Представете си сцената: Седмици след като светът се събра на срещата на върха COP28 със сделка за „преход от изкопаемите горива“, Саудитска Арабия, водещият производител в петролната индустрия, отменя планираното увеличение на капацитета си за добив на суров петрол. На хартия това са нещата, за които активистите за климата само мечтаят.
Не бързайте толкова.
Първо, подробностите. Във вторник Saudi Aramco, държавният петролен гигант, обяви, че се отказва от план на стойност няколко десетки милиарда долара за увеличаване на производствения си капацитет - с акцент върху капацитета - до 13 милиона барела на ден, от 12 милиона барела в момента. Поради съкращенията на добива на ОПЕК+, Рияд е доста под максималния си потенциал за добив, като в момента изпомпва около 9 милиона барела на ден.
Саудитска Арабия определя максималния производствен капацитет на своята държавна компания Aramco, но само върху суровата част, която изпомпва. В допълнение към суровия петрол, кралството произвежда други нефтени течности (известни като кондензати, природен бензин и течни природни газове), които добавят към общия добив на петрол. Обикновено Рияд изпомпва около 1,5 милиона барела на ден несурови течности. Освен това Саудитска Арабия управлява заедно с Кувейт няколко петролни полета в зона, известна като „неутрална зона“, които произвеждат приблизително 500 000 барела на ден, които не са включени в цифрите за максимален устойчив капацитет на Aramco.
Отмяната, само месеци преди първото от поредицата разширения на петролните находища да започне да работи, беше по нареждане на саудитското правителство, което по закон определя това, което е известно като максимален устойчив капацитет, или MSC. Финансовите подробности за отмяната са неясни, въпреки че е вероятно да спести на Aramco някъде между 20 и 40 милиарда долара капиталови разходи през следващите пет години.
И все пак голяма част от подготовката вече беше в ход, включително разширяването на няколко петролни находища: Дамам (готово да добави 75 000 барела на ден от тази година), Бери (250 000 барела от 2025 г.), Марджан (300 000 барела от 2025 г.) и Зулуф (600 000 барела от 2026 г.). Единствено разширяването на нефтеното находище Сафания, планирано за 2027 г. с допълнителни 700 000 барела на ден още не е започнало.
В момента Aramco планира да продължи изграждането на четирите проекта, които вече е започнала, като по този начин избягва загубите им. Проектите ще добавят 1,25 милиона барела на ден допълнителен потенциал. Но Aramco може да компенсира увеличението и да запази максималния си капацитет непроменен, като остави производството в други по-развити полета да спадне по-бързо, отколкото е планирало преди.
Отменяйки плана за разширяване, Рияд призна това, което вече беше публична тайна: няма достатъчно търсене на толкова много допълнителен саудитски петрол в обозримо бъдеще. Това обаче е много различно от твърдението, че глобалният апетит за допълнителен суров петрол намалява. Световното търсене на петрол е напът да се ускори за няколко години, преди да достигне своя връх по-късно през 2030-те години. Но това допълнително потребление ще бъде задоволено от източници извън Саудитска Арабия.
Рияд изглежда решен – или примирен – да поддържа производството по-ниско за по-дълго, за да поддържа цените на петрола по-високи за по-дълго. Само ако кралството беше готово да приеме много по-ниски цени, щеше да има търсене на допълнителен саудитски петрол, защото с течение на времето инвестициите биха спаднали другаде, особено в шистовата индустрия на САЩ. Проблемът за Саудитска Арабия не е спад в световната нужда от суров петрол. Световното потребление на петрол постоянно нараства с годишен темп от около 1,2 милиона до 1,3 милиона барела на ден през последните 30 години. Проблемът е, че високите цени на петрола насърчиха – някои дори биха казали субсидираха – увеличаване на производството на други места, от Северно море през 80-те години на миналия век до американските шистови басейни през 2020-те години.
Изоставянето тази седмица отразява дългата саудитска история на обявяване на големи производствени експанзии само за да се обърне курсът по-късно. Отстъплението винаги е било саудитска тактика: Рияд отстъпи пазарен дял на съперниците си, приемайки по-ниско производство срещу по-високи цени. Историческите данни са ясни. В края на 70-те години на миналия век, например, Рияд одобри разширяване на максималния си производствен капацитет до 14 милиона барела на ден, спрямо 10,5 милиона по това време. Страната дори имаше амбиции, които така и не се реализираха, да го увеличи до 16 милиона барела на ден. Плановете бяха отменени в началото на 80-те години. Всеки, който нарече това събитие знак, че светът се отказва от пристрастяването си към петрола, би го разбрал много погрешно. Между 1980 г. и 2024 г. световното потребление на петрол почти се е удвоило.
И така, това, което е вярно и е така от известно време, е, че светът преминава от саудитски суров към американски петрол – не само от САЩ, но и от Канада, Бразилия и Гвиана. Но всеки опит да се екстраполира саудитската отмяна като доказателство, че светът сега наистина се отклонява от изкопаемите горива, е грешка.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.