Битката на Exxon за 60 милиарда долара с Chevron ще промени петролната индустрия

Правата върху офшорно находище, съдържащо 11 милиарда барела петрол, са заложени на карта в арбитражен спор

06:54 | 5 април 2024

Автор: Хавиер Блас

Снимка: Bloomberg

Наградата се нарича Stabroek - поредица от петролни полета край бреговете на Гвиана, латиноамериканската държава, граничеща с Венецуела и Бразилия. Потенциалните богатства са невероятни - около 11 милиарда барела петрол, на стойност близо 1 трилион долара по текущи цени. И Stabroek сега е в центъра на съдебна битка, която зависи от значението на няколко думи, съдържащи се в таен документ, вероятно дълъг около 100 страници. Резултатът ще промени Big Oil.

ExxonMobil Corp. притежава голяма част от Stabroek, тъй като беше част от консорциума, който откри петрол там през 2015 г. Chevron Corp. сега се опитва да се намеси, след като обяви сделка през октомври за закупуването на Hess Corp. в сделка за всички акции на стойност 60 милиарда долара, включително дълга. Hess е партньор в Stabroek, притежаващ 30% от блока. Exxon е операторът, контролиращ 45%, а китайският държавен гигант CNOOC Ltd. притежава останалите 25%.

Сделката с Hess ще даде на Chevron достъп до петролните богатства на Stabroek, трансформирайки дългосрочните ѝ перспективи. Но големият съперник Exxon подаде иск, за да я блокира, опитвайки се да отвори вратата за контрол над още по-голям дял от петролните богатства и да засили лидерската си позиция сред Big Oil. На ветераните петролни инвеститори може да им бъде простено, че имат случай на дежавю; през 80-те години на миналия век един от предшествениците на Chevron - Texaco - фалира, след като загуби забележителна юридическа битка за 10 милиарда долара, включваща придобиването на друга компания.

(Спорът започна през 1984 г., след като Texaco постигна сделка за сливане с Getty Oil. Почти веднага друга фирма, наречена Pennzoil Company, заяви, че има собствено споразумение за закупуване на Getty, и съди Texaco за намеса в нейния договор за придобиване. В крайна сметка Texaco загуби делото и съдът в Тексас присъди на Pennzoil 10,5 милиарда долара (почти 30 милиарда долара в днешни пари) реституция – по това време най-голямото корпоративно решение в американската корпоративна история. Вместо да плати, Texaco подаде молба за банкрут. В крайна сметка страните се съгласиха на по-малко обезщетение от около 3 милиарда долара.)

Въпреки че настоящият спор е доста различен, резултатът от него ще бъде толкова значим, колкото и този отпреди четири десетилетия.

Скоро след обявяването на сделката Chevron-Hess Exxon прозвуча приветливо. „Ние работим с Chevron по целия свят,” каза главният изпълнителен директор на Exxon Дарън Уудс пред Bloomberg на 27 октомври.

Но две седмици по-късно Уудс се обади на колегите си от Hess и Chevron, за да каже, че има проблем. Exxon твърди, че има право на първи отказ върху дела на Hess в Гвиана; Hess и Chevron отговориха, като казаха, че макар това обикновено да е вярно, структурата на тяхната сделка отрича това право.

Спорът остана в тайна в продължение на четири месеца, докато страните се опитваха да постигнат споразумение. Това стана публично достояние на 28 март, когато Chevron подаде документ, известен като S-4, в Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ, описващ сделката и опасенията на Exxon. Дни по-късно Уудс информира изпълнителния директор на Hess Джон Хес и главния изпълнителен директор на Chevron Майк Вирт, че компанията му води дело за арбитраж.

Петролните компании обикновено споделят рисковете от дейността си в гранични страни, каквато беше Гвиана някога, никога не притежавайки 100% от проект. За да уточнят правата и задълженията си един към друг и към своите проекти, те пишат поверителни договори, наречени споразумения за съвместна работа (joint operating agreement, JOA). Първоначално Exxon си партнира с Shell за сондиране в Гвиана и подписа споразумение за съвместна работа през 2008 г. Когато Shell се оттегли от проекта няколко години по-късно, Exxon потърси нови партньори и в крайна сметка Hess и CNOOC се включиха, подписвайки JOA документ през 2014 г.

Въпреки че точните подробности по JOA остават в тайна, можем да направим извод за очертанията му, тъй като адвокатите са го написали, като са използвали индустриален шаблон като отправна точка - дългият 94 страници модел на договор от 2002 г. на Асоциацията на международните енергийни преговарящи, чието съдържание не е публикувано досега не е докладвано, нито използването му като основа на споразумението Stabroek. Exxon и Chevron отказаха да коментират.

