Енергийният преход в крайна сметка ще бъде игра с нулева сума - за да спечели един източник на енергия, друг трябва да загуби. Очевидната битка е между възобновяеми енергийни източници и изкопаеми горива. Но дори в лагера на изкопаемите горива природният газ и въглищата се борят за надмощие. И една нация се стреми да наклони везните в полза на газа.
Поддръжниците на газа го наричат „мостово гориво“ – трамплин, който позволява на света да декарбонизира производството на електроенергия чрез замяна на електроцентрали, работещи с въглища, с централи, работещи с газ.
Ако оставим настрана проблемните изтичания на метан, газът е изправен пред две пречки, за да детронира въглищата: цените и повсеместното разпространение. В много развиващи се страни въглищата са изключително евтини и изобилни; междувременно, газът трябва да се внася в течна форма и през последните две години стана непосилно скъп след нахлуването на Русия в Украйна.
Не е изненадващо, че азиатски страни като Бангладеш, Пакистан и Тайланд, които някога са гледали на LNG като на не толкова труден и не твърде скъп начин за декарбонизация, се замислят. Китай и Индия, които заедно съставляват около една трета от световното население, заложиха повече на въглищата през последните години, наблягайки на техните атрибути за енергийна сигурност. Това подкрепи потреблението на въглища, което миналата година достигна исторически връх.
Тук на сцената излиза Катар, малкото близкоизточно емирство, което седи върху една от най-големите награди за изкопаеми горива в света - запаси от природен газ на стойност трилиони долари. Катар може и да е богат на изкопаеми горива, но парадоксално има личен интерес енергийният преход да работи – в зависимост от това как определяме победата. За Катар – и много други играчи в реалполитическия лагер на дебата за енергетиката и климата – успехът би бил преди всичко замяната на въглищата с газ.
Погледнато през тази призма, лесно е да се разбере защо Катар, третият по големина износител на LNG в света, бърза с мащабно разширяване на производствения си капацитет, дори когато мнозина смятат, че това ще намине търсенето. Саад Ал-Кааби, министър на енергетиката на страната, обясни защо Катар върви напред толкова бързо с прости думи: „Единственото нещо, което би ни попречило да обявяваме повече проекти, е ако не вярваме, че има пазар“, каза той през февруари.
Съобщението на Катар само месец след решението на Белия дом да постави на пауза одобрението на вътрешни проекти за LNG накара някои теоретици на конспирацията да предположат, че Доха се възползва от Вашингтон. Не мисля така.
Реалността е, че Катар обръща внимание на събитията в Азия - и реагира. Това, което емирството не казва публично, но всеки потребител на газ може да реши сам, е, че като наводни пазара, страната от Близкия изток се надява да направи LNG изобилен и достатъчно евтин, за да стимулира търсенето. Казано по-просто: Катар се опитва да увери азиатските нации, че могат да разчитат на газа, осигуряващ необходимия мост за унищожаване на въглищата, без да рискува нито финансите, нито енергийната си сигурност.
В момента Катар има капацитет да изнася около 77 милиона метрични тона LNG годишно, което го прави третият най-голям доставчик в световен мащаб след САЩ и Австралия. До преди няколко дни тя се стремеше да увеличи капацитета си с около 60% до 126 милиона тона. В допълнение към очакваните добавки в САЩ, това би било достатъчно, за да насочи пазара на LNG към свръхпредлагане. Но на 25 февруари Катар обяви планове за по-агресивно натрупване: увеличение от 85% до 142 милиона тона преди 2030 г. „Това е огромно количество“, е моето евфемистично тълкуване на начина, по който участниците в индустрията са описали планираното увеличение. Катар не само наводнява газовия пазар, но и пренаписва начина, по който се изграждат съоръжения за износ на LNG. Обикновено страните износителки на газ първо подписват дългосрочни договори с купувачите и използват тези ангажименти за финансиране и след това изграждане на проекта. Катар го прави без никакви договори, бръквайки в дълбоките си джобове, за да изгради съоръжения и да намери купувачи за продукцията по-късно. Помага, че нацията вероятно е производител с най-ниски разходи; като суверен, а не просто търговско предприятие, тя може да има дългосрочен стратегически поглед върху пазара.
Ще успее ли Катар? Мярката за победа няма да се определя от цените на газа, а по-скоро от обемите. Катар, който напусна петролния картел ОПЕК през 2019 г., очевидно се интересува от разширяване на газовия пазар, дори ако това доведе до по-ниски цени. В Азия референтните цени на втечнения природен газ паднаха под 10 долара за милион британски топлинни единици от исторически връх от над 70 долара в средата на 2022 г.
Най-лошият сценарий за една богата на газ нация е, че спомените за недостига и високите цени от последните години насърчават остро движение срещу LNG, като страните запазват въглищата като базово гориво за производство на електроенергия, докато изграждат слънчеви и вятърни мощности. Не всички са съгласни с използването на LNG като мост за борба с климатичната криза. Но като се има предвид, че всяка бучка въглища, изместена от газови молекули, е победа за планетата, светът има голям залог в успеха на плана на Катар.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.