Футболните отбори, които водят в резултата обикновено не променят формацията си по средата на мача, камо ли да сменят мениджъра. Английската Висша лига е несравним глобален успех, привличайки повече зрители от всяко друго вътрешно състезание в света и генерирайки почти два пъти повече приходи от следващата най-голяма лига в Европа. И все пак нейните надзорници са напът да наложат епохална промяна в управлението. Целите са похвални; рисковете от нарушаване на голям културен износ, който добавя повече от 10 милиарда долара към икономическата продукция на Обединеното кралство, обаче не са за пренебрегване.
Във вторник правителството въведе законодателство за създаване на независим регулатор, който ще има правомощия да преразпределя приходите между Висшата лига и по-ниските нива на английския футбол. Законопроектът, който следва преглед от страна на феновете, публикуван през 2021 г., обещава на привържениците по-силен глас в управлението на клубовете. Освен това има за цел да засили финансовата устойчивост на отборите, да блокира състезания от затворен тип - като прекратената Европейска суперлига - и да наложи по-строги тестове за пригодност на собствениците и директорите.
Дали съществуващата структура на управление на спорта е подходяща за целта е въпрос на гледна точка. Ясно е, че има финансов успех. Глобалното господство на английския футбол не беше предопределено. Висшата лига сама по себе си е отделно състезание, създадено в началото на 90-те години на миналия век от водещи клубове, които искаха да получат наградите от разширеното телевизионно излъчване на живо. (Европейската Суперлига, дерайлирана от масово възмущение през 2021 г., всъщност беше по-скоро същата: само че този път свеждаше участващия елит на Англия до само шест отбора.) Алчността, както би казал Гордън Геко, е добра за футбола - най-малкото по отношение на разрастването на пазара.
Притокът на пари от права за излъчване и комерсиално спонсорство доведе до по-добри стадиони и привлече много от най-добрите играчи в света. Това също повиши цените на билетите и спомогна за привличане на по-разнообразна публика. По-важното е, че притокът на милиардери инвеститори и суверенни фондове като собственици постави началото на "надпревара във въоръжаването", която се разрази в играта. Възвръщаемостта от участие във Висшата лига е толкова голяма, че клубовете от по-ниско ниво може да се изкушат да заложат на присъединяването към големите. Разходите за заплати на клубовете в Championship, второто ниво на английския футбол, са били 108% от приходите през 2021-22 г., според Deloitte - петата поредна година, в която надхвърлят 100%. Финансовата структура е опасно небалансирана.
Защо това има значение? Ако клубовете надхвърлят възможностите си и нямат алтернативен източник на финансиране, тогава те ще пропаднат. Това е бизнес: плячката е за победителя. Това е парадоксът на футбола като индустрия. Клубовете не са просто компании или икономически единици, въпреки че могат да добавят към брутния вътрешен продукт и да бъдат листвани на фондовия пазар. Те са активи на общността, почти квазирелигиозни институции в очите на някои. „Някои хора вярват, че футболът е въпрос на живот и смърт“, казваше бившият мениджър на "Ливърпул" Бил Шенкли. „Много съм разочарован от това отношение. Мога да ви уверя, че е много, много по-важно от това."
Това означава, че банкрутът - съдба, претърпяна от клубовете от по-долната лига като "Бъри" и "Макълсфийлд Таун" през последните години - е неприемлив резултат. Подкрепата за футболен клуб е ангажимент за цял живот. Феновете няма просто да преминат към друг екип, както клиентите могат да преминат от една компания в друга в типична индустрия. Това също ги прави уязвими за малтретиране от клубове и собственици. Правителството призна специалния статут на футболния бизнес в своя отговор от 2022 г. на прегледа:
„Свободният пазар няма да реши проблемите – голяма част от стойността на клубовете за техните фенове и общности не е правилно уловена на пазара. Тези непазарни външни фактори означават, че участниците на пазара, като собствениците на клубове, не отчитат напълно потенциалните социални и културни разходи и ползи от техните действия. Много просто казано, те нямат стимулите да се държат по начин, който осигурява социално оптимални резултати."
Всичко това говори в подкрепа на по-силно фенско присъствие във футболното управление. Проблемът от бизнес гледна точка е, че интересите на поддръжниците и инвеститорите могат да бъдат диаметрално противоположни. Много английски фенове гледат с копнеж германската Бундеслига, където привържениците имат гарантиран контрол чрез така нареченото правило 50+1. Един от резултатите е, че цените на билетите са задържани и средната посещаемост е най-високата в света. Но приходите на Бундеслигата са едва половината от тези на Висшата лига, като през 2012-13 г. са били повече от две трети. Миналия месец германската футболна лига отмени потенциална сделка за медийни права на стойност 1,1 милиарда долара с частната инвестиционна компания CVC Capital Partners след протести на фенове, които прекъснаха мачове.
Правителството казва, че новият регулатор няма да бъде склонен към „прекалени намеси“. Това трябва да предложи известно успокоение. Обединеното кралство наскоро си създаде навика да допуска непредизвикани грешки и автоголове в икономическото си управление. За да поддържате щастливи както инвеститорите, така и феновете и да развивате Висшата лига, може да е необходима умела защита.
Матю Брукър е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ бизнеса и инфраструктурата. Преди това е бил редактор в Bloomberg News и South China Morning Post.