Забраните за пластмасовите торбички се провалиха по всеки начин... без един

Спомняте ли си преди няколко години, когато много населени места решиха да забранят найлоновите торбички? Помните ли как всички спряхме да ги използваме? Да, и аз не.

Забраната на торбичките за пазаруване за еднократна употреба далеч не намалява потреблението на полимери и свързаното с тях замърсяване, а може би задълбочава и двата проблема. Според проучване, проведено по-рано този месец от Freedonia, компания за пазарни проучвания, употребата на пластмасови торбички за хранителни стоки в Ню Джърси се е увеличила три пъти след забраната през 2022 г., като емисиите, използвани за производството им, са се увеличили с около 41 %.

Разхищение на енергия. Забраната на найлоновите торбички в Ню Джърси увеличава емисиите от такива носители, вместо да ги намалява

Всеки, който е бил на каса след забраната, може да разбере причината за това. Старите торбички за пазаруване за еднократна употреба, обикновено изработени от тънък полиетиленов филм, наистина изчезнаха от много магазини през последните години. На тяхно място обаче сега плащаме центове и долари за носители за многократна употреба, изработени от по-дебел, лъскав полиетилен, нетъкан полипропилен, подобен на вафла, кафява хартия или естествени влакна като памук и юта. 

Ползите за околната среда от тази промяна са в най-добрия случай незначителни. Възможно е те дори да влошават положението. Това е така, защото най-същественият показател не е колко носители се използват, а колко материал се изразходва и колко замърсяване причинява той. Една отделна найлонова торбичка за еднократна употреба нанася много по-малко вреди по отношение на въглеродните емисии, химическото замърсяване, цъфтежа на водораслите и използването на вода, отколкото тези за многократна употреба, независимо дали са естествени или синтетични. Аргументът срещу тях е, че използваме много повече от тях, така че общият отпечатък ще бъде по-малък при многократните.

Доказателствата обаче сочат, че това не се получава по този начин. Според проучване на датското правителство от 2018 г. е необходимо да използвате найлонова торбичка за многократна употреба 52 пъти, преди въздействието ѝ върху околната среда да спадне под това на торбичката за еднократна употреба, а при органичния памук този брой нараства до 20 000 пъти. (Числата са по-ниски, ако се разглежда само въглеродното замърсяване - хартиените торбички трябва да се използват повторно три пъти, което се покачва до 11 пъти за нетъкан полипропилен и 131 пъти за памук, сочи проучване на правителството на Обединеното кралство).

Нарастващото потребление на пластмаса за пазарски торбички предполага, че не използваме повторно в подобна степен. След забраната в Ню Джърси се потребява повече пластмаса само за полипропиленови торбички, отколкото за всички видове торбички преди това. Същото се наблюдаваше и след забраната на торбичките в Калифорния от 2016 г. и след правилото в австралийската столица Канбера от 2011 г. По данни на Грийнпийс през 2019 г. супермаркетите в Обединеното кралство са продали 1,58 милиарда пластмасови торбички за многократна употреба - това се равнява на повече от една на домакинство седмично, като екологичният отпечатък във всеки дом е същият като този на стотици или дори хиляди традиционни носители за еднократна употреба.

Хартиената торбичка е изцяло променена. Колко пъти трябва да използвате повторно алтернативна торбичка, преди емисиите от нея да паднат под тези на традиционната пластмасова торбичка за пазаруване?

Проблемът за еднократните опаковки е, че (често постановъчните) снимки на костенурки, давещи се в пазарски торбички, са емблематичен образ на влошаване на състоянието на околната среда, което превръща тези носители в изкупителна жертва за цялата култура на изхвърлянето. Като пренасяме покупките си в кафява хартия, можем да се чувстваме като че ли сме постигнали малка победа за планетата - дори ако плодовете, киселото мляко, прясното мляко, чипсът и месото в торбичката са опаковани в още повече въглеводороди. 

В основата на това убеждение стои планина от погрешни схващания. Например, микропластмасата - малките отломки, които стават толкова широко разпространени, че все по-често се появяват в животинските и човешките тъкани - няма много общо с опаковките. Много по-вероятно е погълнатите полимери да идват от влакната на дрехите, каучука на гумите, боите и градския прах.

Малкото е грозно. Текстилът, боята и гумите са източник на почти всички първични микропластмаси, открити в океана

Дори по-големите парчета отпадъци вероятно няма да бъдат засегнати в голяма степен от забраните за пренос. Около 98 % от материалите, събрани при проучване през 2018 г. на Голямото тихоокеанско петно от боклуци - регион в океана, в който се намират около 79 000 метрични тона плаващи отпадъци - са риболовни принадлежности и фрагменти от твърда пластмаса. Филмите и листовете, като например тези от торбичките в магазините, съставляват около 0,2 % от общата маса, вероятно защото бързо потъват на морското дъно. 

Данни за боклука. Пластмасовите фолиа, като например торбичките за пазаруване, рядко се срещат сред океанските отпадъци

Едва ли част от тези отпадъци могат да бъдат приписани на САЩ, да не говорим за Ню Джърси. Морската пластмаса идва предимно от къси, бързо течащи реки, преминаващи през големи градове със средни доходи, които не могат да си позволят да управляват отпадъците си правилно. Около 81% от океанските полимери идват от Азия, като повече от една трета се отделят само от Филипините, според анализ от 2021 г. САЩ, с 0,25 % от общото количество, генерират по-малко морски отпадъци от Панама или Доминиканската република.

Американско изключение. САЩ са отговорни за много малка част от пластмасовите отпадъци в световния океан

Дори данните, събрани от поддръжниците на забраната на торбичките в Ню Джърси, се мъчат да я направят полезна. Проучване на групата с нестопанска цел "Clean Ocean Action" от 2023 г. установява, че торбичките съставляват по-малко от 2 % от предметите, събрани по време на дните за почистване на плажовете, а опаковките от бонбони, капачките на бутилките, филтрите за цигари, сламките и бъркалките и дори устията за пури са значително повече. 

Ако забраните са толкова неефективни, трябва ли да се откажем от тях изобщо? Е, може би не.

Правилата изглежда са популярни. Онова проучване в Канбера установи, че подкрепата за забраната се е повишила до 68 % след въвеждането ѝ, което е доста забележителен резултат в историята на забраните. В крайна сметка подобни закони имат много малък пряк ефект върху околната среда, за добро или за лошо, но те насърчават всички нас да мислим ежедневно за въздействието на нашите модели на потребление върху света като цяло и може би да правим по-обмислен избор в бъдеще.

По-доброто решение би било да се даде възможност на хората да използват старомодните торбички с най-ниско въздействие върху климата при еднократна употреба - и след това да се наложи обезкуражаващо висока цена за всички торбички, независимо от материала, от който са направени, така че хората да се замислят два пъти, преди да изхвърлят на боклука дори най-евтините торбички за еднократна употреба.

В крайна сметка изхвърлянето на торбичката за пазаруване след еднократна употреба е избор, а не необходимост, продиктувана от естеството на материала. И все пак почти сигурно е, че човекът, който прави най-много за околната среда, не е хипстърът, който влачи със себе си 100 % памучна торбичка "Ню Йоркър", а този, който използва тънката си торбичка за еднократна употреба отново и отново, докато тя се разпадне на парчета.

Още по темата

Време ли е да променим начина, по който говорим за целта от 1,5 градуса

Mandarin Shipping: Кризата в Червено море може да стане като при ковид

Парите за защита на хранителната инудстрия от климатичните промени са на лице