Редно е икономическите данни да влияят върху политическия подход на Федералния резерв. И все пак има важна разлика между това да бъдеш информиран от числата и да бъдеш техен заложник - особено за институция, чиито инструменти действат върху икономиката със закъснение. Наистина, често повтаряната мантра на Фед за „зависимост от данни“ рискува да причини друга грешка.
Не ме разбирайте погрешно; високочестотните данни са важни при всяка оценка на икономическите условия и политическите реакции. Те ви дават представа как функционира икономиката. Те трябва да информират и да влияят върху начина, по който служителите мислят, но не и при липса на стратегически поглед върху нашите икономически перспективи.
В днешната икономика прекомерното съсредоточаване върху числата накланя баланса на рисковете към поддържане на лихвените проценти твърде ограничителни за твърде дълго време, увеличавайки неоправдано вероятността от загуба на производство, по-висока безработица и финансова нестабилност.
Настоящата фаза на прекомерна зависимост от данни на Фед произхожда от неговото аналитично погрешно тълкуване на инфлацията като „преходна“ през 2021 г. Като „преглеждаха“ множество индикатори за нарастващ ценови натиск, служителите изостанаха в битката си с инфлацията и бяха принудени агресивно да повишат лихвените проценти. Повтарящите се грешки в прогнозите и лошата комуникация добавиха към неволите на централната банка.
Внимавайки да не допуснат друга аналитична грешка, политиците се обърнаха от „преглеждането“ на данните към превръщането им в основен фокус - както е очевидно от броя пъти, в които се появяват в забележките на официални лица. Наистина, тази зависимост е станала детерминистична при вземането на решения и комуникациите на Фед и е допринесла за неравномерни сигнали, реактивни мерки, внезапни завои и ненужна нестабилност на пазара.
Един от начините да мислим за този проблем е да използваме аналогията с шофирането на кола, като гледаме в огледалото за обратно виждане, а не през предното стъкло. Този тип шофиране работи за прави пътища. Проблемно е в други ситуации. По подобен начин заплахата от политически грешки е особено висока по време на икономически повратни точки.
Правият път е това, към което Фед се стремеше предимно, тъй като индексът на потребителските цени се срина от връх от малко над 9% през юни 2022 г. до 3,1% през януари. В „последната миля“ от този път обаче политиците се сблъскват с много повече криви, както се вижда от последните актуализации на CPI и инфлацията на цените на производител, които се оказаха по-горещи от очакваното.
Малко вероятно е Федералният резерв да се движи по прав път оттук нататък, като се има предвид текущата динамика на инфлацията, включително вариращото във времето противоположни ефекти от някаква категорична дефлация на стоки и висока инфлация на услугите. Съществуват и усложнения при определянето на някои важни детерминанти на лихвения процент, независимо дали става въпрос за неутрален лихвен процент, или r-star, или целесъобразността на целта за инфлация от 2% за САЩ, когато световната икономика в момента се характеризира с променливо и недостатъчно гъвкаво предлагане.
Дойде време да се отхвърли прекомерната зависимост от данни, която рискува да направи Фед твърде назадничев в мисленето си, прекалено реактивен в прилагането на политиката и твърде ограничен в своите дискусии по икономически и финансови въпроси. Историческите данни не трябва да бъдат единственият определящ фактор за разработването на политики. Тази продължаваща мания за числата трябва да отстъпи място на подход, който също така включва стратегическа визия и далновидни прозрения за това накъде се движи икономиката.
Степента, до която най-мощната централна банка в света успява в това, може да е разликата между така желаното меко кацане за икономиката на САЩ и поредната политическа грешка на Фед, която подкопава икономическото благосъстояние.
Мохамед А. Ел-Ериан е колумнист на Bloomberg Opinion. Бивш главен изпълнителен директор на Pimco, той е президент на Queens’ College, Кеймбридж; главен икономически съветник в Allianz SE; и председател на Gramercy Fund Management.