Exxon многократно е казвал, че тъй като е изготвил специфичното JOA, знае по-добре от другите целта зад всяка клауза. Нийл Чапман, един от четиримата висши ръководители на компанията, каза на 6 март: „Ние разбираме смисъла на този език на целия договор, защото ние го написахме.“ Скептичен съм относно това колко важно е това; намерението е много добре, но това, което има значение според английското право, е какво гласи договорът, а не какво някой твърди, че е трябвало да каже. Въпреки участието на две американски петролни компании, които се борят за актив в латиноамериканска нация, битката ще бъде отсъдена съгласно английското право, и не в американски или гвиански съд, а по-скоро в 100-годишна институция: Международният арбитражен съд, част от Международната търговска камара със седалище в Париж.

Уолстрийт възприе мнението, че Exxon няма да спечели, тъй като корпоративна сделка на ниво компания-майка обикновено не задейства права за изкупуване на ниво активи. Но ето параграф от шаблона, който, ако е в Stabroek JOA, както е вероятно, може да докаже, че Exxon има право:

„Промяна в контрола“ означава всяка пряка или непряка промяна в контрола на страна (независимо дали чрез сливане, продажба на акции или други дялови участия или по друг начин) […], при която пазарната стойност на участието на страната представлява повече от ____ процента (__%) от съвкупната пазарна стойност на активите на тази страна и нейните филиали, които са обект на промяната в контрола. За целите на това определение пазарната стойност се определя на базата на сумата в брой, която желаещият купувач би платил на желаещия продавач при справедлива сделка."

Процентът не е попълнен в примерния договор и не знаем каква цифра е използвана в Stabroek JOA. Но знаем, че анализаторите смятат, че по-голямата част от стойността на Hess произтича от активите в Гвиана. Пол Санки, ветеран петролен анализатор, който ръководи собствена изследователска фирма, казва, че от около 170 долара на акция, които Chevron плаща за Hess, приблизително 140 долара идват от дела в петролния блок на Гвиана. Това е може би най-силният аргумент на Exxon и защо компанията се фокусира върху намерението на JOA.

Но моделът на договор също говори за „сумата в брой“, а ние знаем, че сделката с Chevron е придобиване на всички акции. Последствията от това са неясни.

Chevron също има потенциално важен аргумент в своя полза. Моделът на договора показва, че правата за изкупуване може да не бъдат задействани в някои случаи, особено когато контролът върху актива остава при филиал:

„Всяка промяна в контрола на дадена страна, различна от тази, която води до продължаващ контрол от страна на Партньор, ще бъде предмет на следната процедура. За целите на този член 12.3 терминът „придобита страна“ се отнася до страната, която е обект на промяна в контрола, а терминът „приобретател“ се отнася до страната или трета страна, която предлага да придобие контрол при промяна в контрола. ”

Chevron признава правото на първи отказ, вкоренено в JOA, но казва, че то „не се прилага за сливането поради структурата на сливането“ и „езика“ на правото на първи отказ на Stabroek. Вероятно Chevron има предвид горната клауза и формулировката „продължаващ контрол от партньор“. Така че определението за това какво е „партньор“ може да се окаже ключово. Ако съм прав, сделка за 60 милиарда долара може ефективно да зависи от значението на една дума. Това е мечтата на адвокатите.

Chevron заяви, че ако Exxon надделее в арбитража, няма да купи Hess. Това от своя страна би попречило на Exxon да претендира за активите на Hess. Междувременно Exxon не разкрива ръката си; определено съди за арбитраж, но запазва възможностите си отворени, ако спечели. Случаят ще бъде разгледан в Международната търговска камара в Париж и вероятно ще отнеме между шест и 12 месеца за разрешаване, въпреки че процедурите могат да отнеме дори повече време.

Без достъп до действителния документ на JOA, който никоя от страните не е направила публично достояние, можем само да теоретизираме относно правните аргументи и потенциалните резултати въз основа на шаблона, използван от компаниите, за да го напишат. Но едно нещо е ясно: това е неприятна битка - такава, която ще промени всеки от участниците. Ако Chevron спечели, това ще осигури разширяване на производството си извън САЩ и ценните си активи в Австралия и Казахстан, което ще помогне за повишаване на оценката. Но ако Exxon надделее и намери начин да увеличи дела си в Гвиана, това ще консолидира господството си над това, което мнозина в индустрията смятат за най-значимото петролно откритие за последните 25 години. За бъдещето на Big Oil има много залог.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.