На няколко часа път източно от Рига през покрит със сняг пейзаж от гори, полета и замръзнали езера, на шофьорите се казва на латвийски и английски, че навлизат в " Погранична зона". На автомобилите е забранено да спират и не се допускат снимки. Наблюдателни кули гледат към пояса от брези и борове, който бележи границата с Русия.
Това е границата на Европейския съюз и границата на обхвата на НАТО. Това е граница, на която са монтирани най-новите камери и сензорни технологии в очакване, че Владимир Путин може би се готви да я наруши.
Признаците на безпокойство не са без основание: Напоследък предупрежденията от Москва идват бързо и настойчиво, а балтийските държави Латвия, Литва и Естония имат горчив опит в това какво може да означава това.
В хода на кампанията си преди президентските избори през март, на 16 януари Путин посочи отношението на Латвия към етническите руснаци като проблем на сигурността - реторика, подобна на тази, използвана преди Русия да нахлуе в Украйна. Плакати, които могат да се видят на границата с Естония, гласят: "Границите на Русия - те никога не свършват".
Още по-зловещо е, че през лятото на 2022 г., няколко месеца след като нападна Украйна истински, Русия се насочи към естонски градове в симулирани атаки по време на военни учения. Руското министерство на отбраната тогава отказа коментар.
"Те насочват оръжията си към нас, въвеждат всички данни, но всъщност не натискат спусъка", заяви генерал Мартин Херем, командир на естонските отбранителни сили, в интервю в щаба на съвместното военно командване в Талин. Той сравнява действията с тези на "бандит", който се бие на улицата: "Те се опитват да създадат претекст".
Прибалтиканците са свикнали със сплашването от страна на Москва - нещо, което членството в ЕС и НАТО е помогнало да се притъпи. Но пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна промени ситуацията. Сега отслабващите усилия на Запада да помогне на Киев и неумолимото преминаване на Русия към военна икономика, като същевременно поддържа обществена подкрепа, създават усещането, че се появява нова заплаха.
Това, което стана ясно през последните шест месеца, е, че Русия е способна да произвежда многократно повече боеприпаси, отколкото се предполагаше досега, според Херем, който цитира обем от няколко милиона снаряда годишно. Освен това тя няма проблеми с намирането на войници, каза той. На пресконференцията си през декември Путин заяви, че Русия набира по 1500 доброволци на ден.
"През последните две години военните специалисти не си правеха никакви илюзии, но ни липсваха факти", каза Херем, който постъпва на служба през 1992 г., годината след обявяването на независимостта на Естония, и обичайно носи камуфлажни униформи. "Сега можем да подкрепим инстинктите си с конкретни факти и никой не може да ни обвини в подстрекателство към война."
Трите балтийски държави отдавна са ястреби по отношение на Русия, като предупреждават за агресията на Москва много преди Путин да започне пълномащабната си инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Оттогава техните лидери са начело на призивите да се подкрепи Украйна и да се засили отбраната, като продължават със закупуването на военна техника - от ракети до безпилотни летателни апарати - и същевременно укрепват границата.
Никой не очаква Путин да предприеме незабавна атака, не на последно място защото Русия е напълно ангажирана в Украйна и е заета с опити да попълни военния си персонал и техника.
Руският външен министър Сергей Лавров заяви на 30 януари, че твърденията на Запада, че Прибалтика, Швеция и Финландия ще последват "специалната операция" в Украйна, са "абсурд". Путин също така заяви, че Русия няма "причина или интерес" да се бори със страните от НАТО. Миналата седмица ЕС успя да преодолее съпротивата на Унгария и да се споразумее за пакет от финансова помощ за Украйна в размер на 50 млрд. евро (54 млрд. долара).
Но представителите на балтийските държави виждат, че Путин е окуражен да обмисли разширяване на империалистическите си амбиции. Като малки бивши съветски републики, граничещи с руска територия, в които живеят значителни рускоезични малцинства, те казват, че са основните кандидати да бъдат следващите в огъня.
