Резултатите от изборите в Турция през този уикенд бяха изумителни, отпразнувани от стотици хиляди турци като победа на секуларизма, а от кмета на Истанбул Екрем Имамоглу - като възраждане на либералната демокрация, което дава надежда не само на страната му, но и на целия свят. Евентуално. Може би. Това бележи началото на борбата на противниците на президента Реджеп Тайип Ердоган, а не нейния триумф.
Нека започнем с причините за надеждата, защото за всеки, който е вярвал в необикновеното обещание за демократична и отворена Турция, последното десетилетие беше безмилостно мрачно. Това, което общинските избори този уикенд доказаха, е, че дори и за най-успешните популистки лидери силата на политиката на идентичността може да се окаже недостатъчна, ако те разрушат икономиката.
Лошото управление е особено ясно в случая с Ердоган, защото той носеше личната си отговорност за катастрофалната парична политика като почетен знак. Вярата му - противно на всички съвети и доказателства - че намаляването на лихвените проценти ще намали, а не ще увеличи инфлацията, се оказа катастрофална.
Междувременно Републиканската народна партия на Имамоглу постигна по-добри резултати, отколкото очакваха дори нейните лидери. Известна като CHP (Cumhuriyet Halk Partisi, съкратено CHP), партията на основателя на днешна Турция Мустафа Кемал Ататюрк събра повече гласове в цялата страна от управляващата Партия на справедливостта и развитието ( Adalet ve Kalkınma Partisi, съкратено AKP) за първи път, откакто Ердоган пое властта преди повече от 20 години. CHP също така си осигури контрол над много повече градове. Дори президентът на Турция изглеждаше смирен от разгрома.
CHP постигна това, въпреки че се отказа от усилията си да издигне съвместни кандидати с други опозиционни партии. Изборите бяха само общински, но в Турция, където властта вече е свръхконцентрирана в ръцете на президента, градовете предлагат жизненоважни ресурси и покровителство при всеки опит за установяване на политическа власт. И за първи път от едно поколение насам опозицията има в лицето на Имамоглу надежден претендент за президентския пост.
И все пак нищо от това не слага край на ерата на Ердоган. Нито пък бележи настъпването на здрава светска демокрация в Турция. Нито за миг.
Първо, подобно на общинските избори навсякъде по света, тези в Турция не винаги са надежден показател за това как хората биха гласували за централната изпълнителна власт. Второ, до 2028 г. не са насрочени национални избори, което дава на Ердоган време да се възстанови от грешката си по отношение на икономиката. Всъщност той си осигури преизбиране едва миналата година, като продължи да налива достатъчно пари в системата, за да смекчи въздействието на бясната инфлация. Турците плащат пълната цена на тази идеологически обусловена глупост едва след като той си осигури нов мандат, когато премина към по-ортодоксална парична и фискална политика.
С други думи, Ердоган е знаел, че предстои някаква политическа разплата, и я е планирал. Чуждестранните инвеститори започнаха да се завръщат и Ердоган може да очаква, както сам каза, суровото лекарство на затягането на фискалната политика да даде резултат и да позволи възстановяване много преди следващите избори. Не е изключено той да бъде принуден да свика предсрочен вот, но сега е трудно да се предвиди как може да се случи това. Както се изрази президентът в речта си, с която прие поражението: "Ще се изправим, ще се изправим. 31 март не е краят за нас, той всъщност е повратна точка".
В каква посока ще се обърне сега Ердоган, е от решаващо значение и остава неясно. Изглежда, че той ще се придържа към по-отговорни икономически политики, но в същото време ще продължи да контролира повечето медии и всички критични институции, което му дава широки правомощия да определя събитията. Освен това той все още ще разполага с всички инструменти, от които се нуждае, за да маргинализира политическите си съперници, ако реши да ги използва.
Селахаттин Демирташ, един от лидерите на кюрдската Народнодемократична партия (НДП), беше вкаран в затвора по скалъпени обвинения през 2016 г., година след като вкара партията си в парламента с ударно гласуване, което костваше мнозинството на AKP. Той остава в затвора, въпреки че се отказа от политиката и въпреки решенията на Европейския съд по правата на човека, които определят задържането му като политически мотивирано. Самият Имамоглу е обвинен в обида на членове на турската избирателна комисия - обвинение, което може да му попречи да изпълнява длъжността кмет на Истанбул.
Всички предишни фалшиви изгреви в Турция, когато и критиците на Ердоган смятаха, че той най-накрая е направил твърде голяма грешка, от която не може да се възстанови, бяха последвани от удвояване и пренареждане на електората в негова полза. И макар този път усещането да е различно, добре е да си припомним пълното значение на почти абсолютната власт, която той притежава, и колко по-трудно е да се създадат независими институции, отколкото да се разрушат.
Резултатите от този уикенд биха могли да накарат Ердоган да се насочи към умереност, но това изглежда като блян. От една страна, делът на гласовете, спечелени от голямото кюрдско малцинство в Турция, отново беше достатъчно голям, за да осигури влиятелен блок от законодатели, враждебни на президента, на парламентарните избори, което може да не предвещава добро отношение към тях. Ердоган може да реагира, като се насочи към етническите кюрди, за да привлече гласовете на турските националисти.
Не по-малко важно е, че макар CHP да спечели най-много гласове в цялата страна - приблизително 38 % срещу 35,5 % за AKP, тази разлика е по-малка от вероятното отклоняване на ислямистки гласоподаватели на AKP към Партията на новото благоденствие, която спечели малко над 6 % при първото си участие. Възможно е Ердоган да реши, че има повече шансове да накара тези твърдолинейни религиозни избиратели да подкрепят него или неговия наследник на бъдещ втори тур на президентските избори, отколкото тези, които отидоха при CHP.
Ердоган е пример за други силни популисти, които залагат на културните войни, за да дойдат на власт. Зрелищните му грешки в икономиката трябваше да му костват поста миналата година, но това не се случи и вероятно засега той е в безопасност. Това означава, че политическите му опоненти и демократичните институции на Турция вероятно не са.