С атаката срещу американските войски в Близкия изток през уикенда администрацията на президента Джо Байдън ще трябва да отговори с ново ниво на сила в рамките на дни. Съобщава се, че има трима загинали американски военнослужещи и 25 ранени в база в Йордания след нападение с дрон, което според Байдън „е извършено от радикални, подкрепяни от Иран въоръжени групи, действащи в Сирия и Ирак“. Добавено към двамата морски "тюлени", които загинаха при инцидент в Арабско море по-рано този месец, това е значителен брой жертви.
Какво ще обмислят лидерите на Пентагона, докато подготвят варианти за президента? Колко силно трябва да отговорят САЩ?
Първата задача е да се увеличи вече високото ниво на разузнаване, посветено на Близкия изток. Това е лоша новина за бойните командири в Европа и Тихия океан, които трябва да се конкурират с Централното командване на САЩ за сателити, дронове, кибер и други разузнавателни средства. Но като се има предвид смъртта на американски военен персонал, задача №1 през следващите няколко седмици ще бъде събирането на информация за Иран и неговите проксита. След като разполагаме със значително количество разузнавателна информация, трябва да оповестим пред обществеността всички доказателства, които свързват Иран пряко с тези атаки. На моллите не може да бъде позволено да се крият зад своите подставени лица нито на брега, нито в морето.
На следващо място, киберкомандването на САЩ и Агенцията за национална сигурност, работещи в тясно сътрудничество с колегите си от Централното разузнавателно управление, трябва да подготвят значителна кибератака срещу Иран. Тези агенции често, с основателна причина, се въздържат от пълния си офанзивен капацитет, за да запазят в тайна технологията зад своите кибер инструменти.
Но това е моментът, в който използването на някои от най-добрите способности, с които разполагаме, има смисъл - преследване на иранското командване, прекъсване на връзката на Техеран с неговите прокси сили, проникване в неговата нефтена и газова инфраструктура и намаляване на производството на оръжия (някои от които се продават на Русия и се използват за убиването на украинските партньори на САЩ).
От страна на разузнаването, ЦРУ трябва да увеличи усилията си за създаване, финансиране и оперативна работа на американси проксита срещу Иран. Налице е нарастваща вътрешна съпротива срещу Иран - не е изненадващо предвид дългата история на лошо управление и икономическо управление на режима - и Вашингтон трябва да направи всичко възможно, за да ѝ помогне. Това включва увеличаване на усилията за комуникация с опозиционните сили в Иран и използване на социалните мрежи, за да се информират недоволните иранци как най-добре могат да деградират своята гнила теокрация.
Съюзниците на САЩ могат да помогнат, особено тези в региона. Трябва да помним, че тази атака беше не само срещу американските войски, но очевидно и срещу близък партньор по сигурността - Йордания. (Първоначално йорданците казаха, че атаката е извършена точно зад границата в Сирия, но и в двата случая кралството трябва да се смята за валидна мишена.) Разузнавателните служби на Йордания - сред най-добрите в региона - могат да бъдат полезни.
Чрез всички свои партньори от Персийския залив САЩ трябва да предадат директно съобщение на Иран, което гласи: „Ние отвръщаме на удара и следващият кръг от удари ще бъде с порядък по-голям“.
И, честно казано, Израел може да помогне, като работи със САЩ и техните арабски партньори за изработване на прекратяване на огъня, което да доведе до по-нататъшно освобождаване на заложници, държани в Газа. Ако САЩ се окажат в сериозен конфликт с Иран, ще трябва да има по-малко пряка подкрепа от САЩ за Израел, тъй като оръжейните системи и боеприпаси на страната ще трябва да бъдат насочени срещу моллите. Израелските лидери трябва да осъзнаят, че ресурсите на САЩ не са безкрайни.
От гледна точка на добавяне на военна тежест, президентът трябва да нареди още една ударна група от самолетоносачи в региона, присъединявайки се към двете, които вече са там. Това ще добави още 80 бойни самолета и стотици ракети Tomahawk към арсенала на Централното командване на САЩ.
Пентагонът трябва да разработи пълен план за кампания с 5-7 дни непрекъснати удари срещу прокси цели в Сирия и Йемен. Това трябва да се координира и с иракското ръководство, тъй като може да се наложи САЩ да разширят ударите към тяхната страна. (Да, Иран упражнява голямо влияние там, но Ирак е суверенна нация, а не марионетка.)
Тези атаки трябва да ударят, в низходящ ред по приоритет: обекти, които са изстреляли ракети или дронове срещу силите на САЩ; места за съхранение на боеприпаси и гориво, които ги поддържат; и командно-контролни центрове на проксита. След първоначален кръг от удари, оценка на щетите от битката трябва да предложи втори рунд за изчистване на всички пропуснати комплекти цели.
Докато тази въздушна и ракетна кампания срещу иранските проксита се разгръща, Пентагонът трябва да генерира подробни планове за удари, за да преследва самите ирански цели. Те могат да включват военни кораби, действащи в подкрепа на йеменските хути (например иранска фрегата беше разположена в Червено море в началото на годината). Една от възможностите може да е да се превземе ирански военноморски или търговски кораб и да се използва за разузнаване и доказателства.
Друг набор от цели може да са иранските нефтени и газови платформи в Арабския залив. Още по-противоречиво, Пентагонът би могъл да обмисли удари срещу ирански военни командни обекти, включително щаба на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (прокси силите са основно обучени, оборудвани, организирани и ръководени от IRGC).
Всичко това трябва да бъде придружено от публични и лични съобщения до Техеран, че САЩ не искат пълен конфликт. Но Вашингтон трябва да убеди иранците, че е сериозен в решимостта си да запази американските сили в безопасност и да отвърне масово, ако е необходимо.
Всички тези фактори поставят Байдън пред труден избор, особено в разгара на изборна година. И не е трудно да си представим, че руският президент Владимир Путин насърчава моллите да ескалират, с надеждата да отслаби подкрепата на САЩ за Украйна. Никой не иска война в Близкия изток, но трябва да се накара Иран да види, че САЩ също не се страхуват от такава.
Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Училището по право и дипломация "Флетчър" в университета "Тъфтс".