Великобритания разполага със система за висше образование на световно ниво, която привлича студенти от цял свят, генерира 32 милиарда долара годишно от износ и служи като значителен източник на престиж и влияние за страната и нейните ценности. Тя също така има модел на финансиране, който не работи - и това става все по-голям проблем, пише анализаторът Матю Брукър за рубриката Bloomberg Opinion.
Ако разгледаме данните за университетите в Обединеното кралство, веднага ще видим до каква степен секторът е станал зависим от таксите на чуждестранните студенти. Делът на приходите от студенти от страни извън Европейския съюз се е увеличил почти четири пъти от началото на хилядолетието до 19,1% през учебната 2021/22 година. През тази година пристигнаха рекордните 680 000 чуждестранни студенти, което прехвърли правителствената цел за достигане на 600 000 до 2030 г. Процентът на студентите от страни извън Обединеното кралство се е увеличил до 24% от общия брой, което е над два пъти повече в сравнение с две десетилетия по-рано.
Крива на обучението
Може да се каже, че всичко това е добре. Чуждестранните студенти плащат значително по-високи такси от местните си колеги и по този начин допринасят за субсидирането на разходите за обучение на британските младежи. В края на краищата това е причината университетите да полагат толкова усилия да набират студенти от чужбина. Степента на нарастване обаче представлява концентрация на риск. „Секторът на висшето образование е изправен пред задаваща се криза“, заяви през септември комисия от Камарата на лордовете, като заяви, че настоящата система на финансиране е „неустойчива“. Според нея е налице тревожно самодоволство, че може да се разчита на приходите от такси за чуждестранни студенти в дългосрочен план, въпреки все по-конкурентната глобална среда и риска от геополитически промени, които да нарушат студентските потоци.
По-непосредствена заплаха може да бъде вътрешнополитическият отпор. Натрупаха се доказателства, че стремежът на университетите към по-високоплатени чуждестранни студенти изтласква британските кандидати. Разбира се, обобщените данни не показват това. Броят на местните студенти продължава да расте, макар и по-бавно от чуждестранните, което показва, че като цяло достъпът до висше образование се е разширил.
По-висока оценка
По-същественият въпрос обаче е къде и какво изучава националната кохорта. Приемът в най-конкурентните специалности в най-желаните институции става все по-труден. Групата „Ръсел“ от 24 водещи университета е приела 86 000 местни студенти през 2022 г., което е по-малко от 102 000 през 2020 г. и най-ниското ниво от 2014 г. насам, съобщи миналата година Financial Times. Миналия месец Sunday Times добави някои детайли към картината с доклад, в който се посочва как 15 университета, сред които Дърам, Бристол и Ексетър, предлагат пътища на чуждестранни студенти с много по-ниски оценки от изпитите, отколкото изискват от кандидатите от Обединеното кралство.
Университетите на Обединеното кралство, които представляват 142 учебни заведения, оспориха констатациите, като заявиха, че процесите на прием са били представени погрешно, но въпреки това се съгласиха да ги преразгледат. Твърденията на Sunday Times съвпадат с други медийни съобщения, включително статия във Financial Times от януари, в която се казва, че Университетът в Йорк е занижил изискванията за прием на някои чуждестранни кандидати в отговор на финансовите предизвикателства. Така или иначе, финансовият стимул за университетите да привличат повече по-високоплатени чуждестранни студенти чрез понижаване на академичната летва, е ясен.
До известна степен ръководителите на британските университети не могат да бъдат обвинявани, че търсят алтернативни източници на приходи. На практика правителството ги насърчи да направят това, като замрази годишната такса за обучение в страната, която от 2017 г. насам е 9 250 паунда (11 655 долара). Ако таксите за студентите в Обединеното кралство бяха нараснали в съответствие с инфлацията на цените на дребно от 2012 г. насам, когато бяха 9 000 паунда, сега те щяха да бъдат около 14 000 паунда. Студентите в чужбина плащат до 38 000 паунда, а средно 22 200 паунда. Russell Group твърди, че английските университети имат дефицит от 2 500 паунда годишно за всеки местен студент.
Кой плаща таксите за обучение
Привличането на чуждестранни студенти, за да се допълни недостигът на приходи, е разумно. Когато обаче този поток от приходи стане толкова важен, че институциите са готови да дадат предимство на чуждестранните кандидати пред по-добре квалифицираните местни студенти, това е знак, че стимулите в системата са се изкривили. Великобритания трябва да внимава докъде ще доведе това. Университетите са публични институции и британските родители, които преценят, че децата им са пропуснали да получат място несправедливо, ще се чувстват основателно засегнати. Това може да се превърне в политически токсичен дебат за имиграционните политики на Великобритания. Правителството вече забрани на повечето чуждестранни студенти да доведат семейството си в Обединеното кралство съгласно правилата, които влязоха в сила в началото на миналия месец.
Няма лесни отговори. Университетите трябва спешно да поставят финансите си на по-стабилна и устойчива основа. Това вероятно ще означава комбинация от увеличаване на таксите за студентите в Обединеното кралство и повече държавно финансиране. Нито едното, нито другото изглежда приемливо или дори особено практично в момента, като се има предвид кризата с разходите за живот и другите претенции към приоритетите на публичните разходи - особено към Националната здравна служба, която е в окаяно състояние и списъците с чакащи са близо до рекордни стойности.
Чуждестранните студенти също са пазар, който Обединеното кралство не бива да приема за даденост. Дори и броят им да е нараснал твърде бързо, те трябва да останат ценен компонент на британското образователно предлагане - както по икономически причини, така и по причини, свързани с меката сила. Има признаци, че антиимиграционната реторика на правителството вече има ефект: Според доставчика на данни Enroly през януари броят на приетите студенти от чужбина е намалял с 36% в сравнение с предходната година.
От друга страна, това може да облекчи част от общественото безпокойство от нарастващия брой на чуждестранните студенти. Но също така ще увеличи черната дупка във финансите на университетите. Ръководителите на британските висши учебни заведения ги очакват трудни разговори.
Матю Брукър е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ бизнеса и инфраструктурата. Преди това е бил редактор в Bloomberg News и South China Morning Post.