В обръщение към своята нация в четвъртък оживеният президент Владимир Путин се подигра на самата идея, че може да атакува Европа. Не само, че тази идея е глупост, каза той, но Западът е този, който избира цели за нападение в Русия, с риск от ядрен Армагедон. Изкушаващо е да завъртите очи и да подминете това изказване. И все пак въпросът какво прави след това Кремъл, ако спечели в Украйна, е твърде важен, за да бъде пренебрегнат.
В ход е дебат, особено във Вашингтон, за това дали да се окаже натиск върху Украйна за договорено споразумение с Русия или да се помогне за нейната продължаваща отбрана. Ако Путин няма повече амбиции освен това, което вече е завладял в Украйна, тогава интересите на Европа и САЩ наистина биха могли да бъдат обслужени най-добре, като се принуди Киев да уреди въпроса, като се лиши от средства за борба – колкото и брутално предателство да е това.
Ако Путин наистина води само ограничена отбранителна война, можете да отидете по-далеч и да попитате защо изобщо са необходими Организацията на Северноатлантическия пакт и нейната основна клауза за колективна отбрана по член V. Същото ще важи и за внезапния и скъп стремеж към превъоръжаване в Европа.
И все пак грешното изчисление би било катастрофално и според източноевропейците, които – за разлика от републиканците в Камарата на представителите на САЩ – са прекарали векове, живеейки и воювайки с Русия, то е погрешно. Ако целта на Путин в Украйна вместо това е да възстанови влиянието, което Москва загуби с разпадането на СССР през 1991 г., което той обяви за най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век, тогава той може да спре нахлуването си, за да се прегрупира, но няма да спре, докато Киев не бъде напълно под руски контрол.
След това ще има всички основания да очакваме един триумфиращ и отмъстителен Путин да се опита да възстанови повече от контрола, който Русия притежаваше, от Балканите до балтийските държави. Това, което той търси, каза Путин по време на речта си, е нищо по-малко от нова архитектура за сигурност и международен ред за Евразия.
Това е бъдещето, което ни очаква, ако Путин не бъде принуден да се откаже от мечтите си да се присъедини към пантеона на най-великите лидери на Руската империя, събирайки отново земи, които той смята за руски, заедно със своите идоли Петър Велики и Екатерина Велика.
Неговите отричания на агресивни намерения не помагат много при решаването кой е прав. От една страна, Путин като президент многократно доказа уменията си в дезинформацията, които научи по време на престоя си в КГБ. За да споменем само един пример, той се присмиваше на идеята, че ще нахлуе в Украйна, чак докато не нареди близо 200 000 войници да преминат границата.
Но фактът, че Путин е сериен лъжец, не доказва, че сега той не говори истината. Нито разкрива много, че руските телевизионни пропагандисти рутинно говорят за превземане на Полша или ядрено бомбардиране на Лондон. И така, какви действителни доказателства за намерението на Путин имаме?
Една част идва от останалата част от обръщението на Путин, което - както много от неговите речи - беше изпълнено с обещания за продължаване на разширяването на армията, защита на руските „сънародници“, продължаване на така наречената специална военна операция в Украйна, създаване на нов ред за сигурност и увеличаване на раждаемостта, за да се увеличи населението. Той даде да се разбере, че е във война със Запада, който обвини, че иска да превърне Русия в „умиращо пространство“. Мисля, че той искрено вярва в това.
Неговите коментари, подобно на самата инвазия в Украйна, бяха призив за израстването на Русия като велика сила, вековен проект, който винаги е имал подвижни географски граници. Колкото повече се разширяваше контролът на Москва, толкова по-голяма беше Русия и толкова по-голяма буферна зона ѝ беше необходима, за да се чувства сигурна.
Второ доказателство идва от продължаващите усилия на Кремъл да дестабилизира Молдова, предимно румъноговоряща бивша съветска република, която сега кандидатства за присъединяване към Европейския съюз. Възможност за сваляне на президента Мая Санду, бивш икономист от Световната банка, идва през декември, когато има избори в страната.
Русия отдавна работи усилено по този въпрос. Кремъл се опита да изключи енергията на страната, докато Молдова не премина към закупуване на газ и енергия от Европа. Опита се с въстание, организирано и финансирано от беглец, приятелски настроен към Кремъл олигарх. И според молдовското правителство Москва е направила опит за преврат. Всички тези усилия са се случили от началото на войната в Украйна и Москва все още държи силни карти.
Те включват сепаратистката молдовска територия Приднестровието, предимно рускоезичен регион, където на практика цялото население е получило руски паспорти. В сряда извънредна сесия на законодателния орган на самопровъзгласилата се република призова Москва да "приложи мерки за защита на Приднестровието" и неговите 220 000 руски граждани.
Ехото от сепаратистките призиви за руска намеса в Украйна бяха толкова явни, колкото и отговорът от Москва беше предвидим: това е по вина на НАТО. Алиансът „буквално се опитва да превърне републиката във втора Украйна“, каза Мария Захарова, говорител на руското външно министерство, разпалвайки най-големия страх на обикновените молдовци – че могат да бъдат въвлечени във войната в съседство.
Молдова стига до сърцевината на двусмислието на Путин относно това какво е Русия и откъде започва Европа. В четвъртък той описа нахлуването си в Украйна като защита на родината и на своите „сънародници“ в района на Донбас, както и в Новоросия, област, която той определи като простираща се от Харков в северната част на Украйна до Одеса през на юг. Одеса, „руски град“, повтори Путин неотдавна през декември, е само на 40 мили от Приднестровието. „Цялото черноморско крайбрежие попадна в Русия в резултат на руско-турските войни“, каза той по време на пресконференцията си в края на годината, добавяйки риторично: „Какво общо има Украйна с това?“
Ако не Одеса, тогава може да си помислите, че Молдова, румъноговоряща страна, в която около половината население има паспорти на ЕС, би се квалифицирала като Европа за Путин и следователно би била извън неговия завоевателен списък. Но не. Бившата Руска империя изтръгна Молдова от болната Османска империя през 1812 г.
Ако НАТО се намеси в Молдова, тогава, както и в Украйна, това ще бъде, защото Русия я атакува. Това е нещо, което засега може да направи само от въздуха, освен ако Путин не постигне целите си в Новоросия и армията му не стигне до Одеса. В този момент ще се отворят нови възможности - да доминира в Черно море и да проектира сила и влияние към Румъния и Балканите.
„Путин има за цел да осигури победа в Украйна, за да демонстрира геополитическо превъзходство над Запада и да промени европейския пейзаж на сигурността“, включително отстъпление на НАТО до неговия размер през 90-те години, преди разширяването му на изток, казаха естонските разузнавателни служби в своя годишен доклад за 2024 г. Без НАТО на пътя Москва би била свободна да възвърне сферата си на влияние в Източна Европа чрез целия набор от икономически, кибернетични и в краен случай военни средства, които вече е използвала.
Естонците може и да грешат, но се съмнявам. Това поиска Путин писмено преди да нахлуе в Украйна преди две години. Това е и това, което съветските лидери и руските царе са правили или търсели в продължение на векове. Най-доброто време и място за прекъсване на този модел – позволявайки на Русия да се приспособи към новия статут на нормална, макар и огромна и мощна национална държава в рамките на международно признати граници – е сега и в Украйна.
Марк Чемпиън e международен анализатор за Bloomberg Opinion. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.