Когато Spotify Technology SA беше само на няколко години, посетих тесните офиси на френския музикален стартъп Believe SA, който обещаваше един ден да се превърне в дигитален звукозаписен лейбъл за ерата на стрийминг. Залогът се изплати: Компанията се листна на фондовия пазар в Париж десетилетие по-късно през 2021 г. при оценка от 1,9 милиарда евро и беше приветствана от френското правителство като пример за това как нейната технологична сцена може да е конкурент на САЩ.
Само три години по-късно, историята отива към своя печален край. Съоснователят на Believe Денис Ладегалерие се опитва да свали компанията от борсата с подкрепата на инвестиционните фондове EQT AB и TCV на цена от 15 евро на акция, или приблизително 23% под нейното първоначално публично предлагане (IPO). Мащабът на слабото представяне на акциите се откроява - колкото и ниска да изглежда тази оферта, тя е с почти 30% над това, където бяха акциите преди седмица. Същото важи и за скоростта, с която Ладегалерие и неговите колеги вътрешни лица (представляващи около 70% от акционерния капитал) се стремят да измъкнат компанията от суровия блясък на публичните пазари. Believe дори не е достигнала края на своя план за растеж, финансиран от IPO за периода 2022-2025 г.
Това, което ще се случи след това, ще бъде ключов тест за способността на миноритарните акционери да настояват за по-добра оферта. Текущата цена на акциите на Believe, която е близка до предложената оферта, предполага по-нисък коефициент на оценка по отношение на продажбите и основните печалби в сравнение с конкурента Universal Music Group NV, според данни на Bloomberg.
Но тази история отива далеч отвъд френските технологични стартиращи компании. Тя подчертава сложната борба на Европа за съживяване на затруднените фондови пазари в лицето на анемичните IPO-та, слабото представяне и увеличаващите се делиствания.
В края на краищата, Believe е само една от многото европейски фирми, изправени пред оферта за сваляне от пазара – семейството основатели на Tod’s SpA се обединява с фирмата за изкупуване L Catterton, за да купи и свали от борсата производителя на луксозни обувки на доста ниска цена, например. Някои IPO сега изглеждат като източник на нетърпелив капитал. Горната диаграма, компилираща скорошни подобни оферти, предоставени с любезното съдействие на Amundsen Investment Management, показва, че средното време, прекарано като публична компания преди такова предложение, е около две години – едната крайност е девет месеца – и средната премия за наддаване спрямо IPO цената е едва 3,6%.
Това, което наистина крещи тук, е лошото представяне на европейските първични публични предлагания, което е в основата на причината, поради която купувачите са толкова бързи да се нахвърлят. Докато компании като LVMH Moet Hennessy Louis Vuitton SE или Novo Nordisk A/S (и двете част от списъка GRANOLAS на Goldman Sachs Group Inc.) се разрастват, малките изчезват. Средното представяне на IPO през последните четири години е спад от около 10% в Германия и огромен спад от 37% във Франция. Компаниите може да навлязат на пазара надценени, но скоростта на техните спадове също означава, че те може да напуснат пазара подценени, позволявайки навременно поглъщане да улови всички предимства.
Макроикономическата среда може да изостря тези тенденции - по-високите лихвени проценти са склонни да навредят на апетита за риск - но същото важи и за структурни проблеми като оскъдно анализаторско покритие на малки компании и слабо участие на дребни инвеститори на европейските фондови пазари, според Жан-Микаел дош Шантош, фонд мениджър в Pure Capital SA в Люксембург. (Неговият фонд притежава акции на Believe и обмисля да участва в предложената оферта.)
И, по ирония на съдбата, неотдавнашните усилия да се направи фондовият пазар по-привлекателен чрез отслабване на способността на миноритарните инвеститори да блокират публично-частни сделки може също да допринесат за тенденцията. Европейските фирми имат сравнително концентрирана акционерна база и ограничен фрий флоут на акциите в сравнение с американските им колеги, което означава, че миноритарните акционери нямат алтернатива, освен да приемат поглъщане, подкрепено отвътре, когато това се случи.
Тук няма да има революция на memestock.
Надяваме се, че инвеститори в подобни на Tod's и Believe ще успеят да измъкнат по-добра оферта от участниците в търга. Но има вероятност повече компании да напуснат фондовия пазар и новите им собственици може просто да изчакат няколко години, преди да ги направят отново публични - в САЩ.
Време е да се подновят усилията за разширяване на участието на дребните инвеститори на европейските фондови пазари и да се прецизира регулацията, за да се привлекат повече инвестиции в Европа, без да се отслабва хватката на миноритарните акционери в процеса. Две години не трябва да се чувстват като цял живот на IPO.
Лионел Лоран е колумнист в Bloomberg, който пише за бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер в Ройтерс и Форбс.