Не вярвайте на Путин. Той блъфира. Агресията му струва скъпо

Владимир Путин иска светът да повярва, че руската икономика е в добро състояние и че той разполага с необходимите средства, за да продължи войната в Украйна до безкрай.

Той блъфира. Агресията му струва скъпо и Западът трябва да се възползва максимално от тази уязвимост.

Преди да нахлуе в Украйна - преди две години, на 24 февруари - Путин старателно изграждаше фискалната и финансовата защита на Русия, която е ключов елемент от собственото му удържане на властта. Държавният дълг, възлизащ на едва 16 % от брутния вътрешен продукт, беше сред най-малките в света. През втората година на пандемията правителството вече имаше бюджетен излишък (за разлика от големите и постоянни дефицити в САЩ и Европа). То беше натрупало фонд "национално благосъстояние" на стойност 175 млрд. долара и над 500 млрд. долара международни резерви в централната си банка. Най-големите банки бяха добре капитализирани в сравнение със световните си колеги.

Сега Путин коренно промени курса си, както за да финансира войната, така и за да подкрепи икономиката в условията на западни санкции. Военните разходи нараснаха от 3,6 % от БВП през 2021 г. до приблизително 7,1 %, като се стимулира производството на всичко - от артилерийски снаряди до компютри. Възнагражденията на войниците и обезщетенията при смърт повишиха състоянието на най-бедните семейства. Субсидирани заеми на стойност над 130 млрд. долара позволиха на руснаците да се похарчат за нови апартаменти, допринасяйки за бум в строителството. В резултат на това реалният ръст на БВП нарасна до 3,6 % през миналата година, опровергавайки прогнозите за продължителна рецесия.

Загадка, обвита в мистерия. Русия се противопостави на прогнозите за рецесия през 2023 г.

И все пак границите на подобно "военно кейнсианство" вече са очевидни. Войната извежда на фронта трудоспособни работници, което доведе нивото на безработица до изключително ниското ниво от 2,9 %, принуждавайки гражданските индустрии да плащат повече за оскъдната работна ръка. За да задържи инфлацията под контрол, централната банка трябваше да повиши основния си лихвен процент до 16%, което допълнително притисна частния сектор. Военните разходи няма да продължат да допринасят за растежа на БВП: Само поддържането им на сегашното ниво ще изисква големи жертви в други важни области, като социалните разходи и така необходимата поддръжка на инфраструктурата. Без свързаните с войната стимули икономическите резултати на Русия биха изглеждали много по-малко впечатляващи.

Оръжия, а не мляко. Военните разходи станаха двигател на икономическото възстановяване на Русия

По-лошото за Путин е, че той бързо разрушава защитните механизми, които е изградил, за да предпази икономиката и себе си от неочаквани сътресения. Голяма част от резервите на централната банка са замразени на Запад. Ликвидните активи на Националния фонд за благосъстояние са намалели почти наполовина от началото на войната до около 55 млрд. долара. Правителството има годишен бюджетен дефицит от около 17 млрд. долара, а капацитетът му за вземане на заеми е ограничен, ако единствените достъпни кредитори са местните банки. Същите тези банки са все по-изложени на загуби, тъй като корпоративните кредитополучатели се сблъскват с прекалено високите лихвени проценти.

Разбира се, Западът има свои собствени финансови затруднения. Както в САЩ, така и в Европа правителствата трябва да контролират бюджетните дефицити и нарастващите държавни дългове. Това ще изисква трудни решения, но временните разходи, необходими за подпомагане на Украйна, далеч не са решаващи. Взети заедно, бюджетните ресурси на членовете на НАТО са над 20 пъти по-големи от тези на Русия. Средно членовете на Европейския съюз изразходват около 2% от БВП за отбрана.

Тази война почти сигурно ще завърши с преговори. За Запада целта трябва да бъде да осигури възможно най-сигурната и независима украинска държава - и да възпре други от опити за подобни заграбвания на земя. За тази цел той трябва да се възползва максимално от икономическата уязвимост на Путин, включително чрез затягане на санкциите и въоръжаване на Украйна. При наличието на политическа воля западните държави разполагат с достатъчно ресурси, за да го надвият - предимство, което трябва да използват, за да спрат кръвопролитията възможно най-скоро.