Преди по-малко от година френският президент Еманюел Макрон се обърна към конференцията по сигурността в словашката столица Братислава с извинение към Източна Европа: "Невинаги сме чували вашите гласове", каза той. "Това време свърши."
И все пак спорът за това как да се попълнят критично ниските запаси на Украйна от артилерийски снаряди - и откъде да се набавят тези доставки - се превръща в по-дълбок разрив в Европа, като Изтокът обвинява Запада, че не го е чул.
Настроенията в дипломатическите кръгове са, че ако Русия в крайна сметка спечели войната си в Украйна, на Западна Европа няма да ѝ бъде простено и целият проект за европейска интеграция след падането на Берлинската стена може да бъде застрашен, тъй като този разрив се превръща в незаличим белег.
Правителствата на Запад не разбират, че мнозина на Изток никога повече няма да им се доверят, заяви един от високопоставените европейски служители, който отказа да бъде назоваван, тъй като става дума за политика и сигурност.
Страните от Европейския съюз от месеци обсъждат дали да закупят оръжия извън 27-членния блок, тъй като той не успява да изпълни ангажиментите си да предостави на Украйна 1 млн. артилерийски снаряда до следващия месец.
Франция, от своя страна, твърди, че финансирането трябва да се изразходва главно за стимулиране на европейската отбранителна индустрия в дългосрочен план, което Макрон миналата седмица нарече "решителни усилия за превъоръжаване".
В същото време някои източни държави, които от години вдигат тревога за Русия, са обезпокоени, че по-големите и по-богати западни държави не посягат достатъчно към собствените си военни запаси. Те също така пречат на Украйна да се сдобие с възможности като огнева мощ с по-голям обсег. Украйна се нуждае от подкрепа сега, казват те, а не през 2027 г., когато производството ще бъде увеличено.
Според литовския министър на външните работи Габриелиус Ландсбергис, чиято страна граничи с Русия и е "ястреб" в НАТО, основният проблем е липсата на стратегическа цел, като вместо това се правят опити да се помогне на Украйна на парче.
"Не може да има половинчати мерки, не може да се бавим по този въпрос", каза той пред репортери преди министерската среща в Брюксел тази седмица. "Такова е разбирането в повечето северни и балтийски страни. Това е разбирането в по-голямата част от източния фланг, тези, които сами са пряко застрашени. Ако Украйна падне - това трябва да се разбере - ние ще бъдем следващите".
Две години след нахлуването на Русия в съседната страна подкрепата за Украйна изглежда разпокъсана, докато инерцията се измества към силите на Владимир Путин.
Разочарованието сред източноевропейските лидери нараства, защото Западът сякаш не разбира спешността, каза друг служител. В един от примерите Франция - заедно с Гърция и Кипър - се е обявила против използването на средства от ЕС за закупуване на стоки от съюзника на НАТО Турция, според няколко служители, запознати с въпроса, които са говорили при условие за анонимност.
Това е така, въпреки че висшият дипломат на ЕС Жозеп Борел заяви пред репортери в понеделник, че боеприпаси могат да бъдат закупени на международния пазар. "Ако някой може да ви го достави по-бързо, по-евтино или по-удобно, няма ограничение", каза той. Друг потенциален източник на артилерия е Южна Корея, каза един от служителите.
Чешкият президент Петр Павел заяви на Мюнхенската конференция по сигурността миналия уикенд, че страната му е открила 500 000 патрона 155 мм и още 300 000 патрона 122 мм калибър, които могат да бъдат доставени в рамките на седмици, ако бъдат осигурени пари. Той не назова имената на доставчиците. Сега Чешката република работи в екип с други страни, за да осигури боеприпасите.
Ако неуспехът в увеличаването на доставките на оръжие доведе до победа на Русия, един от европейските служители заяви, че страната му няма да закупи военна техника от Франция. Вместо това те ще купуват от САЩ - дори ако Доналд Тръмп отново е президент - Великобритания и скандинавските страни и ще изберат тях и това, което е останало от Украйна, като по-надеждни съюзници, каза лицето.
