Това е краят на една епоха за най-известната руска технологична компания - Yandex NV, която някога бе обявена за отговора на Google на Alphabet Inc. и бе оценена на 30 млрд. долара преди нахлуването в Украйна. Този месец тя се съгласи да продаде вътрешния си бизнес за около 5,2 млрд. долара, което е по-ниска цена за руските магнати, които я придобиха под ръководството на Кремъл.
Сделката обаче подсказва и за военното изтичане на научни и инженерни таланти, чието улавяне Западът би могъл да подобри.
Yandex има противоречива репутация: Алексей Навални, чиято смърт възмути лидерите и предизвика протести в цяла Европа, беше заявил, че компанията е отговорна за разпространението на руски лъжи. Съоснователят Аркадий Волож, който сега публично се противопоставя на войната, настоява да бъде изваден от списъка със санкции на Европа и казва, че е помогнал на "хиляди инженери" да напуснат страната: "Те ще бъдат полезни, където и да се установят."
Според изследвания, цитирани от Science, от началото на войната страната са напуснали от 11% до 28% от руските разработчици, а страхът от още напускания очевидно е това, което е спряло Кремъл от пълното национализиране на Яндекс. Въпреки че по-голямата част от активите на компанията и 26 000 служители ще останат в Русия, те са отделени от новата структура, в която работят около 1300 души, оперираща в чужбина в центрове като Финландия или Сърбия и фокусирана върху изкуствения интелект.
Натискът е още по-силен в света на научните изследвания. Според високопоставен член на Руската академия на науките, цитиран от Интерфакс, през последните пет години Русия е загубила повече от 50 000 изследователи, тъй като репресиите срещу гражданското общество и военновременното инакомислие нанасят своя удар. Независимото издание "Новая газета" неотдавна посочи най-малко 270 високопоставени учени, които са напуснали след началото на войната, като половината от тях са подписали отворено писмо, осъждащо войната.
Това не означава, че Украйна остава незасегната - милиони нейни граждани са потърсили убежище в ЕС, а според проучване, чийто съавтор е икономистът Гаетан дьо Расенфос, около 18 % от учените са напуснали страната.
Европа и САЩ имат възможност да предприемат повече действия за приемане на научни емигранти от Русия и Украйна, тъй като войната навлиза в третата си изтощителна година, особено ако това запази изследователската дейност и същевременно лиши Владимир Путин от човешки капитал.
Това е посланието, което получих от двама изследователи, Олександър Гамаюн и Михаил Бурцев - съответно украинец и руснак - които работят в Лондонския институт за математически науки, съвременна кула от слонова кост, помещаваща се в Кралския институт от 18-ти век в Мейфеър. Те са сред получателите на 10 тригодишни финансирани позиции в института за изявени физици и математици от Украйна, Русия и Беларус.
Бурцев, който заедно с други руски учени подписа писмо, осъждащо войната, е експерт по изкуствен интелект, напуснал родината си през септември 2022 г. Той оценява високо свободата да продължи да прави независими изследвания и добавя, че макар изтичането на мозъци да е оказало слабо влияние върху войната досега, ефектът ще бъде "голям" с течение на времето. Гамаюн, физик, който е бил в Полша, когато е избухнала войната, също е щастлив, че е намерил сигурност и свобода да продължи изследванията си - а що се отнася до руските учени, той казва, че те трябва да бъдат преценявани "случай по случай".
Въпреки че 10 стипендии са хубаво нещо, те са капка в морето в сравнение с търсенето. "Всяка инициатива трябва да се приема много положително... Но смятам, че това не е достатъчно", казва Юрий Ковальов от Института по радиоастрономия "Макс Планк", който коментира, че без повече подкрепа на място западните бойкоти на руската наука рискуват да дадат на Путин пропаганден тласък. Различни други хуманитарни програми се опитват да наберат допълнителни средства, но те все още са малко и далеч: Френската програма PAUSE, която през 2023 г. предложи едногодишна финансова подкрепа с възможност за подновяване за 23 руски и 20 украински изследователи, е в очакване на 200 молби тази година и се опитва да събере 3 милиона евро за 2025 г.
Очевидно е, че при този вид информационни кампании трябва да се действа внимателно. Приемането на изгнаници не бива да се превръща в клауза за бягство за онези, които подпомагат и подстрекават руския военно-промишлен комплекс. А и сегашният високоинтензивен характер на бойните действия означава, че политиците са по-скоро фокусирани върху набавянето на повече куршуми, отколкото на повече физици.
Но в дългосрочен план може да има и други предимства за приемащите страни. Паралелът с Германия от 30-те години на ХХ век е поучителен: Ако само един Айнщайн се появи от сегашната вълна от изгнаници от войната на Путин, няма ли това да направи всичко това полезно? "Представете си само какво щеше да се случи, ако Великобритания или САЩ не бяха приели германски учени по време на нацисткия режим", каза Йоахим Хорнегер, президент на ФАУ, на конференция миналата година. Стремежът на САЩ да се възползват от тези учени след войната също така е помогнал за предоставянето на патенти и ноу-хау на стойност около 10 млрд. долара.
Ако съоснователят на Yandex е прав, изтичането на мозъци от Русия не е приключило. Ако Путин е наясно със заплахата, може би Западът също трябва да бъде наясно.