"Отнасям се към днешната ситуация като към голямо изкушение за Русия да нападне Запада и страните от НАТО, защото виждат нашата нерешителност в подкрепа на Украйна", заяви Далия Грибаускайте, която се е срещала с Путин, докато е била президент на Литва в продължение на десетилетие до 2019 г.
В източния граничен регион на Латвия в една от последните януарски сутрини температурата е минус 14 градуса по Целзий, слънцето е ниско в небето и отразява снега със забележителна интензивност. Местните жители са предупредени да очакват въздушни учения на НАТО през тази седмица.
Именно тук, в село Балтинава, Антра Кейса се грижи за изложба, посветена на така наречения инцидент в Масленки - момент, който предшества съветската окупация на балтийските държави. Това се случва на 15 юни 1940 г., когато на разсъмване съветски войски на НКВД изненадващо нападат латвийски гранични постове, в резултат на което загиват трима граничари и двама цивилни - майка и син, всички латвийци.
Това е началото на открити военни действия, в резултат на които Червената армия нахлува в Литва същия ден, а след това Съветският съюз завзема Латвия и Естония, осигурявайки си наградата, която Йосиф Сталин е искал да получи от пакта Молотов-Рибентроп, сключен с нацистка Германия през предходната година.
Това не продължава дълго: Германските войски навлизат и окупират Прибалтика през 1941-1944 г., преди да бъдат прогонени от настъпващите съветски войски, които остават там до 1991 г. и разпадането на Съветския съюз.
Случилото се в Масленки е описано в детайли в изложбата като реконструкция на местопрестъпление. По онова време инцидентът е прикрит и излиза наяве едва през 1996 г., когато латвийските власти започват наказателно дело пет години след възстановяването на независимостта.
Нападението на Русия срещу Украйна само увеличава значението на изложбата в Масленки. Идват много хора, които преди това не са знаели за нея. "В моята младост на никого от нас не са разказвали и не са знаели за подобно събитие", казва Кейса. През 2020 г. латвийският президент е посетил изложбата; руснаците не идват, каза тя.
Кейса посети граничния пункт, където охранителите направиха презентация на най-новите електронни джаджи, които са разположени. "Всичко е толкова модернизирано", каза тя до умален модел на нападението през 1940 г. Днес "хората спокойно обработват границата, както фермерите обработват нивите си", каза тя.
Балтинава е красиво село с традиционни дървени къщи, някои от които са изоставени. То се намира на около 7 км от сегашната граница. Самите Масленки вече са на руска територия. Сградата, в която се помещава, първоначално е принадлежала на адвокат, който е бил депортиран в Съветския съюз заедно със семейството си и никога не се е върнал.
Именно суровия опит е в основата на балтийските разсъждения за Русия и за това на какво е способна тя при управлението на Путин. Политическите и военните лидери в Рига, Вилнюс и Талин се чувстват оправдани за това, че са вдигнали алармата рано, като се има предвид последвалата агресия на Русия към Киев.
Сега те отправят ново предупреждение за своята уязвимост и призовават Запада да действа срещу Путин. Бившият литовски президент Грибаускайте, говорейки по телефона от Вилнюс, определи сегашното колебание относно оказването на помощ на Украйна като "огромна стратегическа и тактическа грешка, защото рано или късно той ще види възможност и ще се възползва от нея".
Според нея вече е твърде късно за възпиране и вместо това отбраната трябва да бъде засилена - и то спешно. "Защото няма да имаме и ден", каза Грибаускайте. " Външните граници са с ширина 300 километра и не става въпрос за дни или седмици, а за часове".
Тя е известен представител на "ястребите" по отношение на Русия. Но подобни призиви за необходимостта да се подготвим за война идват и от други страни, например от Норвегия и Швеция, която следва Финландия в процеса на присъединяване към НАТО, превръщайки Балтийско море в "натовско езеро".
По време на неотдавнашна продажба на държавни облигации Естония се опита да успокои инвеститорите относно руската заплаха. Маркус Вилиг, основател и главен изпълнителен директор на базираната в Талин компания за мобилност Bolt Technologies OU, заяви през декември, че инвеститорите се плашат, а Мартин Гаус, главен изпълнителен директор на латвийската компания Air Baltic, се оплака, че се искат по-високи лихви по дълга.
