Пазарите вече не знаят какво да очакват и това е добре

Що се отнася до финансовите пазари, нищо не е сигурно. През по-голямата част от последните няколко десетилетия обаче беше лесно да се убедите в обратното: лихвените проценти вървяха предимно в една посока, надолу, а високата инфлация беше нещо от миналото.

Пандемичната икономика и политиките в отговор на нея промениха всичко това. Те не само върнаха по-високата инфлация и лихвените проценти, но и промениха очакванията. И докато консенсусът е, че икономиката на САЩ ще се приземи меко, съществуват големи различия сред инвеститорите, потребителите и професионалните прогнозисти относно бъдещите нива на инфлация и доходността на облигациите.

Резултатът е икономика с повече несигурност - и по-здравословна връзка с риска.

Торстен Слок, главен икономист в Apollo Global Management, публикува графика миналия месец, показваща, че за първи път от години има широк диапазон от мнения сред прогнозиращите относно доходността на 10-годишните облигации през следващите 12 месеца. Някои очакват лихвите да бъдат под 3% през следващата година, други над 5%. Оттогава очакванията малко се сближиха, но все още са завишени.

Проучването също така показва повече несъгласия относно бъдещето на инфлацията, както и проучванията на очакванията на потребителите.

От една страна, това изглежда тревожно развитие: По-голямата несигурност на пазарите може да бъде дестабилизираща и да възпрепятства икономическата активност. Несигурността относно бъдещата волатилност на облигациите и инфлацията може да увеличи премията върху дългосрочния дълг и цената на капитала. А когато става дума за инфлация и премии по облигации, очакванията често се изпълняват сами: хората изискват заплати и определят цени, които са в съответствие с техните инфлационни очаквания. Когато има повече несигурност, искрата на висока инфлация или повишаване на цените на облигациите може допълнително да дестабилизира очакванията. Един от най-мощните инструменти на Федералния резерв е определянето на очаквания и ако те са навсякъде, това предполага, че Фед не върши много добре работата си.

Всичко това води до по-рискова и по-малко сигурна среда.

От друга страна, повишената дисперсия може да е знак за по-скромна и по-здравословна връзка с риска. Да, очакванията са силни и могат да се изпълнят сами, но не винаги. Колко обичайно е всеки да се съгласи, че икономиката се насочва към определено място или че даден актив струва определена сума – само за да дойде голям шок и да ни докаже, че грешим?

Малко хора през 2019 г. очакваха например висока инфлация. Можете да спорите, че никой не е могъл да предвиди Covid-19 или последващите 6 трилиона долара федерални разходи за справяне с него и ще бъдете прави – и това е моето мнение. Сега, дори когато инфлацията и лихвените проценти продължават да се забавят в краткосрочен план, има причини да се очаква те да бъдат по-високи в бъдеще.

Отново, въпросът е, че никой наистина не знае - и в един по-несигурен свят по-широката гама от прогнози е по-добра от почти единодушното съгласие.

Това е вярно не само защото повече съгласие означава, че има повече хора, които може да се окажат в грешка. Това е, че тази сигурност, подкрепена от консенсус, може да накара хората да поемат повече риск. Може дори да не хеджират или застраховат.

Този вид групово мислене може да изложи не само инвеститори и потребители, но и правителства. Нивата на дълга се очаква да се покачат до исторически нива през следващото десетилетие. Когато прогнозистите на пазара се съгласят, че лихвените проценти никога няма да се покачат, това може да даде на политиците фалшиво чувство на комфорт, че могат да създадат нови права, без да се тревожат твърде много за това как да ги платят.

Истината е, че пазарът ще толерира много високи нива на дълг - докато не престане да го прави. Когато промени решението си, нещата могат да станат доста грозни доста бързо.

Липсата на консенсус относно посоката на макропроменливите също означава, че има по-малък натиск за интелектуално съответствие. Ако всеки очаква 10-годишните облигации да бъдат на 3%, а нивата на инфлация да бъдат 2% през следващата година, по-трудно е да бъдеш единственият глас, който прогнозира нещо различно. Едно е да грешиш, когато всички останали също грешат. Противник, за когото се докаже, че греши, може в крайна сметка да загуби както репутацията си, така и работата си. По-голямото разнообразие от мнения на Уолстрийт - подобно на по-голямото разнообразие от мнения в академичните среди - може да доведе до по-богата дискусия, помагайки да се разкрият невиждани досега рискове и слабости.

През последните няколко седмици обещанието за спад на инфлацията и намаляване на лихвените проценти от Фед стесниха обхвата на прогнозите. Подобно на други макро променливи, те изглежда се връщат към нормалното. Тогава е възможно - но далеч не е сигурно - САЩ да се връщат към нещо подобно на икономиката от 2019 г. Най-големият риск, пред който е изправена икономиката в момента, всъщност може да бъде нарастващият консенсус за това накъде се е насочила.

Алисън Шрагер е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ икономиката, и старши сътрудник в Manhattan Institute.

Още по темата

Novo купува 3 завода за $11 млрд., за да увеличи обемите на най-важните си лекарства

Yandex сключва рекордна сделка за 5,2 млрд. долара, за да напусне Русия

Какви рекорди ще достигне златото през 2024 г.? Ето мнението на петима експерти

Промяната в Турската централна банка няма да се отрази на монетарната ѝ политика