Само няколко месеца след като на COP28 Германия се съгласи да се откаже от изкопаемите горива, правителството одобри планове за финансиране на огромно разширяване на електроцентралите, работещи с природен газ. Да повторим?
Германското правителство изтъква екологични аргументи за този ход, който ще субсидира до 10 гигавата нови мощности, захранвани с газ. Обосновката е следната: С добавянето на повече възобновяеми енергийни източници към електропреносната мрежа са необходими други енергийни източници, за да се задоволи търсенето в периодите, когато слънцето не грее и вятърът не духа. Понастоящем тези източници са на базата на изкопаеми горива. За да постигне целта за постепенно спиране на използването на въглища до 2030 г. и производство на електроенергия без емисии до 2035 г., Германия ще трябва да замени тези източници с екологични решения.
При изгарянето на природния газ се отделя 50% по-малко въглероден диоксид, отколкото при изгарянето на въглища, но той далеч не е т.нар. климатично неутрално гориво. Ето защо Германия добави условие към търговете: Новите централи трябва да бъдат "готови за използване на водород", като разработчиците трябва да извършат необходимите подобрения за изгаряне на водород между 2035 и 2040 г. Правителството ще реши през 2032 г. кога ще се премине към 100% водород.
Трябва да се постави под въпрос мъдростта на една държава, която затвори напълно добри атомни електроцентрали - още през 2020 г. Германия разполагаше с 8 гигавата ядрени мощности - което я направи много по-зависима от въглищата по време на неотдавнашната енергийна криза, само за да ги замени с газови централи, и всичко това, докато твърди, че върви по пътя на климатичната неутралност.
Като се има предвид, че инфлационните проблеми на Европа се изострят и от прекомерната зависимост от вноса на руски газ, възникват и въпроси за това откъде ще идва газът за тези централи и какво означава това за енергийната сигурност на Германия.
Но да се върнем на водорода. Неясният график е отражение на известна неяснота около стратегията за водорода. Готовността за използване на водород не означава, че централите ще могат да преминат към използване му веднага. Говорител на Siemens Energy AG ми обясни, че готовата за водород електроцентрала е проектирана така, че преоборудването ѝ за работа с водород да може да се извърши с по-ниски разходи и с по-малко престои. Тъй като водородът гори по-топло и с много по-голяма скорост на пламъка от природния газ, трябва да се направят промени в горелките, а операторите ще трябва да направят и различни други промени по отношение на тръбопроводите и защитата от експлозии.
Той е подобен водородни котли. Все още няма къща, която да може да се отоплява на 100% с водород - това би изисквало ремонт на дома, включително промяна на тръбите и добавяне на доста големи вентилационни отвори. Това, с което се ангажират домакинствата, обаче, е изгарянето на газ в продължение на години - дори когато бъдещето на водорода за домашно отопление далеч не е сигурно (и всъщност е доста малко вероятно).
Съществуват технически аргументи за използването на водорода като дългосрочен инструмент за балансиране на мощността в мрежа, базирана на възобновяеми енергийни източници. Въпреки че молекулата е винаги една и съща, има дъга от различни цветове, за да се определи как се произвежда газът, включително син, розов и сив. Германия не е уточнила желания източник на H2, но в свят с нулево нетно потребление той би трябвало да е зелен, такъв, какъвто се произвежда от възобновяема електроенергия. Когато има излишък от чиста енергия, електролизерите ще се запалват, за да отделят водорода от водата, който след това може да се съхранява до момента, в който е необходим за посрещане на рязко нараснало търсене или спад в предлагането.
Плановете се различават от предишните съобщения. През август Германия искаше да изгради 24 гигавата нови мощности, като 8,8 гигавата бяха предназначени за електроцентрали, които от самото начало ще се захранват с водород. Не е ясно дали търговете за тях ще се проведат по-късно - в момента просто не се предлага зелен водород - но от енергийната индустрия изразиха опасения относно бизнес модела.
Водородът е скъп, а разходите за изграждане, а след това и за модернизиране на електроцентрали за изгаряне на гориво, което все още не е широко разпространено, също са високи. Въпреки че първоначално газовите електроцентрали ще осигуряват базов товар - или денонощна енергия - идеята изглежда е, че в крайна сметка те ще се превърнат в пикови електроцентрали, за да балансират непостоянните възобновяеми енергийни източници. Това повдига въпроси относно икономическата ефективност на използването на газ. Както казва Зигфрид Русвурм, президент на германската индустриална асоциация BDI, пред новинарския сайт Euractiv: "Ако се предполага, че тези турбини ще работят само когато слънцето не грее и вятърът не духа, тогава те ще бъдат изключително скъпи... Дори не говоря за цената на водорода, който нямаме, а само за инвестиционните разходи за тези нови газови турбини и новите им периферни устройства."
През последните години потенциалът на водорода беше намален. Първоначално той беше обявен за гориво на бъдещето, което ще задвижва самолети, влакове и автомобили и ще отоплява домове. Но когато става въпрос за поддържане на топлина, термопомпите са много по-безопасни и ефективни. Водородните автобуси са твърде склонни към повреди, докато техните електрически аналози вече се движат по целия свят. Влаковете също се електрифицират постоянно. Една германска провинция, която похарчи 93 млн. евро за водородни влакове, обяви година по-късно, че няма да купува повече. Списъкът с обещанията и провалите продължава.
Може би този ход ще осигури положително бъдеще за ролята на водорода в мрежата, но това далеч не е сигурно. Батериите се усъвършенстват непрекъснато, а с оглед на това, че други решения за съхранение на енергия, като например помпена водноелектрическа енергия и съхранение на топлинна енергия, стават все по-достъпни, съществува риск планът на Германия просто да блокира емисиите на газ за повече от десетилетие.
Лара Уилямс е колумнист на Bloomberg, който се занимава с проблемите на изменението на климата.