Междувременно НАТО засилва присъствието си чрез бойни групи във всяка от трите балтийски държави. Но лидерите се оплакват, че някои членове на НАТО все още изглежда не оценяват заплахата. Министър-председателят на Естония Кая Калас се оплака от факта, че десетилетие след като съюзниците от алианса се споразумяха да изразходват 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана, много от тях все още не разполагат с достатъчно средства въпреки войната.
"И защо? Мисля, че защото тази война изглежда много далечна и някои лидери може би все още смятат, че не е необходимо да се харчи толкова за отбрана, защото заплахата не е толкова реална", каза Калас в интервю в Талин на 16 януари, като противопостави отношението на разходите по време на Студената война. "Сега имаме гореща война в Европа и все още не виждаме това движение".
Прибалтиканците не чакат наготово другите. Те увеличават разходите за отбрана, купуват системи за противовъздушна и брегова отбрана, ракетни установки HIMARS и обмислят по-широка военна повинност.
Естония, например, е най-големият купувач на 155-милиметрови артилерийски снаряди в ЕС през изминалата година. Те се съгласиха да изградят стотици бункери по руската граница, а Латвия за кратко обмисляше да минира района, преди да се откаже от идеята.
Те са предприели и други действия. Латвия затегна критериите за пребиваване на някои руснаци, а Естония изгони ръководителя на православната църква в Талин през януари за дейност срещу държавата.
Москва наблюдава отблизо. "Събитията, които се случват сега в Латвия и други балтийски страни, когато се изгонват руснаци, са много сериозни и пряко засягат сигурността на нашата страна", заяви Путин според руската държавна информационна агенция ТАСС.
Макар че издигането на действията на балтийските правителства до статут на проблем на националната сигурност на Русия бие тревога, западните разузнавателни служби поставят срок от три до пет години, преди Русия да може да представлява заплаха, след като възстанови военната си машина, при условие че бъдат спрени военните действия в Украйна.
Но военният командир на Естония, генерал Херем, има по-високо мнение за възможностите на Русия.
"Русия все още не е готова да влезе във военен конфликт с НАТО", казва той. "Това няма да се случи днес или утре. Но дори след една година или шест месеца те могат да ни направят нещо много ужасно. Не е необходимо да маршируват към Варшава или Берлин, или дори към Талин. Това може да се случи под формата на дребномащабна военна агресия".
Спомените за съветската окупация са надвиснали над Талин. Огромен мемориал в памет на жертвите на комунизма носи 22 000 имена - малка част от пострадалите от съветската власт. Той е създаден през 2018 г.
Това близко минало се е преплело с настоящата реалност на Украйна: навсякъде в естонската столица, както и на други места в Балтийския регион, има украински знамена.
Мартин Вайно, куратор и ръководител на изложбите в Музея на окупациите и свободата, казва, че има "огромна солидарност" за Украйна, движена от гражданското общество: за известно време в неговия музей имаше пункт за доброволци, които изработваха камуфлажни мрежи, за да ги изпратят в Киев.
Музеят е домакин на дискусионни събития между младите поколения и по-възрастните хора, които са прекарали детството си в Сибир. Планира се временна изложба, посветена на войната в Украйна, с акцент върху нейното въздействие върху Естония.
"Войната не е неизбежна", каза Вайно на кафе в специално построения музей, точно на хълма от площад "Свобода", докато навън се трупаше сняг. "Но трябва да направим всичко, за да може в случай на война да я спечелим. И още повече, трябва да направим всичко възможно войната изобщо да не започне".
На четиристотин километра югоизточно, в Балтинава, колегата куратор Антра Кейса е свикнала да живее в граничния с Русия регион, където менютата в ресторантите са на руски и латвийски език, а пътните знаци указват разстоянието до Москва.
Тя казва, че е сравнително спокойна, но съпругът ѝ е по-малко спокоен, откакто Русия нахлу в Украйна. "Той каза: "Знаех си, че ще нападнат там", а сега ми казва, че ще има война", казва тя. "Аз казвам: "Ами не бъди глупав, няма да има война!". Не знам, може би съм прекалено наивна."