Наречете го епичен трол от Илън Мъск, ако искате, но искът на милиардера срещу OpenAI поставя освежаващ прожектор върху безкрайните хуманитарни пози от страна на AI бизнеса.
Мъск съди водещата в света компания за изкуствен интелект и нейния главен изпълнителен директор Сам Алтман за нарушаване на учредителното им споразумение за изграждане на мощни системи за изкуствен интелект „в полза на човечеството“. OpenAI все още рекламира тази мисия на уебсайта си, но за Мъск това е измама: „В действителност... OpenAI Inc. е трансформирана в де факто дъщерно дружество със затворен код на най-голямата технологична компания в света: Microsoft“, се казва в неговия иск, заведен в съд в Сан Франциско в четвъртък вечерта.
Той е прав. Но първо, нека да имаме предвид защо Мъск може да съди. Милиардерът е известен, че се обижда лесно. В годините, след като инвестира и след това не успя да купи конкурентна компания за изкуствен интелект, наречена DeepMind, той постоянно осмиваше нейния основател Демис Хасабис. След като подкрепи OpenAI, той се опита да купи компанията и след като беше отхвърлен, основа собствена фирма за изкуствен интелект, наречена X.ai.
Така че приемете законния му иск с щипка сол. Той вероятно е не само огорчен, но и нетърпелив да удари OpenAI.
Въпреки това съдебният иск на Мъск сочи към раздразнителен феномен сред водещите световни компании за изкуствен интелект да започнат живота си с обещания да използват трансформиращия потенциал на изкуствения интелект за общественото благо, само за да попаднат под властта на технологичните гиганти.
Само тази седмица например Mistral, една от най-горещите стартиращи фирми за изкуствен интелект в света, изглеждаше обречена да следва същия модел. Базирана в Париж, Mistral изгради модели на изкуствен интелект, почти толкова мощни, колкото ChatGPT, за малка част от цената и, което е изключително важно, ги направи с отворен код, което означава, че всеки може да ги използва безплатно, ако разполага с изчислителни ресурси. Компанията, която рекламира „яростна независимост“ и „силен ангажимент за отворен, преносим“ AI на своя уебсайт, дори е поставила моделите си на торент сайтове, които хората използват за изтегляне на пиратско съдържание.
Но най-новата AI система, която обяви в понеделник, вече е със затворен код и е достъпна само за клиенти на облачната услуга Azure на Microsoft. Microsoft е вложила 16 милиона долара в Mistral, което не е много на фона на 500-те милиона долара, събрани от стартъпа досега (оценява се на около 2 милиарда долара), но е достатъчно значително, за да привлече вниманието на антитръстовите регулатори. Ако се притесняват, че малката инвестиция може да се превърне в нещо по-голямо, това е, защото това се случи с OpenAI. Първоначалната инвестиция на Microsoft от 1 милиард долара в компанията в крайна сметка се превърна в 49% дял от 13 милиарда долара във фирмата. А капитулацията на OpenAI пред технологичния гигант е в основата на оплакването на Мъск.
Мъск основа OpenAI с Алтман през 2015 г., за да разпространява ползите от AI за човечеството по начин, който е прозрачен, отворен и ще помогне на света да става „по-богат... всяка година“, според Алтман. Но с годините OpenAI стана по-потаен, корпоративната му структура по-сложна (само вижте броя на имената на компаниите, изброени в съдебната документация), и Microsoft стана очевидният получател на това богатство. AI продуктите бяха напът да станат „най-бързо развиващият се бизнес за 10 милиарда долара в нашата история“, каза главният финансов директор на Microsoft миналата година.
Отделът за изкуствен интелект на Google DeepMind пое по подобен път. Тя бе основана преди 14 години, за да изгради мощен AI, който щеше да лекува рак и да спре изменението на климата, а в продължение на години на уебсайтът ѝ пише с удебелени букви, че е създала AI, за да „напредне в науката и да бъде в полза на човечеството“. След това се продаде на Google през 2015 г. и в разгара на неотдавнашната генеративна надпревара във въоръжаването с AI промени началната си страница, за да рекламира „трансформиращи продукти“ като Gemini.
Целите за излекуване на болести и забогатяване на всички изглежда са били засенчени от фокуса върху подобряването на продуктите на технологичните гиганти, които биха могли, по ирония на съдбата, да оставят много хора без работа.
Стартъпи като Mistral са привлечени в тази посока, защото изграждането на по-способни AI системи изисква огромни количества изчислителна мощност, до която само най-големите технологични компании в света имат постоянен достъп. Говорителка на Mistral каза, че партньорството им „няма да доведе до компромиси по отношение на откритостта“.
Може да се твърди, че това е обред на посвещение за стартиращи фирми. Те се стремят да направят света по-добро място, след това стават публични или се придобиват и разводняват тези идеали. Но залозите са по-високи със системите с изкуствен интелект, които се вплитат във всички аспекти на живота. (Само един пример: британските законодатели използват генеративен AI, за да обобщят обратната връзка, която получават от обществеността.) Инструментите, които се използват широко за критични решения, не трябва да се контролират от непрозрачен олигопол. Ще бъде разочароващо, ако Mistral в крайна сметка също се измести към това статукво.
В иска се настоява също OpenAI да бъде „задължена“ да се придържа към учредителния си договор да изгради технология, която не облагодетелства само хора като Алтман и корпорации като Microsoft.
Ако съдебният процес на Мъск има някакъв ефект, той трябва да бъде в принуждаването на AI компаниите да бъдат честни относно намеренията си, докато се развиват. Неговият иск посочва, че Алтман е създал борд с нестопанска цел в OpenAI, който може да го уволни, ако вече не се опитва да бъде в полза на човечеството. Те направиха това. Тогава Алтман се върна и отстрани някои от членовете на борда, които го уволниха. Това беше добър ход за бизнеса на OpenAI, но предателство спрямо неговите предполагаеми добронамерени цели. Царят е гол и Мъск е напълно прав да го каже на висок глас.
Парми Олсън е колумнист на Bloomberg, който пише мнения за технологиите. Бивш репортер на Wall Street Journal и Forbes, тя е автор на книгата "Ние сме анонимни".