"Въздържане" е измамно дипломатична дума, която предполага някакъв вид бюрократичен пропуск. И все пак решението на САЩ от тази седмица да се въздържат от налагане на вето в Съвета за сигурност на ООН обърна страница в историята, пише Андреас Клут в рубриката Bloomberg Opinion.
За първи път след терористичната атака на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври - и след като обезсмисли три предишни проекторезолюции в този смисъл - Вашингтон позволи на Съвета да призове за незабавно прекратяване на огъня в ивицата Газа.
И така американско-израелските отношения, които отдавна са сред най-близките двустранни връзки в света, продължават да се разклащат до неузнаваемост. През декември прогнозирах, че отношенията между президента на САЩ Джо Байдън и израелския министър-председател Бенямин "Биби" Нетаняху ще се разпаднат първо постепенно, а след това внезапно. Е, внезапното току-що стана още по-вероятно.
Администрацията на Байдън се опита да омаловажи въздържането, като заяви, че не е имало "промяна в политиката", и изтъкна, че резолюцията също така призовава за освобождаването на всички заложници. Но Биби все още беше достатъчно ядосан, за да отмени пътуването на израелска делегация до Вашингтон, което трябваше да изглади различията. И все пак неговата собствена военна тактика и липсваща мирна стратегия принудиха САЩ и ООН да стигнат до този момент (всички останали 14 членове на Съвета за сигурност гласуваха "за").
Бомбардировките на правителството на Нетаняху над ивицата Газа, както се изрази Байдън, понякога са "безразборни". Съдействието му за предоставяне на хуманитарна помощ е неадекватно. А плановете му да нахлуе в град Рафах изглеждат безразсъдни.
Изселени палестинци близо до египетската граница в град Рафах през януари. Снимка: Ахмад Салем/Bloomberg
Повече от един милион цивилни граждани на Газа, избягали от домовете си, се крият там заедно с останалите бойци на “Хамас”, чиито членове Израел иска (и трябва) да ликвидира. Но пълномащабна атака срещу Рафах ще доведе до нова хуманитарна катастрофа, поради което вицепрезидентът на САЩ Камала Харис беше последният член на кабинета, който предупреди Нетаняху.
Тя "не изключва нищо", ако Биби все пак продължи. При положение че броят на жертвите в Газа надхвърля 32 000 и се увеличава, а гладът е неизбежен, САЩ изглежда най-накрая са очертали червена линия.
Ако е имало психологическа повратна точка в САЩ, тя дойде този месец, когато най-високопоставеният американски служител с еврейско вероизповедание, лидерът на мнозинството в Сената Чък Шумър, изрече противоречиви, но трогателни думи за този исторически момент.
Израел "не може да оцелее, ако се превърне в парий", каза той и добави, че Нетаняху все повече смесва личните си интереси с тези на Израел. Затова Израел трябва да проведе нови избори - предложи Шумър. Сенаторът не остави никакво съмнение, че се надява новото израелско правителство да изключи крайно десните екстремисти като тези в коалицията на Нетаняху и вместо това да се присъедини към САЩ в работата за палестинска държавност като средство за постигане на мир един ден.
Нетаняху и неговите американски съюзници от републиканската десница нададоха вой срещу това, което нарекоха намеса в демократичната политика на съюзник. Това е богато от страна на Биби, който прекара голяма част от последните три десетилетия в опити да манипулира политиката на САЩ.
Той отдавна поддържа връзки с евангелистката и националистическата американска десница. През 2015 г. той прие поканата на републиканците да говори на съвместна сесия на Конгреса, за да покажат, че изрично са пренебрегнали Барак Обама, тогавашния президент демократ, който демонстративно не покани Биби в Белия дом по този повод. Сега отново се говори за това, че Нетаняху ще се обърне към Конгреса. Този път много демократи казват, че ще бойкотират речта.
Реалността е, че американската и израелската политика са преплетени от дълго време и ако едната страна иска да се обърне към електората на другата, привилегията трябва да се разпростре и в обратната посока. Така че нека Биби говори директно на американците, а Шумър или Байдън - на израелците.
Дори и тези дипломатически совалки обаче не могат да отвлекат вниманието от фундаменталната асиметрия в отношенията. Израел има нужда от САЩ, а не обратното. Еврейската държава разчита на американската дипломатическа закрила в ООН, Международния съд и други институции и се нуждае от американски пари, снаряди и бомби. САЩ, от своя страна, не могат да доставят тези оръжия до безкрай, ако след това те се хвърлят както върху бойци, така и върху цивилни граждани в Газа, което според неправителствени организации може да бъде нарушение на международното хуманитарно право, както и на американското законодателство.
И така двете правителства изглежда са се поставили в задънена улица. Миналата седмица Нетаняху заяви пред държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, че Израел ще нахлуе в Рафах и че "ако е необходимо, ще го направим сами", дори без подкрепата на САЩ. Подобна кампания би била в противоречие с многократните послания на Белия дом, а сега и с призива на Съвета за сигурност за прекратяване на огъня.
Ако този акт не бъде осуетен или осъден, той би унищожил авторитета на международното право и Организацията на обединените нации, за чието изграждане САЩ някога са помогнали и която вече е загубила доверието си. Така на практика САЩ ще се откажат от цялото си следвоенно наследство.
Това е трагедията на настоящето. По всичко личи, че Нетаняху скоро ще даде заповед за атака срещу Рафах, като убие още терористи, но и ще причини още по-големи страдания на двата милиона цивилни в ивицата Газа и още по-голяма изолация на Израел в света. Тогава САЩ ще трябва да отговорят, като ограничат доставките на оръжие и позволят на ООН да осъди Израел. Когато това стане, САЩ може дори да не се въздържат.