Нека смартфонът бъде инструмент, който използвате, а не инструмент, който използва вас.
Трудно бих могъл да посоча момента, в който смартфонът пое контрол над живота ми. Подобно на "японски плевел", той растеше тайно в умствената ми градина, като постепенно задушаваше другите форми на внимание, докато не се внедри в почти всяка дейност. Рядко проверявам времето, прекарано на екрана, но си спомням, че преди няколко години изпитах неясен дискомфорт, когато видях, че то е надхвърлило средно шест часа дневно. Напоследък то е повече от 11 часа.
Преди две десетилетия изглеждаше немислимо да носим със себе си преносимо устройство, което може да бъде едновременно: телефон; телевизор; радио; музикален плейър; магазин; вестник; книга; карта; портфейл; банка; игрова конзола; билет за вход; калкулатор и преводач. Наред с много други неща, твърде многобройни, за да бъдат изброени. Използвал съм телефона си като рулетка, за разпознаване на растения и за доказване на самоличността си пред правителството. Неизбежно беше достъпът до такава мощ и удобство да има своята цена. Все по-често се оказва, че най-неочакваната и неприемлива е психичното здраве на децата ни.
Трябваше да се случи убийството на ученик от гимназията в Северозападна Англия, за да призная пред себе си, че имам проблем. Случаят, при който този месец тийнейджърите убийци на 16-годишната транссексуална Бриана Гий бяха вкарани в затвора, подейства като повод за национален дебат относно използването на технологии от децата. Пристрастеността на жертвата към социалните медии я е направила уязвима мишена, а един от съучениците, които са я намушкали с нож, е свидетелствал, че е гледал видеоклипове с изтезания и убийства в тъмната мрежа чрез мобилния си телефон. Майката на Гий води кампания за забрана на достъпа на лица под 16 години до приложения за социални медии. В отговор на обществения натиск правителството на Обединеното кралство издаде тази седмица нови насоки за предотвратяване на използването на мобилни телефони в училищата.
Този рядък и ужасен случай помогна да се привлече вниманието към много по-често срещаните и широко разпространени вреди, които смартфоните, и по-специално приложенията на социалните медии, нанасят на психологическото и емоционалното благополучие на младите хора. Съществува нарастваща научна литература, която е ужасяваща. Проучване след проучване показва, че съществува международна епидемия от психични заболявания. Процентите на тревожност, депресия, дефицит на вниманието и хиперактивност, анорексия и други заболявания са се увеличили рязко след 2012 г., когато смартфоните станаха повсеместни. Момичетата са особено изложени на риск.
Корелацията не е причинно-следствена връзка. Но няма друго обяснение, което да отговаря на данните. Глобалният характер на влошаването на психичното здраве е силно потвърждаващо доказателство. Американските ученици може да имат други причини за безпокойство - стрелба в училище, да речем - но това не би обяснило защо същата тенденция може да се наблюдава в Нова Зеландия или Бразилия. Освен това, колкото по-младо е детето, което получава смартфон, толкова по-голямо е последващото въздействие. Сред жените, които са се сдобили с първия си смартфон на шестгодишна възраст, 74% са имали показатели за психично състояние, които са ги причислявали към категорията "притеснени" или " страдащи", съобщи миналата година глобално проучване на 27 969 души на възраст от 18 до 24 години, проведено от базираната във Вашингтон организация с нестопанска цел Sapien Labs. Този процент е спаднал до 46% при тези, които са получили първото си устройство на 18 години. (Съответният резултат при мъжете е 42% на шестгодишна възраст срещу 36% на 18 години).
Потапянето в тези резултати ме накара да поставя под въпрос собствените си навици. Какъв пример давам аз? Петгодишното ми дете вече проявява прекомерен интерес към телефона ми. При възможност той го грабва и се скрива в една дупка на последния етаж на къщата ни, където гледа видеоклипове в YouTube за мегалодони (започна с риби, а след това премина към акули). Те все още съществуват и живеят в най-дълбоките части на океана, разказва ми той по очарователния начин, по който петгодишните деца обясняват света на възрастните. Някога този недопустим ентусиазъм ми се струваше сладък, ако и със сигурност да е за възпиране; сега го чувствам много по-зловещ.
Интуитивно е лесно да се разбере защо смартфоните имат такъв вреден ефект върху младите умове. Социалното поведение е сложно, както се отбелязва в проучването на Sapien Labs, и изисква разчитане на нюансите в изражението на лицето, езика на тялото, тона на гласа, докосването и дори миризмата. Всичко това трябва да бъде научено и, както при отборните спортове, изисква многократна практика на терен, за да се развие майсторство. Децата, които прекарват голяма част от формиращите си години във виртуалния свят, пропускат взаимодействията лице в лице, които помагат за изграждането на силни социални връзки и устойчивост.
Това важи в още по-голяма степен за социалните медии, които възпроизвеждат взаимодействията в реалния свят, въпреки че премахват филтрите, които модулират поведението в реалния свят. Безразсъдството или откровената жестокост са по-лесни, когато реакциите на получателя не са непосредствено налице, за да бъдат видени и усетени. Момичетата са по-податливи на социалните медии и синдрома на сравнението и отчаянието в приложения като Instagram на Meta Platforms Inc.; това помага да се обясни защо те страдат от непропорционално голямо въздействие върху психичното здраве. Момчетата са склонни да се увличат повече по игрите.
Социалните медии също са пристрастяващи по своя замисъл, като разпределят допаминовите удари на харесванията и ангажираността по начин, който, струва ми се, имитира поведението на игралните автомати, които раздават печалби с малка стойност достатъчно често, за да накарат клиентите да играят. Възрастните също могат да бъдат склонни към пристрастяване, но ние поне имаме предимството на развита префронтална кора, която е в състояние да потиска разрушителните импулси.
Най-малките от първото поколение деца, на които бяха дадени смартфони, тъкмо навършват пълнолетие. Това се превърна в гигантски неконтролиран експеримент и се натрупват доказателства, че е платена висока цена. Подобно на Фауст, ние приехме дар от огромни знания и лекота, без да оценим напълно последствията, които не са били понесени предимно от нас. Все още обаче има време да променим курса. За мен това означава да прибера телефона си, когато съм вкъщи, да скролвам много по-малко безцелно в социалните мрежи (X на Елон Мъск, бившият Twitter, отиде в кошчето) и като цяло да следвам съветите на Жан Твенге, един от пионерите в тази област:
"Ето и добрата новина: не е нужно да се отказвате от телефона си. Използвайте телефона си за всички страхотни неща, които той може да прави - за един или два часа на ден. А след това отидете и живейте живота си. Потичайте или поплувайте, погледайте залеза, поспете малко. Срещнете се с приятел, но не в Snapchat, а лично. Вижте изражението на лицето на приятеля си, чуйте тона в гласа му, прегърнете го. Накратко, нека телефонът ви бъде инструмент, който използвате, а не инструмент, който използва вас."