fallback

Макрон иска да ръководи външната политика на Европа. Не всички са съгласни

Той се стреми да запълни празнотата, оставена след оттеглянето на германския канцлер Ангела Меркел през 2021 г., но допусна някои грешки, особено по отношение на Африка

18:40 | 27 март 2024
Автор: Аня Нусбаум, Наталия Дроздяк

Еманюел Макрон нямаше нужда да пуска снимки, на които се бие с боксова круша, за да каже на света, че е готов за битка. Още преди да публикува свои снимки на бойни позите из целия Instagram, новата настъпателна позиция на френския президент беше очевидна, когато той се постара максимално много хора да разберат, че отказва да изключи изпращането на войски в Украйна.

След като Обединеното кралство вече не е в Европейския съюз, а правителството на Германия е раздирано от разногласия, Макрон се превърна във фактически ръководител на континента в областта на външната политика. Той пое водеща роля в противодействието на руската агресия и хуманитарната катастрофа в Газа. Но не всички негови съюзници са убедени, че той е най-добрият защитник на техните интереси.

Според високопоставен служител, запознат с дискусиите между съюзниците, противоречивият му коментар за войниците на терен незабавно беше яростно разкритикуван от германския канцлер Олаф Шолц и разгневи американски служители, които в частни разговори твърдят, че подобна стъпка може дори да рискува да подпали сблъсък с Москва.

Намеците на Макрон бяха направени, за да държат руския президент Владимир Путин в неведение, каза той тогава, но служители, запознати с дискусиите в НАТО за Украйна, заявиха, че те може да са имали обратен ефект.

Като принуди Берлин публично да изключи възможността за изпращане на войски, Макрон успя да разсее оставащата неяснота относно местоположението на червените линии на съюзниците, според високопоставен служител на САЩ.

Според други служители, които също са говорили с Bloomberg при условие за анонимност, коментарите не са били много разумни и от гледна точка на оперативната сигурност, особено като се има предвид, че няколко държави вече тихомълком разполагат с известен брой сили в Украйна.

Руска заплаха

Въпросът за военното единство на Европа става още по-важен, след като Путин спечели изборите, които организира на годишнината от анексирането на Крим, а продължаващите с месеци съмнения относно доставките на оръжия за Украйна все още не са се изчистили.

Тук фактор е и френската вътрешна политика. Макрон извежда Украйна на преден план в кампанията за изборите за Европейски парламент през юни, представяйки крайнодясната си съперничка Марин льо Пен като съюзник на Путин.

"Все по-ясно е, че Русия е заплаха за нас", заяви френският министър на отбраната Себастиан Лекорну на пресконференция във вторник. "Не можем да си позволим да си представим руска победа".

Няма съмнение, че някои премиери от ЕС търсят лидерството на Макрон, като мнозина от тях приветстват неговата по-твърда позиция по отношение на Русия, според служител, запознат с дискусиите на последната им среща в Брюксел.

В същото време Франция подкрепи Полша в искането ѝ ЕС отново да помисли дали да позволи на украинското зърно свободен достъп до единния пазар - нещо, което подхрани протестите на фермерите.

Един от многото планове на Европа за решаване на проблема с недостига на оръжие в Украйна е емблематичен за това защо Макрон разтрива някои съюзници. Критиците на френския президент казват, че той повече говори, отколкото действа.

Чешката република е водеща в инициативата, която предвижда в близко бъдеще да бъдат закупени около 800 000 снаряда от източници извън ЕС. Въпреки че миналия месец Макрон заяви, че подкрепя чешката инициатива, Франция все още не е направила финансов принос. За разлика от нея Германия изразходва 300 млн. евро за закупуването на 180 000 снаряда.

От началото на войната Франция изостава значително от съюзниците си по отношение на общата помощ, изпратена на Украйна, според доклада на Института в Кил за проследяване на подкрепата за Украйна. Тя е обещала на Киев по-малко от 2 млрд. евро подкрепа, в сравнение с 24 млрд. евро, предоставени от Германия. Това е сериозно разминаване, въпреки че френското правителство твърди, че тези цифри не отчитат непропорционалното въздействие на нейните модерни оръжия на бойното поле.

Макрон се стреми да запълни празнотата, оставена след оттеглянето на германския канцлер Ангела Меркел през 2021 г., и като показва мускулите на Франция във външнополитически план, най-младият лидер на страната от Наполеон насам се възползва от дългогодишно наследство.

Той е бил по-смел от някои други европейски лидери, когато, според прочетения от кабинета на Макрон запис на разговора, е казал на министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху, че всяко принудително прехвърляне на хора от град Рафах ще представлява военно престъпление.

И все пак неотдавнашните външнополитически авантюри извън Европа допуснаха и някои грешки. Стратегията му за Африка се разпада, тъй като Франция изпитва трудности в това да убеди държавите в региона на Сахел да толерират присъствието на бивша колониална сила. Нигер беше основен елемент в стратегията на Макрон, но миналата година френското правителство трябваше да евакуира гражданите си, след като войници взеха за заложник президента на Нигер и се обявиха за управляващи.

Но след почти седем години на власт френският президент е натрупал и опит. Той е един от едва двамата лидери в Групата на седемте, например, които са работили с Доналд Тръмп.

 

Макрон се ръкува с Тръмп на церемонията по пристигането по време на държавно посещение във Вашингтон, 24 април 2018 г.

Преди изборите, на които бившият президент може да се завърне в Белия дом, европейците вече поставят под въпрос ангажимента на САЩ към трансатлантическите отношения и Украйна, като финансирането на Киев в размер на над 60 млрд. долара е спряно във Вашингтон.

"Макрон пропусна възможността решително да грабне европейското лидерство в началото на руското нахлуване в Украйна", каза Рим Момтаз, базиран в Париж изследовател от Международния институт за стратегически изследвания. "Сега той прави крачки към поправянето на тази грешка."

fallback
fallback