Расизмът и фанатизмът на Тръмп са лепилото, което крепи коалицията му

Разликата между Тръмп и Байдън е дълбока - Байдън ще държи рамото си на руля, докато търси решение на сложния въпрос с миграцията, а Тръмп ще продължи да търгува със страха и расизма, защото пътят му към властта зависят от това

15:05 | 16 март 2024
Автор: Тимъти Л. О'Брайън
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Доналд Тръмп зае централно място на предизборен митинг в Рим, Джорджия, в събота вечерта, за да предупреди американците, че имигрантите държат Съединените щати като заложници.

"Аз ще запечатам границата", позволи си претендентът за президентския пост. "Ще спра тази инвазия. Ще го направя. Ще спра убийствата. Ще спра кръвопролитията. Ще сложа край на агонията на нашия народ, на ограбването на нашите домове, на разграбването на нашите градове, на насилието над нашите граждани и на завладяването на нашата страна. Те завладяват страната ни. Тези хора завладяват нашата страна. Те са ужасни хора."

Тръмп се е женил за две имигрантки, има майка, която е имигрантка, произхожда (както повечето американци) от имигранти и наема на работа имигранти. Но от известно време насам той се възползва от дългата и безвкусна история на американския нативизъм, като всява страх от имиграцията. Продължава да го прави, защото фанатизмът и расизмът са част от основното лепило, което скрепява коалицията му и я прави толкова силна и пламенна политическа сила.

Тръмп обяви кандидатурата си за президент през 2015 г., като се позова на призрака на "изнасилвачите", престъпниците и наркодилърите, които се промъкват през мексиканската граница в САЩ. През септември миналата година той заяви пред един интервюиращ, че мигрантите са "терористи" от "лудници", които "тровят кръвта на нашата страна". Сравнението на миграцията с отрова предизвика упреци по онова време, тъй като повтаряше образи и езикови изрази, които Адолф Хитлер използваше за "отравянето на кръвта" и "чуждите раси" в своята биография "Mein Kampf".

Тръмп не се поколеба. През декември той отново заяви, че имигрантите "тровят кръвта на нашата страна", като добави, че мигрантският вирус заразява други страни "по целия свят". Той отвърна на критиките за тези забележки, като отбеляза, че мигрантите наистина "унищожават кръвта на нашата страна", но че "никога не съм чел Mein Kampf".

Всичко това може да се очаква. Тръмп може и да не е чел ""Mein Kampf", но първата му съпруга каза, че някога е държал том с речите на Хитлер до леглото си в Trump Tower. Тръмп редовно и безпардонно ретуитва белите националисти, не желае да се дистанцира от белите супремасисти като бившия лидер на Ку-клукс-клан Дейвид Дюк и нарича себе си "националист". Той също така се е позовавал на нацистки и сталинистки фрази, за да очерни критиците си. Когато преди няколко години предупреди за мигрантските "кервани", насочили се към границата на САЩ, той така и не си направи труда да разсее появилите се антисемитски лъжи, според които евреите ги финансират.

Така че през дългите месеци, които предстоят до изборите през ноември, нека не очакваме Тръмп да предложи на избирателите дискусия за имиграцията, която да не е пропита с жлъч. Изказванията му в събота вечерта напомниха, че той има свой сценарий и се придържа към него - особено когато това му предлага възможност да разпространи своята версия на теорията за Великата замяна.

Разбира се, трябва да се проведе важен разговор за безбройните проблеми, които подхранват имиграционната бъркотия по южната граница на САЩ. Администрацията на Байдън твърде дълго отбягваше мащаба и сериозността на проблема, който в голяма степен произтича от неразрешимата корупция, бедността и насилието в Централна Америка и недостатъчно финансирания, лошо управляван и лесно използваем миграционен процес в САЩ.

Байдън не е бездействал. Както отбеляза неотдавна моят колега Джеймс Гибни, той е издал повече от 500 изпълнителни акта, насочени към имиграцията. Но мерките, които Белият дом на Байдън прегърна в началото, не успяха да деескалират кризата.

През последните месеци администрацията се опита да се ангажира по-пряко с политически компромиси чрез серия от двустранни преговори, които завършиха със споразумение с Конгреса, което и демократите, и републиканците приветстваха като значителна стъпка напред. Тръмп, който е по-увлечен от разпалването на страховете за отровни мигранти, отколкото от рационализирането и затягането на имиграционния механизъм, се погрижи съюзниците му на Капитолийския хълм да провалят законодателството. Той запълва празнотата с нещо, което моята колежка Патриша Лопес описва като "омразен, мрачен план", наблягащ на набезите от врата на врата и лагерите за депортиране.

Тъй като републиканците продължават да демонстрират, че нямат интерес да управляват, Байдън обмисля серия от изпълнителни действия, за да се справи сам с някои от проблемите по границата. Но съдебните оспорвания вероятно ще го забавят (както забавиха Тръмп, когато беше президент) или ще го спрат напълно. В крайна сметка Конгресът е опорната точка в имиграционната реформа, а не Белият дом.

Имиграцията винаги е била градивен елемент на демокрацията и икономическата мощ на САЩ. Предприятията, които се оплакват от свободни работни места, които само мигрантите - и една по-осведомена имиграционна политика - могат да запълнят, разбират това.

Тръмп не желае да се бори с това. Той може да се похвали, както направи в събота, че ще разреши сложната и объркана криза, като просто запечата границата. Но без обявяването на извънредна ситуация и без подкрепата на Конгреса той не може да махне с пръчка и да направи това. Не може да го направи и Байдън.

Въпреки това разликата между Тръмп и Байдън е дълбока. Байдън ще държи рамото си на руля, опитвайки се да намери решение. Тръмп ще продължи да търгува със страха и расизма, защото неговият култ и собственият му път към властта зависят от това.