Преди една година финансовата индустрия на Хонконг се надяваше, че отварянето на Китай ще отключи задържаното потребителско търсене и ще доведе до сделки и просперитет в града. Вече няма такава илюзия.
Със задълбочаването на разпродажбите на индекса Hang Seng банкерите и търговците се подготвят за най-лошото. Сега не се чувстваме като през 2008 г., когато настъпи световната финансова криза, а като през 1998 г. - в разгара на азиатската финансова криза, казват анализатори. Кризата в края на 90-те години започна в Тайланд. Но ако избухне нова, Китай ще бъде основната причина за нея, а Хонконг – епицентърът, пише анализаторът Шули Рен за рубриката Bloomberg Opinion.
След срива на Lehman Brothers Holdings Inc. Хонконг беше сравнително защитен от нарастващата китайска икономика. Според данните от преброяването на населението финансовата индустрия е загубила само 7,7% от работната си сила, което е много по-добре в сравнение с предходното десетилетие, когато загубата на работни места е била над 13%. Между август 1997 г. и 1998 г. индексът на сините чипове в града губи 60% от стойността си.
В наши дни Китай се оказва повече обречен, отколкото благоприятен. Януари все още не е приключил, а индексът Hang Seng вече се е сринал с над 10%, което го прави най-зле представящият се сред основните световни индекси. Дори новините, че китайските власти обмислят да мобилизират 2 трилиона юана (278 млрд. долара) за стабилизиране на пазара, доведоха до ръст на Hang Seng от само 2,6% във вторник. Хонконг е вратата към Китай. Повече от две трети от пазарната капитализация на борсата се пада на компании от континенталната част на страната.
Неблагоприятно начало
Докато търговците сочат с пръст техническите фактори, като например ликвидацията на структурирани продукти, някои опитни инвеститори се опасяват, че става дума за по-зловещи фактори. Възможно е публично търгуваният капитал бавно да се отписва до нула, тъй като опасенията на инвеститорите относно китайския дълг продължават. В края на краищата, каква е стойността на една акция, ако кредиторите започнат да чукат на вратата?
Това е правдоподобно. Алтернативните активи вече се преоценяват. Компанията BlackRock Inc., която управлява над 10 трилиона долара в световен мащаб, иска да продаде офис комплекс в Шанхай с 30% отстъпка от покупната му цена през 2018 г. В същото време вторичните купувачи на частни капиталови активи искат отбиви от 30 до 60% в сравнение с 15% намаление в САЩ и Европа.
Що се отнася до дълга, Пекин трябва да се справи едновременно с два потенциални взрива - единият, произтичащ от ливъридж, натрупан в жилищните имоти, а другият - от заемите на местните власти. Към ноември дългът на нефинансовия сектор на Китай достигна 294% от брутния вътрешен продукт, като десетилетие по-рано беше около 160%.
При проучването на кредитите има воля и способност за изплащане. Все повече доказателства сочат, че това правителство не притежава нито едно от тях. В средата на декември Пекин представи мащабните си планове за 2024 г., като даде приоритет на индустриалните подобрения пред стимулирането на вътрешното потребление. Това беше подход, при който не се обръщаше внимание на затрудненото положение на жилищния пазар, който показва нови признаци на спад в продажбите.
Проблемният жилищен пазар в Китай не се стабилизира
И още - способността. Задлъжнелите местни правителства могат да се рефинансират по-добре, ако цената на заемите се понижи. Дори и тук Пекин удря на камък.
Намаляването на лихвените проценти от Китайската народна банка през последните две години постави банките на страната в опасната зона. Към септември нетният лихвен марж на кредиторите възлиза на 1,73%, което е под нивото от 1,8%, което правителството счита за необходимо за тяхната финансова стабилност.
Финансовото здраве на китайските банки е под въпрос, тъй като намаляването на лихвените проценти от страна на Китайската народна банка (PBOC) намалява приходите им
В средата на януари Китайската народна банка не намали основния си лихвен процент за изненада на някои анализатори, но не би трябвало да са шокирани. Това беше мълчаливото признание на Китайската народна банка, че ръцете ѝ са вързани. Листваната в Хонконг Industrial & Commercial Bank of China Ltd. се търгува на цена, която е само 0,36 пъти по-висока от балансовата стойност. Това е отражение на дълбокия скептицизъм на инвеститорите по отношение на качеството на активите и перспективите за приходите.
В качеството си на малка отворена икономика Хонконг е уязвим от финансови зарази и изтичане на капитали. От 2009 г. насам горещите пари се насочват към Китай, за да бъдат по-близо до него, както се случваше през 90-те години на миналия век на път за Югоизточна Азия. В днешно време хората се съмняват в жизнеспособността на града като финансов център, което напомня на преобладаващите настроения след предаването на властта през 1997 г.
Дори някои от политиките на Китай звучат страшно подобно. Съобщава се, че бюрократите обмислят издаването на специални облигации за четвърти път; първата такава емисия е през 1998 г., когато Китай капитализира големи банки, за да компенсира загубите от необслужвани кредити. Това са неудобни паралели за един град, който вярва във фън шуй и неизбежността на съдбата.
Можем само да се надяваме, че политиците в Пекин наблюдават и обръщат внимание на повсеместния песимизъм, който обхваща града. Обмислянето и размишляването не са достатъчни. Само решителни политически мерки могат да стабилизират този пазар.