Откакто преди няколко десетилетия фотоволтаичните клетки започнаха да се появяват по джобните калкулатори и покривите на сградите, слънчевата енергия се сблъска с един основен недостатък: Тя е хубава технология, но просто не е в достатъчно количество, за да има значение. В момента тя е изправена пред обратния проблем.
Приливната вълна от инвестиционни панели се е надигналана до такава степен, че заплашва да залее световната индустрия. Сред наплива на евтини модули, произведени в Китай, чуждестранните производители или се оградиха с тарифни бариери (както в Индия и САЩ), или се примириха с изчезването си, както в Европа. Сега дори китайските компании, обвинявани за сегашното пренасищане, изпадат в паника.
Пекин трябва да въведе правила за провеждане на търгове, за да се предотврати пускането на пазара на нискокачествени и евтини продукти, заяви миналата седмица Чжун Баошен, председател на най-големия производител на панели Longi Green Energy Technology Co. Спадът на цените е толкова драстичен, че вече "липсва печалба по цялата верига на доставки", заяви Гао Джифан, колега на Чжун от Trina Solar Co., която е на трето място, на среща на върха на BloombergNEF през ноември миналата година.
На пръв поглед това е чудесен здравословен казус. От гледна точка на производството соларният елемент от пътя към нетната нула вече е почти изпълнен. Според Международната агенция по енергетика през 2030 г. светът ще трябва да инсталира около 650 гигавата слънчева енергия годишно, за да избегне катастрофалното изменение на климата. Но големите производители вече са изградили около 783 GW годишен производствен капацитет и според BloombergNEF тази година може да достигнем целта на МАЕ за инсталиране на мощности, използващи слънчева енергия до 2030 г.
Проблемът във всичко това е, че е много по-трудно да се свърже соларен панел, отколкото да се произведе. Доставчиците на комунални услуги и дори домакинствата се сблъскват с регулаторни, политически и логистични пречки при присъединяването към мрежата. В резултат на това BloombergNEF очаква повече от половината производствен капацитет да остане неизползван през тази и следващата година. Цените на модулите вече са намалели повече от два пъти през последните две години. Сегашният излишък предполага, че предстои по-нататъшно намаляване на цените, което е чудесна новина за потребителите, но ужасна за производителите.
Може да си помислите, че това е знак, че цялата индустрия върви към срив, но предишните високотехнологични революции предлагат причини за оптимизъм. Соларните панели в крайна сметка са полупроводници и имат много общи черти с производството на чипове. Капиталовите разходи са колосални и бързо остаряват с напредването на техниката. Продуктът е силно комерсиализиран, което оставя малко възможности за диференциация. Растежът на търсенето е експоненциален, което изкушава производителите да завладяват територии, без да се съобразяват с печалбата. Ако не се вземат мерки, конкуренцията става толкова ожесточена, че стойността се унищожава.
Един от начините за излизане от тази ситуация е фиксирането на цените. Това се случи с DRAM, вид високоскоростен чип за компютърна памет, през 2000-те години. Резултатът беше множество съдебни дела и пазар, който сега се е превърнал в олигопол, управляван от Samsung Electronics Co., SK Hynix Inc. и Micron Technology Inc. През 2010 г. Европейският съюз глоби Samsung, LG Display Co. и група тайвански компании с 648 млн. евро (859 млн. долара) за картелно споразумение за цените на екраните за LCD телевизори и монитори.
На пръв поглед държавният ценови контрол изглеждаше като идеален изход от тази дилема. Навлизането на чисти технологии, произведени в Китай - от слънчеви панели и електрически превозни средства до литиево-йонни батерии и дори компоненти за вятърни турбини - предизвиква недоумение сред търговските партньори на страната, които се опасяват, че веригата за доставки на екологични продукти ще бъде доминирана от геополитически съперник. Ако Пекин се намеси, това би могло да помогне на китайските производители да възстановят рентабилността си и същевременно да облекчи главоломната дефлация, която предизвиква такъв страх и омраза в Брюксел, Вашингтон и Ню Делхи.
Това обаче е погрешен подход. Въпреки че търговските партньори обичат да надават вой за субсидиите, китайската соларна индустрия не изглежда като продукт на държавна индустриална политика, а на (ужасяващо) свободен пазар в плен на златна треска: Когато през 2021 г. САЩ приеха закон, забраняващ продажбата на продукти, произведени с принудителен уйгурски труд, предприятията бързо създадоха отделна верига за доставки, която изключва Синдзян, въпреки че е възможно някои стоки да преминат през нея.
Други капиталоемки и стокови индустрии като компютърните чипове, минното дело, петрола и авиацията периодично преминават през същите цикли. Резултатът от цялото това конкурентно кръвопускане обикновено е по-концентриран пазар, на който по-малките играчи излизат от бизнеса, а най-ефективните производители заемат пазарен дял, докато не се появи следващата разрушителна иновация.
Това е причината Пекин да отхвърли призивите на индустрията да се справи с настоящата криза. Китайският соларен сектор, а и светът, който силно се нуждае от изобилна и евтина енергия от възобновяеми източници, в момента се нуждае не от държавна намеса за поддържане на цените на панелите, а от свобода на действие, която да ги остави да падат все повече и повече.