Изминаха повече от 20 години, откакто Осама бин Ладен от "Ал Кайда" се похвали с успеха си в събарянето на кулите близнаци в Ню Йорк и все още има милиони хора, които предпочитат да вярват, че ЦРУ или евреите са отговорни. Така че не е изненада, че конспиративните теории се умножават седмица след като терористите убиха най-малко 139 души в концертна зала в Москва.
Това, което е различно този път, е ролята на държавата в разпространяването на тези глупости, защото реалността е много по-банална и — от гледна точка на руските сили за сигурност — много по-трудна за обяснение: грандиозно ниво на некомпетентност, обвързано с разрушителна параноя на върха на руската държава.
Във вторник ръководителят на Федералната служба за сигурност на Русия, или ФСБ, обвини не само Украйна, но и разузнавателните служби на САЩ и Обединеното кралство, че са улеснили атаката в петък. Досега има твърде много доказателства, сочещи отговорността на "Ислямска държава" - те са заявили тази своя отговорност и са предоставили видеозаписи, заснети от извършителите - дори за Владимир Путин да отрече това. Но истинският въпрос, каза президентът на Русия в понеделник, е „кой има полза?“ - началният въпрос на теоретиците на конспирацията през вековете.
Ползата, разбира се, не е доказателство, а потенциален мотив и както всеки, който е гледал детективски сериал, знае, че може да има много хора с мотив за убийство, които не са го извършили. Ако приемете „кой има полза“ като доказателство за вина, тогава Путин трябва да се съгласи с онези, които обвиниха Русия, че е организирала атаката на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври. Няма факти, които да демонстрират руско участие, но въпреки това Москва се възползва от отвличането на вниманието и ресурсите от войната в Украйна.
Междувременно единственото косвено доказателство, което Русия предложи за украинска връзка – че заподозрените са били арестувани близо до Брянск по пътя за украинската граница – беше подкопано от изявление на президента на Беларус Александър Лукашенко, който каза, че те първо са се опитали да преминат типично отворената граница към неговата страна, но са завили обратно към Украйна, след като видели поставените блокади.
Това, което знаем, е, че нападателите са паркирали белия си седан Renault пред концертната зала в северните предградия на Москва около 19:55 ч., като са избягали 20 минути по-късно, след като са предприели ужасяваща стрелба и са подпалили залата. Според разкази на различни очевидци на пристигането на полицията е отнела около час. ТАСС, държавната информационна агенция, съобщи в 20:33 ч. че SWAT екипи са на път.
Руското вътрешно министерство отхвърли тази картина на забавяне, заявявайки, че местната полиция е пристигнала на мястото пет минути след като е разбрала за нападението. В изявлението от понеделник не се посочва час на пристигане или кога полицията е разбрала. Какъвто и да е случаят, полицаите пристигнали на място едва след като нападателите избягали.
Русия разполага с едни от най-големите сили за наблюдение и сигурност в света, включително, според указ на Кремъл от 2022 г., 934 000 редовни полицаи и приблизително 75 000 служители, работещи за ФСБ (това изключва граничната охрана). Това не е най-високата концентрация на глава от населението в света, но е много: САЩ, с население над два пъти по-голямо от това на Русия, имат подобен брой полицаи от 957 000, според Федералното бюро за разследване, което от своя страна има наполовина по-малък персонал от своя еквивалент във ФСБ, 35 000 души. Китай, който не си играе със сигурността, има два пъти повече полиция от Русия за население, което е 10 пъти по-голямо.
ФСБ обаче е организацията наследник на съветското КГБ. Нейните висши офицери и организационно ДНК – включително това на Путин – идват от съветската епоха и са по-фокусирани върху контролирането на обществото, отколкото върху защитата му. Както при висшите си военни офицери, Путин цени лоялността на шефовете си по сигурността пред тяхната компетентност или дори резултати. Според Андрей Солдатов и Ирина Бороган, анализатори и критици на ФСБ, през последните години организацията се връща към по-бруталните практики и нагласи на НКВД от ерата на Сталин. Що се отнася до руската полиция, тя е по-известна повече с ниските си заплати и корупцията, отколкото със силата на правоприлагащите органи.
И все пак основният проблем тук не е непременно провал на полицията. Въпроси защо службите за сигурност не успяват да спрат терористичните атаки се задават винаги, когато атаките успеят. Трагедията от 11 септември, която можеше да бъде предотвратена, ако не беше междуведомествена завист, която попречи на предаването на информация от една агенция на друга, предизвика голямо сътресение в САЩ, включително създаването на ново Министерство на вътрешната сигурност в рамките на седмици след събитието. Когато ислямистите извършиха бързи атаки срещу футболен стадион, открити кафенета и концертната зала "Батаклан" в Париж на 13 ноември 2015 г., убивайки 130 души, последва подобно сътресение във френските агенции за сигурност.
Но за да може бедствието да доведе до подобрение, е необходима честност относно това, което се е объркало. Кремъл се надява, че обвиняването на Киев и Запада за атаката ще превърне трудната вътрешнополитическа ситуация в негова полза. Не само, че Путин и неговите началници могат да отклонят обществения гняв, но потенциално и да улеснят пътя за по-нататъшните мобилизации, от които ще се нуждаят, за да водят войната срещу Украйна. Дори ужасяващите, разгласени изтезания на четиримата предполагаеми стрелци, включително отрязването на ухото на един терорист и изтезанията с електричество на друг, са предназначени да засилят това разсейване.
Нито една от тези потенциални победи на Кремъл обаче няма да промени природата или компетентността на ФСБ. Нито пък ще направят по-малко вероятни бъдещи успешни терористични атаки. За обикновените руснаци това е загуба, защото докато заплахата за тяхната сигурност от независима Украйна винаги е била въображаема, докато Путин не нахлу, заплахата от ислямисткия тероризъм беше и остава доста реална.
Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише мнения за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.