Хутите потопяват кораби и убиват моряци. Китай води упорита кампания да превърне Южнокитайско море в свое частно езеро. Русия претендира за международни води в Северния ледовит океан. Войната в Украйна превърна Черно море в стрелбище.
Точките на възпламеняване са разпръснати, но фундаменталната криза е същата. Свободата на корабоплаването е отличителен белег на либералния международен ред на Америка; това е стълб на относителния мир и огромния просперитет, които човечеството е постигнало. И сега, когато неговите защитници стават все по-слаби и неговите съперници стават все по-настоятелни, той е заплашен в региони по целия свят.
Подобно на господството на демокрацията или липсата на война на великите сили, свободата на корабоплаването е една от онези характеристики на съвременния свят, които често приемаме за даденост, защото забравяме колко изключителна е всъщност. През по-голямата част от историята моретата не са били нито безопасни, нито свободни. Пирати и капери завземаха кораби и задушаваха търговията. Нациите защитаваха собствената си търговия и ничия друга. В известния си трактат Mare Liberum, публикуван през 1609 г., Хуго Гроций може би е твърдял, че никоя държава не притежава океаните. Поведението на много държави подсказва, че те са смятали друго.
Това наистина се промени едва с възхода на англо-американските морски сили от 18 век нататък. По време на война Британският кралски флот извърши блокади, които бяха ужас за неговите врагове и неутралните, които търгуваха с тях - включително Съединените щати. В мирно време интересът на Великобритания да осигури търговски пътища, които свързват обширна империя, направи моретата по-безопасни и за другите. И когато британската мощ се разколеба, на фона на глобалните войни на 20-ти век, се намеси Вашингтон.
Първоначално САЩ изградиха своя флот отчасти, за да предпазят корабите си от пиратски атаки. Опустошенията от германски подводници помогнаха за вкарването на САЩ в двете световни войни. А от 1945 г. американският флот патрулира в океаните като част от своя проект за осигуряване на сигурна и просперираща Америка чрез насърчаване на сигурен и проспериращ свят. Когато свободата на корабоплаването беше жестоко предизвикана, САЩ водеха остри конфликти - срещу Иран през 80-те години например и срещу хутите днес - за да гарантират, че тези предизвикателства ще се провалят.
Резултатите са икономически чудотворни. Глобалният брутен вътрешен продукт нарасна от 10 трилиона долара през 1950 г. до 126 трилиона долара (в постоянни долари) през 2020 г. Това не би се случило на фона на широко разпространен грабеж и хищничество в океана, като се има предвид, че 80% от световната търговия със стоки по обем пътува през моретата. Ангажиментът на Америка за свободни морета има и други предимства. Фактът, че САЩ защитава търговските пътища на други страни, ги освобождава от необходимостта да развиват огромни флоти или да завладяват автаркични империи и по този начин насърчава мира на великите сили, на който светът отдавна се радва.
Сега тези постижения са застрашени. В Червено море и Аденския залив хутите използват дронове и ракети, за да извършват евтини атаки с голямо въздействие. През първите два месеца на 2024 г. търговията през Суецкия канал е намаляла с 50% на годишна база. Застрахователните ставки и транспортните разходи скочиха, тъй като плавателните съдове пътуват по по-дълги маршрути около Африка.
Пекин изгради изкуствени острови и военни бази, за да наложи претенциите си върху почти цялото Южнокитайско море. Това е зловещо, като се има предвид, че една пета от световната търговия минава през този воден път. Междувременно Москва твърди, че притежава Северния морски път през Северния ледовит океан, маршрут, който става все по-ценен, тъй като изменението на климата върши своята работа за изчезването на леда. Руският флот също се опитва да блокира украинската търговия в Черно море от февруари 2022 г. Добре дошли в света след свободата на корабоплаването, в който агресивни сили навлизат в ключови водни пътища, а изнемощяваща суперсила се бори да ги отблъсне.
Числата разказват историята. Военноморските сили на САЩ са имали близо 7000 кораба през 1945 г. В края на Студената война са имали 529 кораба. Днес Военноморските сили разполагат само с 292 кораба, не много повече от 245-те, които притежаваха преди Първата световна война. Този флот се използва в непрекъснат набор от глобални мисии. Корабите не са единственият проблем: Америка се възпира от решителни атаки срещу хутите, защото по-силният удар би изтощил и без това недостатъчните ѝ запаси от прецизни боеприпаси и крилати ракети.
Други демократични флоти са жалки: Австралия, островна държава, зависима от търговията по море, не може да се присъедини към конфликта в Червено море и Аденския залив, защото притежава само три разрушителя, които отговарят на задачата. Балансът на военноморските сили се люлее към някои от нациите, които оспорват свободата на моретата: Китай вече има най-големия флот в света по брой кораби. Не очаквайте това да доведе до някъде добро. Докато хегемоничната морска сила на Америка отслабна, броят на международните морски спорове се увеличи.
Свободата на корабоплаването, с всички глобални благословии, които е дала, никога не e била стабилно установена. Както вървят нещата, Америка и съюзниците също може да не успеят да я поддържат още дълго.
Хал Брандс е колумнист в Bloomberg Opinion. Той е професор в Училището за напреднали международни изследвания на университета "Джон Хопкинс" и член на Съвета по външни работи на Държавния департамент на САЩ.