Ако Пентагонът удари силно Иран, ще отстъпи ли Иран или ще отвърне на удара?
Това е критичен въпрос, докато Вашингтон води поредната си близкоизточна война в отговор на атаките на легиона от смъртоносни подставени лица на Техеран. Отговорът може да бъде получен чрез преразглеждане на случилото се преди четири години, когато САЩ – след поредната вълна от атаки, подкрепяни от Техеран – ескалираха драматично нещата, като убиха Касем Солеймани, прословутия командир на иранските сили Кудс.
В сряда САЩ убиха лидера на "Катаиб Хизбула" с удар с дрон в Багдад. Подкрепяната от Иран група е била отговорна за планирането и провеждането на смъртоносната атака срещу американска база в Йордания, обявиха от Пентагона.
Днес много ястреби казват, че ударът по Солеймани доказа, че Иран не иска конфронтация, така че засилването на американски атаки срещу интересите на Техеран е най-добрият начин за осигуряване на неговото сдържане. Истинският урок обаче е по-сложен: със сигурност може да е полезно да се удари Иран, но само ако САЩ са готови за контраудара.
Убийството на Солеймани се случи на фона на продължило десетилетия съперничество между САЩ и Иран и на фона на скока на напрежението по време на президентството на Доналд Тръмп. През 2018 г. Тръмп се оттегли от Съвместния всеобхватен план за действие (ядреното споразумение с Иран) и започна да удря Техеран със санкции. Иран отговори с насилие.
През юни 2019 г. Иран свали американски разузнавателен дрон; през септември извърши атаки с ракети и дронове срещу петролната инфраструктура на Саудитска Арабия. През декември ирански прокси групи започнаха ескалиращи атаки срещу американски военни съоръжения в Ирак, които доведоха до смъртта на американски цивилен изпълнител; в новогодишната нощ подкрепяните от Иран „демонстранти“ нахлуха в комплекса на посолството на САЩ в Багдад. В началото на януари 2020 г. Солеймани пътуваше в региона, за да събере войските си за по-голяма вълна от атаки. Но американското разузнаване установи местоположението му и точно след като кацна в Багдад, изстреляна от дрон ракета сложи край на живота му.
Ударът беше остър, неочакван, който изненада както ирански, така и американски наблюдатели. Това беше усилието на Тръмп да пресече познатата плетеница от проблеми.
Тогава, както и сега, иранските проксита водеха война срещу присъствието на Америка в Близкия изток, докато Техеран се криеше зад воала на отричането. Тогава, както и сега, един американски президент не искаше голям конфликт, но трябваше да възстанови възпирането.
Тръмп заложи на шокиращата стойност, насочвайки се към Солеймани – човек, чиято роля съчетаваше задълженията на началник на шпионажа, шеф на специалните операции и външен министър в сянка – за да демонстрира уязвимостта на висшето ръководство на Иран. За добра мярка САЩ убиха Абу Махди ал-Мухандис, лидер на милиция, който беше дясната ръка на Солеймани в Ирак.
Стратегията проработи в известен смисъл. Техеран се нахъса след убийството на Солеймани, изсипвайки ракети върху въздушната база Ал-Асад в Западен Ирак (където беше разположен значителен контингент от американски персонал) и след това случайно свали цивилен самолет на фона на напрежението. Но действията на Иран дойдоха след интервал, достатъчен за американското разузнаване да види какво предстои и за Пентагона да евакуира някои сили преди атаката по въздушната база. И след като този удар доведе до много наранявания (предимно мозъчни сътресения), но без смъртни случаи, иранците тихо сигнализираха, че не искат повече проблеми.
Независимо от преувеличените страхове от „Трета световна война“, непосредствената криза приключи. Ако лидерите на Иран не са нетърпеливи за конфликт със САЩ днес, това вероятно е, защото си спомнят колко зле се оказа последният кръг за един от тях.
Но историята със Солеймани включва и два други ключови момента.
Първо, Иран не остана възпиран за дълго. През март 2020 г. двама американски войници бяха убити при атака на "Катаиб Хизбула", подкрепяна от Иран групировка в Ирак (същата, заподозряна в участие в смъртоносния удар срещу американските сили в Йордания миналия месец). До началото на 2021 г. атаките срещу силите на САЩ се засилиха, а Техеран също планираше убийството на високопоставени американски служители. Убийството на Солеймани помогна да се сложи край на една криза – но доведе само до моментна пауза в продължаващата борба на Иран със САЩ.
Второ, Тръмп не избегна много по-голяма война. Въпреки че имаше някои спекулации, че Иран се е опитал да не уцели американските сили при Ал-Асад, по-вероятното обяснение е, че Вашингтон просто е извадил късмет. Ако няколко ракети бяха паднали на малко по-различни места, Пентагонът можеше да се занимава с десетки смъртни случаи вместо с десетки сътресения. Ако това се беше случило, според съобщенията администрацията на Тръмп обмисляше много по-голяма военна кампания в Иран - точно такъв конфликт, който Тръмп се надяваше да избегне.
Днес САЩ се опитват да обуздаят Иран и неговите поддръжници в друга конфронтация. Сред възможностите са удари, насочени срещу ирански персонал в Ирак и Сирия, срещу наследниците на Солеймани на върха на силите Кудс или може би дори в самия Иран.
Подобни тактики биха могли потенциално да помогнат за справянето с настоящата криза, като напомнят на служителите в Техеран - както направи Тръмп преди четири години - колко екзистенциално губещи могат да бъдат в сблъсък със суперсила. Но не приемайте, че подобни атаки ще попречат на Техеран да търси отмъщение или ще донесат повече от временна почивка.
Както ни напомня смъртта на Солеймани, настоящата криза е само един кръг от продължително стратегическо съперничество. Ако САЩ възнамеряват да ударят по-силно Иран, по-добре е да се подготвят Иран да отвърне на удара.
Хал Брандс е колумнист в Bloomberg Opinion. Той е професор в Училището за напреднали международни изследвания на университета "Джон Хопкинс" и член на Съвета по външни работи на Държавния департамент на САЩ.