Изкушаващо е да отхвърлим реакцията на данните за инфлацията от вторник като прекомерна реакция на леко пропуснати данни, които са особено уязвими от сезонни смущения. Все пак това развитие е показателно и за по-дълбоки проблеми, чието влияние може да ни съпътства през следващите няколко месеца и тримесечия.
Потребителските цени нараснаха през януари с повече от очакваното както за основните, така и за базисните показатели, в месечен и годишен план. Макар че това несъмнено представлява "пропуски в данните", те бяха малки отклонения от консенсусните прогнози, които може и да отразяват сезонна динамика. Въпреки това реакциите на медиите и пазара бяха значителни.
Доходността на държавните облигации на САЩ се повиши по цялата крива, като в края на деня се повиши с повече от 10 базисни пункта. Доларът поскъпна, докато всички основни борсови индекси се понижиха с повече от 1%. Това предизвика значителен медиен отзвук, включително статия на първа страница на Wall Street Journal, в която се казваше: "Инфлацията засенчва пътя за намаляване на лихвите".
Вместо да наричат всичко това свръхреакция, инвеститорите трябва да се съсредоточат върху трите важни сигнала в това месечно издание.
На първо място, пропуснатите данни принуждават както пазарните участници, така и икономистите да обръщат по-голямо внимание на устойчивостта на инфлацията в сектора на услугите. Важна подгрупа от цени тук - наречена "суперцена" - напредна с най-много от близо две години. Това е сфера, в която е необходимо забележимо забавяне на нарастването на цените, за да може Федералният резерв да постигне целта си за устойчива инфлация от 2%. А забавянето трябва да настъпи, преди да се е изчерпала част от настоящата откровена дефлация в сектора на стоките.
Второ, данните напомнят, че секторът на услугите продължава да бъде по-малко чувствителен към по-високите разходи по заемите. Това е особено проблематично за пазара, който залагаше на агресивно и ранно намаляване на лихвените проценти от страна на Фед. То е и сигнал, че динамиката на "последната миля" в битката с инфлацията може да се усложни през следващите месеци.
Трето, икономистите отново са принудени да се изправят пред сложния аналитичен въпрос за нивото на неутралния лихвен процент. Още по-противоречив и оперативно сложен е въпросът какво представлява най-добрата инфлационна цел за икономика, която се е преориентирала от недостатъчно съвкупно търсене през миналото десетилетие към недостатъчно гъвкаво съвкупно предлагане през това десетилетие.
И трите въпроса ще останат с нас през следващите месеци. Поради това и независимо от основателните съображения, свързани със сезонността, трябва да устоим на изкушението да отхвърлим реакциите на пазара и медиите като "буря в чаша вода". Вместо това трябва да гледаме на реакциите като на сигнал за събуждане на търговците, инвеститорите и икономистите, които бяха възприели с твърде малко критично мислене разказа за квазиавтоматично, много меко приземяване, което отваря вратата за голямо и ранно намаляване на лихвите от страна на Фед.
Мохамед А. Ел-Ериан е колумнист на Bloomberg. Бивш главен изпълнителен директор на Pimco, той е президент на Куинс Колидж, Кеймбридж; главен икономически съветник в Allianz SE; и председател на Gramercy Fund Management. Автор е на книгата "Единствената игра в града".