Китайската трансформация на Хонконг е почти завършена

Някога Хонконг беше един от най-известните международни центрове в света. С планираните предложения за нов закон за сигурността правителството го превръща в още един град от континентален Китай с още по-голям контрол от страна на Пекин. Това ще се отрази зле не само на бизнеса, но и на световната репутация на финансовия център. 

Да гледаш как главният изпълнителен директор Джон Лий прави брифинг за пресата относно общественото обсъждане на член 23 беше упражнение по сюрреализъм. Той последователно лансира идеята, че градът се нуждае от това в допълнение към Закона за националната сигурност, който беше приет през 2020 г. от висшия законодателен орган на Китай и одобрен от президента Си Дзинпин без публични дебати. По онова време Пекин заяви, че мерките имат за цел да върнат спокойствието по улиците на Хонконг, които бяха разтърсени от продемократични протести. В действителност ставаше дума за контрол. Правителството на Хонконг изтъква подобни аргументи в полза на новия си закон, като твърди, че той има за цел да запази сигурността на финансовия център и да привлече инвеститори. Това е поредният неуспешен опит да се оправдаят още по-големи ограничения.

При всички положения Хонконг е сянка на предишното си аз, както по отношение на икономическата жизненост, така и на политическата активност. С този нов план китайската трансформация на града вече е почти завършена, а член 23 е само последното парче от мозайката. Правителството твърди, че това ще привлече чуждестранен интерес и средства, но стратегията е в най-добрия случай неискрена, а в най-лошия - шарада, на която официалните лица се надяват да повярват международните бизнес среди.

Повече закони за сигурност не са това, от което се нуждае финансовият център. Но Лий е категоричен, че това е така, въпреки факта, че градът се е променил толкова много през последните няколко години. При отразяването на протестите през 2019 г. срещу непопулярния тогава законопроект за екстрадицията си спомням как се срещнах с десетки гневни, предизвикателни протестиращи на улицата. Поглеждайки към тези снимки днес, е трудно да повярвам, че тези сцени изобщо са се случили. Вероятността за някакво значително несъгласие по време на периода на обществените консултации този път е малка.

"Те видяха своя шанс", казва Тимъти Маклафлин, съавтор на "Сред храбрите", наскоро излязла книга, документираща проваленото вече демократично движение в Хонконг, обяснявайки решението на правителството да започне тази консултация. "Няма опозиция в правителството, няма опозиция в областния съвет, няма да има протести по улиците. Това е сключена сделка."

Маклафлин посочва и разширения фокус върху шпионажа в документа, който според него препраща към начина, по който континенталната част на страната се е справяла с държавните тайни. "Тук има разпоредба, която сякаш разширява определението за публична личност и това крие по-голям риск за тези, които разкриват информация", казва той. "Трябва да се предположи, че това ще доведе до ограничаване на хората по отношение на споделянето на информация, която може би имат или биха искали да обсъждат по-открито." 

Подчертаването на начина, по който континентът се справя с нещата, несъмнено ще стресне инвеститорите и това вече се отразява на пазарите. Акциите на Хонконг бяха сринати. Отчасти това се дължи на опасенията за китайската икономика, но също така и на трудностите да се прави бизнес в континенталната част на страната като чуждестранна фирма. През последната година американски консултантски фирми бяха разпитани от властите, които не разкриха подробности за естеството на разследването. Според китайското външно министерство чужденци са били задържани или вкарани в затвора, привидно за разкриване на информация и разузнавателни данни.

Опасенията сега са, че с това ново предложено законодателство Хонконг ще започне да прилича още повече на Китай. Чуждестранните компании вече са изнервени, като в последното проучване на Търговската камара на САЩ в града се казва, че "членовете продължават да се притесняват за отношенията между САЩ и Китай и възприемането на Хонконг от чужбина". Приглушеният въпрос, който се задава в заседателните зали на целия остров, без съмнение е: "Как да направим така, че да не попаднем под ударите на тези нови предложени разпоредби, когато те са толкова неясни и двусмислени?"

Може би точно в това е смисълът - колкото по-неясен и широкообхватен е планът, толкова повече от обществения и личния живот ще обхване. Този последен ход - вместо да привлече инвестиции - ще нанесе допълнителни щети на репутацията на града и на международния бизнес имидж, твърди Уили Лам, старши сътрудник във Фондация "Джеймстаун", базиран във Вашингтон мозъчен тръст. "Това, което правят, ускорява темпото на упадък на Хонконг", каза той. "Той вече не е третият финансов център в света, чуждестранните работници напускат, местните също - и ако все още не са напуснали, планират напускането си." 

Тъй като западните граждани напускат, професионалистите от континенталната част на страната заемат тяхното място. През миналата година Хонконг вероятно е изпреварил Швейцария и е станал най-големият трансграничен финансов център в света в резултат на притока на китайско богатство. Всичко това допълнително подчертава зависимостта на града от Китай и превръщането му в поредния континентален град. Новата реалност на Хонконг е такава, че откритостта и прозрачността, които някога са били негови отличителни черти, вече са спомен от миналото.

Още по темата

Акциите на Хонконг с 36% отстъпка подчертават задълбочаващия се срив в Китай

Хонконг е изправен пред повторение на финансовата криза в Азия от 1998 г.

Индия вече е 4-тият най-голям фондов пазар