Огорчението се проявява и в НАТО. Марк Рюте, отиващият си холандски министър-председател, остава фаворит за следващ ръководител на алианса, но източноевропейските държави търсят уверения, преди да дадат своя печат на одобрение, казаха хора, запознати с дискусиите. Кандидатурата на румънския президент Клаус Йоханис се разглежда като част от по-широк стремеж да се гарантира, че регионът ще бъде изслушван повече в НАТО и ЕС, казаха хората.
През следващата седмица Франция ще бъде домакин на малка среща на лидерите, на която ще се обсъжда помощта за Украйна. Сред участниците ще бъдат Йоханис и Анджей Дуда, държавният глава на Полша. Аргументът на Макрон е, че Европа трябва да засили собствените си вътрешни способности и трябва да задържи някои доставки за собствената си отбрана.
Източните лидери казват, че те също искат да стимулират европейската индустрия, но това трябва да бъде съчетано с необходимото на Украйна днес предвид темпото на превъоръжаване на Русия. "Те преминаха на военен режим, а ние все още живеем в мирно време", заяви полският външен министър Радослав Шикорски пред телевизия Bloomberg в четвъртък. "Трябва да преминем в кризисен режим."
Киев предупреди съюзниците си, че е изправен пред критичен недостиг на артилерия и други доставки, точно когато помощта в размер на 60 млрд. долара остава блокирана в Конгреса на САЩ. "Украинците се бият като лъвове, но не можеш да се биеш с голи ръце", заяви Сикорски на събитие в Ню Йорк в петък. "Ето защо се нуждаем от това американско попълнение възможно най-скоро", каза той.
Украинските войски са превъзхождани от Русия и може да се наложи да свият отбранителния си фокус, ако недостигът се задълбочи, което ще ги изложи на риск от руски настъпления. Според някои оценки Москва е достигнала артилерийски и ремонтен капацитет от около 4 млн. снаряда и е внесла стотици хиляди снаряди и друго въоръжение от Северна Корея и Иран.
Изграждането на по-голяма отбранителна индустрия и изпращането на оръжия на Украйна сега не се изключват взаимно, според естонския министър-председател Кая Калас. Макар да не знае какво има всяка страна в запасите си, ако Естония все още може да намери неща, които да изпрати на Украйна, по-големите страни също би трябвало да имат какво да изпратят, каза Калас.
"Мисля, че трябва да направим всичко", каза Калас пред Bloomberg в Мюнхен миналата неделя. "От една страна, това, което вече се прави в различните държави членки, е увеличаване на капацитета на отбранителната индустрия. Другата дискусия е също така да се опитаме да намерим на световния пазар това, което е налично, и да го купим, за да го изпратим на Украйна сега".
Въпреки че голяма част от гнева е насочена към Макрон, служителите заявиха, че Германия също трябва да направи повече, за да помогне на Украйна, както и Италия, Испания и други, като посегнат по-дълбоко към съществуващите запаси от оръжия.
Германия се превърна в най-големия европейски поддръжник на Украйна и канцлерът Олаф Шолц публично призова другите съюзници да направят повече. Германия подкрепя Украйна на двустранна основа с военна помощ в размер на 28 млрд. евро (30 млрд. долара), като повече от 7 млрд. евро от тази сума са предвидени за тази година.
Най-голямата икономика в Европа също така подкрепя разширяването на своята промишленост, като производителят Rheinmetall AG увеличава производството си в страната и чрез нови обекти в други части на Европа.
Шолц обаче продължава да се противопоставя на исканията за изпращане на Украйна на ракети "Таурус" с по-дълъг обсег на действие и, както посочват официални лица, той често говори за това, че Русия не е спечелила войната, а не за категорична украинска победа.
За Ландсбергис, литовския външен министър, въпросът е всички да работят заедно - и на изток, и на запад - и има неща, които Европа може да направи, за да ускори подкрепата за Украйна.
"Бихме могли да пренасочим цялото производство, което имаме на континента, към военните нужди на Украйна, бихме могли да изтеглим ресурсите, за да можем да закупим дори отвън за жизненоважни неща, които са необходими на Украйна, като например боеприпаси, ако не сме в състояние да ги произведем сами", каза той пред Bloomberg в Ню Йорк в петък. "Но въпросът е, че не можем да се споразумеем и за това."