом може да види завръщането на бившия президент Доналд Тръмп, който не е известен с пълната си подкрепа за Украйна.

Засилването на атаките срещу руските рафинерии може да се разглежда като хеджиране на Киев не само срещу устойчивостта на врага, но и срещу двусмислието на най-големия донор. Защо да мислите за портфейлите на американските шофьори, ако Вашингтон не ви подкрепя?

На този фронт се появиха признаци на търкания, като украинският президент Володимир Зеленски обеща да продължи ударите въпреки критиките от САЩ. Президентът Джо Байдън се притеснява от 15% увеличение на средните цени по бензиностанциите досега тази година, докато часовникът тиктака към ноември, загрижен да не рискува инфлационен скок това лято. Изненадващото отменяне от Министерството на енергетиката тази седмица на закупуване на суров петрол за попълване на стратегическия петролен резерв - източен през 2022 г., за да компенсира първоначалното въздействие на руската инвазия - говори за такава предпазливост.

Повече от оправдано е. Засилването на атаките на Украйна представлява два потенциални риска от реални смущения на глобалния петролен пазар. Първият има само малко общо със самата Украйна. Ден преди атаката в Татарстан Израел нанесе въздушен удар срещу посолството на Иран в Сирия, убивайки няколко високопоставени военни; сравнително необичаен директен удар във война в сянка, отдавна определена от използването на проксита. Иран се закле да отмъсти и има потенциал за по-голяма, пряка конфронтация.

Излишно е да казвам, че една по-широка война в Близкия изток веднага би разтърсила петролните пазари. Неотдавнашното покачване на цените на суровия петрол, заедно с увеличаването на възходящите позиции на фючърсния пазар, отразява този нарастващ риск. Колкото и ударите по руските рафинерии да изглеждат незначителни днес, те могат да доведат до по-сериозен срив.

Вторият риск е по-скоро свързан с Украйна. С последните атаки от голямо разстояние Киев демонстрира способността си да удари по-голямата част от руския рафиниращ капацитет. Нещо повече, те застрашават голяма част от останалата петролна инфраструктура на Русия. Анализаторите на RBC изчисляват, че около 60% от капацитета на страната за износ на суров петрол вече също е в обхвата. Ако Украйна успее да започне атаки срещу корабни терминали, танкери и тръбопроводи за суров петрол, това ще има много по-незабавно въздействие върху световния петролен пазар. Русия изнася около пет милиона барела суров петрол и кондензат на ден, което е приблизително два пъти повече от износа на рафинирани продукти. Друг суров петрол също преминава през Русия, като например барели от Казахстан, които се вливат в черноморското пристанище Новоросийск.

Колкото и всяко решение на Украйна да ескалира ще бъде оформено от нейните успехи на фронтовата линия, предстоящата битка на електоралната карта на САЩ също ще натежи. Вашингтон все още може да се оттегли от тази война. Това не означава, че ще бъде имунизиран от последствията.

Лиъм Денинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика. Бивш банкер, той е редактирал рубриката Heard on the Street на Wall Street Journal и е писал рубриката Lex на Financial Times.