Планът на Бенямин Нетаняху от една страница за деня след войната в Газа изобщо не е план. По-скоро това е списък на дългогодишните и често противоречиви позиции на израелския министър-председател относно конфликта в Газа – показан черно на бяло, за да запази правителството си заедно, да успокои израелското население и да държи Вашингтон на разстояние. По-интересният въпрос е какво да правим с него.
За момента отговорът вероятно е нищо. Осигуряването дори на временно прекратяване на огъня, което позволява освобождаването на повече заложници и създава пространство за доставяне на храна, вода и лекарства на невоюващите лица в Газа, е по-важно и тези преговори сега изглеждат ще бъдат възродени. Непосредственият дипломатически фокус трябва да бъде това да се случи.
Меморандумът на Нетаняху обаче изяснява ограниченията на това, което подобно прекратяване на военните действия може да постигне. Изглежда, че документът продължава да се ангажира, например, с продължаване на войната, докато "Хамас" бъде елиминиран, което би изисквало подновяване на битката по-скоро, отколкото по-късно. Той също така призовава за неопределено присъствие на Израел, което да осигурява сигурността в Газа и на Западния бряг; създаването на буферна зона в де факто границите на Газа; израелски контрол на границата с Египет; демонтирането на инфраструктурата за помощ на ООН, известна като UNRWA; администрацията на територията от местни държавни служители, неопетнени от връзки с правителството на "Хамас"; както и арабското участие в дерадикализацията и реконструкцията на Газа.
Някои от тези искания се сблъскват с други. Някои възпрепятстват създаването на палестинска държава. А някои биха могли да оставят Израел изолиран в международен план, както рядко се е случвало преди, като дори САЩ отказват да подкрепят действията на Израел.
Изграждането на буферна зона, например, предполага продължаващо, систематично унищожаване на домове в тези райони, постоянно разселване на бивши жители и ефективно намаляване на територията на Газа. Администрацията на Байдън посочи, че това са неща, с които няма да се съгласи.
Премахването на "Хамас" и контролирането на границата с Египет ще изисква преместване на израелски танкове в южния град Рафа, последното убежище за палестинците, които са избягали от опустошенията на войната по-далеч на север. Египет и САЩ са против това, поне докато цивилните не бъдат преместени на безопасно място. Междувременно демонтирането както на UNRWA, така и на управляваната от "Хамас" администрация би довело до хаос, защото няма кой друг да поеме управлението. Военната окупация също би попречила на движението към създаването на палестинска държава, когато Саудитска Арабия и други ясно дадоха да се разбере, че тяхната помощ зависи изцяло от ангажимента на Израел да изгради тази държава.
Поради тези причини страничката на Нетаняху може да се разглежда като противопехотна мина, поставена на пътя на водените от САЩ преговори по план за "деня след войната", като подкопава ключовия компромис, който би направил: обещанието за палестинска държава в замяна на арабско участие , парични средства и нормализиране на отношенията с Израел. Но по-добре да го третирате като отправна точка на преговори, които ще бъдат много трудни.
Според Ави Меламед, бивш служител на израелското разузнаване, макар и да няма голяма стойност като план, документът излага насоки, които съвпадат с мнението на мнозинството от израелците. Погледнат от тази гледна точка, списъкът на Нетаняху е интересен и с исканията, които не е отправил, като например призивите на ултрадесни членове на неговото правителство за заселване на евреи в Газа. Той също така не изключи изрично каквато и да е роля в Газа за палестинските власти, дори ако някои клаузи могат да се тълкуват като такива. Именно тази неяснота прави възможно използването на бележката.
Поемете ангажимент за дългосрочно израелско военно присъствие в Газа. Това би означавало окупация, но също така е и признание от страна на Нетаняху, че когато основните операции срещу "Хамас" приключат, организацията всъщност няма да изчезне. Ако израелските сили се оттеглят напълно, в Газа ще остане вакуум в сигурността, както беше преди 7 октомври, като "Хамас" може да се прегрупира, превъоръжи и да си върне контрола. Ако има някаква област на консенсус в Израел, това е, че това не може да бъде позволено да се случи. Меламед смята, че втората цел за поддържане на военно присъствие в Газа е именно правителството да укрепи позициите си за бъдещи преговори.
В сегашния си вид насоките на Нетаняху остават твърде далеч от реалностите на палестинските и арабските позиции след войната или на по-широката международна общност. Ако откаже да направи компромис, израелското мнение може да се промени под краката му. Разходите за тази война само ще се натрупват. Още синове и дъщери на повече израелци ще се върнат у дома в чували за трупове. Все повече палестинци ще бъдат радикализирани, тъй като повече техни приятели и роднини ще бъдат убити. Ще има повече щети за израелската икономика, повече пропуснати инвестиции и постоянен риск конфликтът да привлече други регионални играчи.
Малко хора четат понижаването на рейтинговите агенции, но мотивите, дадени от Moody's по-рано този месец за намаляване на рейтинга на Израел в чуждестранна и местна валута на A2 от A1, ще се усетят широко в реалната икономика. Основният двигател, според Moody’s, са рисковете, причинени от войната, като се има предвид, че „няма споразумение за по-дългосрочен план, който напълно да възстанови и евентуално да укрепи сигурността за Израел“.
Документът, който Нетаняху най-накрая представи, не е този план, но е начало. И ако този министър-председател не се включи в преговори за разработване на механизъм за следвоенна Газа, който да има шанс да работи, неговите наследници ще трябва да го направят.
Марк Чемпиън e международен анализатор за Bloomberg Opinion. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.