Инфлацията в еврозоната може да не се забавя толкова бързо, колкото миналата година, но това не трябва да възпира Европейската централна банка да последва примера на Швейцарската национална банка в намаляването на лихвите. С данните от вторник, показващи, че потребителските цени в Германия са се увеличили само с 2,3% миналия месец, а данните от сряда за блока показват по-голямо от очакваното забавяне до 2,4% от темпото от 2,6% през февруари, доказателствата са убедителни, че инфлацията е победена; за съжаление и икономиката също.
Ето защо политиците, които ясно дадоха да се разбере, че възнамеряват да намалят разходите по заемите през юни, трябва да бъдат насърчени да действат по-рано, като въведат първото си намаление от 25 базисни пункта на официалните лихвени проценти на срещата в четвъртък следващата седмица. Има особено голяма разлика от 39 работни дни между 11 април и срещата на 6 юни; оставането на изчакване следващата седмица може да означава мъчително чакане, докато все по-лошите икономически данни продължават да се появяват.
Базисната инфлация през март се понижи до 2,9% от 3,1% през февруари. Инфлацията на услугите в еврозоната, както е и навсякъде другаде, се оказва нестабилна; беше по-бавна да се покачва, така че не е изненадващо, че също е последната, която спада и достигна 4% за миналия месец.
Президентът на централната банка на Франция Франсоа Вилероа дьо Гало, често водещият за промени в политиката на ЕЦБ, беше най-гласовият политик за потенциално съкращаване още следващия четвъртък. В реч миналата седмица той подчерта, че потенциалът за по-нататъшно забавяне на растежа означава, че „е дошъл моментът да сключим застраховка срещу този втори риск, като започнем да намаляваме лихвите“.
Сред най-големите икономики в еврозоната е ясно, че след известно забавяне през януари и февруари тенденцията на спад на инфлацията се възобновява. Инфлацията в Германия беше по-ниска навсякъде в регионите. Инфлацията във Франция се забави до 2,4% през март от 3,2% през предходния месец. Италианският CPI се повиши до 1,3% от 0,8%, но това увеличение беше по-малко от очакваното и остава значително под общата цел на ЕЦБ. Испания е извън групата, като индексът на потребителските цени през март се повиши до 3,2% от 2,9%, но това отчасти се дължи на спирането на енергийните субсидии.
Дори най-яростният член на управителния съвет, шефът на австрийската централна банка Робърт Холцман, вижда светлината, като каза в съботно интервю за вестник, че „европейската икономика расте с по-бавни темпове от американската. Това може да означава, че нашата ценова динамика отслабва още повече.“
Холцман предупреди, че намаляването на лихвените проценти на ЕЦБ преди действията на Федералния резерв е свързано с рискове. Това е така - особено за стойността на еврото - но това не е опасност, която Управителният съвет ще намали чрез забавяне, тъй като Европа има по-големи икономически проблеми от САЩ. Дали Фед съкращава през юни сега е залог 50-50, базиран на очакванията на фючърсния пазар, след изненадващо силното съобщение на Института за управление на доставките за март.
ЕЦБ очаква CPI да спадне до 2,2% до август, но нивото може да бъде толкова ниско още този месец. Bloomberg Economics изчислява, че инфлацията ще се забави до 1,8% това лято, спадайки до 1,4% в началото на 2025 г. И което е важно, прогнозите за инфлацията до 2026 г. са стабилни, като петгодишният инфлационен суап е 2,3%.
Прогнозите са ръстът на заплатите в еврозоната да спадне до 4% годишно темпо през първото тримесечие, от 4,6% през последните три месеца на 2023 г., и да спадне допълнително до 3,5% до лятото. По-малкият натиск от стабилизирането на заплатите е един от трите основни критерия, които президентът Кристин Лагард цитира на последната среща, заедно с маржовете на печалбата и растежа на производителността. Членът на изпълнителния борд Пиеро Чиполоне в първата си голяма политическа реч в Брюксел миналата сряда призова ЕЦБ да намали лихвите, дори ако нивата на заплатите останат стабилни, за да подкрепи растежа.
Официалните лихвени проценти са най-високите за четвъртвековното съществуване на еврото и простото им поддържане на сегашните нива допринася за затягане на паричната политика. Инфлацията вече е около 150 базисни пункта под лихвения процент по депозитите от 4%, създавайки положителни реални лихви. Но централната банка също източва ликвидност; и двете ѝ програми за количествено облекчаване се свиват, а намаляването на щедрите дългосрочни операции по финансиране накара банките да върнат 250 милиарда евро миналата седмица. Това оставя около 140 милиарда евро с падеж до края на годината. Винтовете се затягат в цялата система.
Bloomberg Economics очаква общо 100 базисни пункта облекчаване през тази година; серия от съкращения на ЕЦБ през последното тримесечие изглежда вероятна, ако прогнозите за отслабването на ръста на заплатите и инфлацията се потвърдят.
Дори предпазливата Швейцарска национална банка намали лихвите на 21 март, показвайки, че има увереността да изпревари както по-големия си съсед, така и централната банка на САЩ. Тя знае, че ЕЦБ трябва да намали лихвите достатъчно скоро.
Финансовите условия ще останат затегнати в еврозоната дори след няколко намаления на лихвите. Паричните данни за март отбелязаха умерено подобрение, но от много слаби нива. Кредитният импулс на кредитирането на домакинствата и предприятията е отрицателен от 3,6% — по-нисък от минус 3,1%, наблюдаван по време на еврокризата. До средата на 2022 г. нивото нарастваше с повече от 3%, така че не е чудно, че икономиката на еврото изобщо се бори да расте. Рисковете от нещо сериозно да се счупи - като криза с бизнес имотите - остават постоянно присъстващи, докато натискът върху потребителското търсене е смазващ.
Ръстът на кредитите за физически лица е минус 0,3%. Мандатът на ЕЦБ е да поддържа инфлацията на или близо до 2%, но също така отговаря за поддържането на финансовата стабилност; ако инфлацията падне доста под 2%, политиците ще се върнат към решението, с което са се борили в продължение на десетилетие.
Рецесията би разстроила ненужно целия Европейски съюз и все още има шанс да бъде избегната. Никога нямаше да е лесно да се справим с покачващите се цени, но по-големият риск сега е прекаляването с лекарството. Изчакването за съвършенство на инфлацията просто ще гарантира спад, който може да се превърне в дефлация. Време е за действие.
Маркъс Ашуърт е колумнист на Bloomberg, който се занимава с европейските пазари. Преди това е бил главен пазарен стратег в Haitong Securities в Лондон.