На върха на йерархията на капиталовите пазари са не само банките и мениджърите на активи, но и борсовите компании. Тихи и скромни в сравнение с традиционните господари на вселената, те са не по-малко влиятелни. Никъде това не е толкова очевидно, колкото в Япония, пише анализаторът Марк Рубенстий за рубриката Bloomberg Opinion.
На първо място, борсовите компании управляват много от индексите, които все повече определят световните капиталови потоци. London Stock Exchange Group Plc например притежава и управлява британския индекс FTSE, както и набор от други бенчмаркове под марката Russell. Макар че най-известният индекс на японската борса е собственост на местната медийна група Nikkei Inc., тя разполага с по-полезния индекс Topix, претеглен спрямо пазарната капитализация, който се следи от активи за над 83 трилиона йени (560 млрд. долара).
Второ, има и клиринг. Регулациите, целящи да създадат по-голяма прозрачност и да намалят системния риск, пренасочиха търговската дейност от непрозрачните извънборсови пазари, управлявани от банки, към клирингови къщи, повечето от които са собственост на борсови компании. Основната клирингова къща в Япония - Japan Securities Clearing Corporation (JSCC) - е дъщерно дружество на Japan Exchange Group Inc., оператор на Токийската фондова борса. Понастоящем тя извършва клиринг на около 70% от лихвените суапове в йени в световен мащаб, а с нарастването на активността, базирана на йени, и предстоящите промени в паричната политика ролята на JSCC на световните пазари със сигурност ще се засили.
Сега тяхното влияние прониква все по-дълбоко в заседателните зали. Макар че борсите винаги са определяли политиката на корпоративно управление чрез компаниите, регистрирани на техните борси, те все повече разгръщат силите си - особено в Япония и Корея.
Още през 1869 г. Нюйоркската фондова борса сформира специален комитет, който да оценява заявленията за листване на ценни книжа. Комитетът се занимава с характера на потенциалните емитенти. С течение на времето борсата добавя специфични мандати: изискване за разпространение на годишен отчет, за отчитане на тримесечни печалби, за извършване на независими одити. В крайна сметка Конгресът включи много от тези правила в Закона за обмен на ценни книжа от 1934 г., но NYSE продължи да настоява. Тя изисква от компаниите да търсят одобрение от акционерите за големи придобивания, да имат поне двама външни директори в управителните съвети и да създадат одитен комитет от независими директори.
През цялото време обаче борсите не се намесваха в това дали цените на акциите се покачват или спадат. Докато цената на акциите оставаше над 1 долар - строго изискване на Нюйоркската фондова борса - компаниите бяха оставени сами да управляват бизнеса си.
Не така стоят нещата в Япония. След десетилетия на спад в цените на акциите, на Japan Exchange Group ѝ беше достатъчно. През 2022 г. тя реорганизира пазарните си сегменти, призовавайки компаниите от най-високо ниво да се „ангажират с устойчив растеж и подобряване на средносрочната и дългосрочната корпоративна стойност, поставяйки в центъра конструктивния диалог с инвеститорите“. След това тя се обърна към компаниите, чиито акции се търгуват с отстъпка от счетоводната стойност, като ги насърчи да вземат предвид такива фактори като цена на капитала и възвръщаемост на собствения капитал.
През март миналата година тя изиска от компаниите да предприемат „действия за въвеждане на управление, което е съобразено с разходите за капитал и цената на акциите“ и, използвайки очарованието на индексирането, стартира индекс - JPX Prime 150 - на „водещи японски компании, за които се смята, че създават стойност“. През януари тя започна да публикува списъци на компаниите, които разкриват информация в съответствие с нейното искане.
Резултатите са положителни. Броят на японските компании, които се търгуват под балансовата стойност, намаля, а акциите поскъпнаха. От началото на 2023 г. общият пазар е нараснал с 42%.
За Japan Exchange Group също не всичко е било лошо. „Ако корпоративните ръководители правилно разпознаят общественото внимание към корпоративното им управление и могат непрекъснато да повишават цените на акциите си, можем да очакваме корелиращо увеличение на приходите ни като бизнес субект“, заяви Ивалага Мориюки, президент и главен изпълнителен директор на Токийската фондова борса през юли 2023 г. „Това може да звучи опростено, но това е принципът.“
Сега Корея се стреми да направи същото. Подобно на Япония, много от нейните акции се търгуват с отстъпка от счетоводната стойност. Към края на януари 64% от съставните части на бенчмарковия индекс Kospi генерират възвръщаемост на капитала под 8%, в сравнение с 51% в Topix (и 23% в S&P 500), според проучване на Goldman Sachs Group Inc. През февруари властите обявиха „Програма за повишаване на корпоративната стойност“, като повече подробности ще бъдат оповестени през май. Ще бъде въведен „Корейски индекс за повишаване на стойността“, съставен от компании с доказана рентабилност или такива, за които се очаква да повишат корпоративната стойност, а на компаниите, които не отговарят на стандартите, могат да бъдат наложени санкции.
Разликата в Корея е, че реформите се провеждат от органите за финансов надзор, а не директно от борсата. Но това отразява друга причина, поради която борсите са на първо място: За разлика от банките, чиито пазарни позиции бяха подкопани от тежките регулации през последните 10 години, борсите се възползват от регулациите и дори помагат за тяхното изготвяне. Наред с блокирането на индексацията и клиринга, тяхната сила сега произтича и от управлението на корпоративната стратегия.