Според неотдавнашен доклад на Организацията на обединените нации най-големите заплахи за нашето съществуване днес са причинени от човешката дейност, а не от природата.
Много хора са запознати с приноса на човека за изменението на климата, а може би и за загубата на биоразнообразие. Но има и трето въздействие върху околната среда, което рядко получава вниманието, което заслужава: опустиняването, известно още като деградация на земята.
Светът бързо губи годни за употреба земи по причини, които сам си е причинил - от интензивно земеделие и прекомерна паша на добитъка до застрояване с недвижими имоти и, да, изменението на климата. Кризата допълнително засилва продоволствената и водната несигурност, както и увеличава емисиите на парникови газове.
Учените в областта на околната среда не са пренебрегнали проблема. Всъщност Срещата на върха за Земята, проведена в Рио де Жанейро през 1992 г., доведе до създаването на три конвенции на ООН: за изменението на климата, биоразнообразието и опустиняването.
Всяка година в рамките на Конвенцията за климата се провеждат големи срещи на високо равнище - като COP28 в Дубай - които сега често попадат в заглавията на първите страници на вестниците.
Но макар че конвенциите за биологичното разнообразие и за опустиняването също провеждат срещи на високо равнище на COP, те се провеждат само веднъж на две години и рядко се радват на толкова голям интерес. Това е пропусната възможност, казва Ибрахим Тиау, изпълнителен секретар на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, който намеква, че това може да бъде проблем на марката, защото хората мислят, че става дума само за пустини.
"Съществува погрешно разбиране на термина "опустиняване". Затова използваме и "деградация на земите", казва Тиау.
По ирония на съдбата едно от най-големите предизвикателства в борбата с деградацията на земята е универсално: Имаме нужда да ядем. Около 40% от земята на планетата - 5 милиарда хектара - се използва за земеделие. Една трета от тях са за отглеждане на култури, а останалите - за паша на добитък.
За съжаление, светът няма добри резултати в областта на устойчивите земеделски практики. През последните 500 години човешката дейност (основно селското стопанство) е довела до деградация на близо 2 млрд. хектара земя.
Това е допринесло за освобождаването на около 500 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид в резултат на нарушаването на почвата, или около една четвърт от всички парникови газове, които допринасят за допълнителното затопляне днес. По-нататъшното влошаване на състоянието на почвите до 2050 г. може да добави още 120 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид в атмосферата, което ще влоши изменението на климата.
Тиау заяви, че насочването на вниманието към проекти за възстановяване на земите може да обърне този сценарий. "Няма решения за деградацията на земята, които да не са от полза и за други проблеми, пред които сме изправени", каза той.
В доклад на Световния икономически форум се посочва, че инвестирането на около 2,7 трилиона долара всяка година във възстановяване на екосистеми, регенеративно земеделие и кръгови бизнес модели може да помогне за създаването на близо 400 милиона нови работни места и да генерира икономическа стойност от над 10 трилиона долара годишно.
Правителствата в световен мащаб изразходват над 600 млрд. долара за директни земеделски субсидии, които могат да бъдат пренасочени към практики, подпомагащи възстановяването на земите и увеличаването на добивите, каза Тиау. "Няма нищо по-нерационално от това да вземеш публични средства, за да унищожиш собствения си природен капитал", каза той. "Но това се прави избори след избори."
Според Осама Ибрахим Факейха, председател на COP16 по въпросите на опустиняването, която тази година ще се проведе в Саудитска Арабия, една от причините за игнорирането на проблема с деградацията на земите може би е, че хората са загубили връзката си със земята.
"Голяма част от населението вече живее в градовете. Живеем в бетонна гора", казва Факейха. "Толкова малко хора имат пряка връзка между нас и производството на храна".
Друго обяснение може да е свързано с начина, по който богатите страни се отнасят към проблема. "Най-дълго време развитите страни го смятаха за африкански проблем", казва Тиау. "Той не се разглеждаше като глобален проблем." Днес деградацията на земите и сушата засягат почти всички страни в света.
Дори най-голямата икономика в света не е в състояние да игнорира деградацията на земята. "Когато се замислите за почвата, държавният секретар на САЩ вероятно не е първият човек, който се сеща за това", каза Антъни Блинкен на тазгодишния Световен икономически форум в Давос. "Но истината е, че почвата е буквално в основата на много неотложни предизвикателства пред националната сигурност, пред които сме изправени."
Очаква се световното търсене на храни да се увеличи с 50% до 2050 г., казва Блинкен, въпреки че изменението на климата може да намали световните добиви с 30%. "Родител, който не може да осигури храна за децата си, събира семейството и се премества", каза той, "И ако това означава да се премести на другия край на света, той ще го направи. Но това допринася за безпрецедентни миграционни потоци."
Акшат Рати пише бюлетина Zero, в който разглежда световната надпревара за намаляване на емисиите, причиняващи затопляне на планетата. Книгата му " Климатичен капитализъм" ще бъде публикувана в САЩ и Канада на 12 март.