Една от по-колоритните опасности на глобалното затопляне е възможността топенето на пермафроста да съживи праисторически болести и да предизвика ужасяващи пандемии. Но по-непосредствените кандидати за катастрофално, подхранвано от климата бедствие са по-нови и са създадени от човека.
По-горещата и по-хаотична атмосфера затруднява изграждането на ядрени оръжия и безопасното съхраняване на радиоактивни отпадъци в един нещастен съюз на две от най-големите главоболия на човечеството. Има малко доказателства, че сме подготвени за това, което може да последва.
Получихме сериозно напомняне миналата седмица, когато един от горските пожари в северен Тексас се приближи опасно до съоръжението за ядрени оръжия Pantex край Амарило. Инсталацията спря за кратко и работниците се разбързаха да изградят бариера срещу горски пожари - повдигайки въпроса защо съоръжение за ядрени оръжия в изсъхналия Тексас все още е нямал бариера срещу горски пожари.
Pantex изгражда и обезврежда ядрени оръжия и съхранява ядрен материал на своята територия от 18 000 акра в нещо, което все повече се превръща в буре с барут. По-обилните от обичайните валежи миналата година накараха подлеса да процъфтява в северен Тексас, създавайки повече гориво за горски пожари. След това странна зимна гореща вълна, подхранвана от горещи, сухи ветрове от Мексико, създаде идеални условия за най-лошите горски пожари в историята на щата.
Този цикъл – по-влажни влажни сезони, последвани от по-горещи, по-сухи сезони, водещи до огромни горски пожари – ще става все по-рутинен със затоплянето на планетата. Рискът от горски пожар за Амарило през следващите 30 години варира от „тежък“ до „екстремен“, според групата за климатични данни First Street Foundation. Такива условия ще продължат да заплашват не само Pantex, но и много ядрени обекти по света.
Аз не съм Дж. Робърт Опенхаймер, но знам достатъчно за ядрените неща, за да разбера, че не се смесват добре с огъня. Когато заводът Rocky Flats, бивш производител на ядрени оръжия точно извън Денвър, изгоря през 1957 г., той изхвърли плутоний и друг радиоактивен прах из града и предградията му. Всеки горски пожар, който се доближава до ядрен материал, рискува да създаде нов Rocky Flats.
Помислете за старото работно място на Опенхаймер, Националната лаборатория в Лос Аламос, която все още произвежда ядрени оръжия и съхранява отпадъци в северно Ню Мексико. Мястото също доста често е заплашвано от горски пожари, последно през 2000, 2011 и 2022 г. Пожарът от 2000 г. изгори една четвърт от земята му, въпреки че по някакво чудо не докосна нищо от ядрения материал. През десетилетията лабораторията е преместила по-голямата част от своите ядрени отпадъци другаде и се е опитала да подобри противопожарната си защита. Но одит на Министерството на енергетиката през 2021 г. установи, че тези стъпки са неадекватни и все още има повече от достатъчно отпадъци в съоръжението, за да предизвика сериозна екологична катастрофа.
Горски пожари също наскоро застрашиха Националната лаборатория на Айдахо близо до Айдахо Фолс; полевата лаборатория Санта Сусана извън Лос Анджелис; и да не забравяме предупредителната история за Чернобил в Украйна (през 2020 г., преди Владимир Путин да се превърне в най-голямата заплаха за централата).
Освен това има много атомни електроцентрали, които също са все по-застрашени от наводнения, урагани, горски пожари и суши. Повечето централи в САЩ не са подготвени за подобни бедствия, според Комисията за ядрено регулиране, и около 60% от капацитета на ядрената енергия на страната е пряко застрашен, според Военния колеж на армията. Ядрената енергия може да бъде решаваща част от прехода към чиста енергия, но не и ако е свързана с висок риск от множество катастрофи, подобни на Фукушима.
Това не е всичко. Глобалното затопляне може в крайна сметка да размрази ядрените отпадъци, които американската армия е заровила дълбоко в леда в Гренландия, се посочва в скорошен доклад на Службата за отчетност на правителството. Същият доклад предупреждава, че покачващите се морски нива могат да нарушат и разпространят радиоактивни отпадъци на Маршаловите острови, мястото на десетки тестове на атомни бомби от Студената война.
Тревожно е, че има малко доказателства, че ядрените операции или правителствата са готови за подобни потенциални катастрофи, предупреждава Николас Рот, старши директор по сигурността на ядрените материали в Инициативата за ядрена заплаха, неправителствена организация. Той посочва като пример пандемията Covid-19; малко места бяха планирали за продължителна криза, която да затрудни управлението на място. Бързо променящият се климат прави подобни продължителни или серийни кризи по-вероятни.
„Трябва да видим повече ядрени съоръжения, които разработват механизми за устойчивост“, ми каза Рот. „Не само заради горските пожари. Навлизаме в епоха, в която бързо развиващите се рискове оказват влияние върху ядрените операции.“
Първото нещо, което ръководителите на обекти могат да направят, е да пренесат ядрените отпадъци на по-безопасни места. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи; няма много места, които искат да внасят ядрени отпадъци. Но времето за търсене на алтернативи беше вчера.
Операторите също могат да си помагат, като споделят свободно своя опит и експертни познания, както Рот казва, че се е случило по време на пандемията. И не трябва да бъдат оставяни да се грижат сами за себе си. Някои инсталации се управляват от правителството на САЩ, но много други не са. Всички ще се нуждаят от широка логистична и финансова подкрепа, за да избегнат бедствия, чиито последици ще обхванат цялото общество.
Места като северен Тексас са изправени пред очевидни климатични рискове, но ние непрекъснато научаваме, че няма истински безопасни убежища, когато атмосферата се обърка. Всеки, който работи с материали, които могат да развалят околната среда и човешкото здраве за поколенията, трябва да се подготви за предстоящите рискове.
Марк Гонглоф е редактор на Bloomberg Opinion и колумнист, отразяващ изменението на климата. Бивш управляващ редактор на Fortune.com, той е ръководил бизнес и технологичното отразяване на HuffPost и е бил репортер и редактор на The Wall Street Journal.