Безкрайното поскъпване на акциите на технологичните мегакомпании кара професионалистите в областта на фондовите борси да направят нещо, което не искат: да се откажат от идеята си да надминат бенчмарка.
След като компании като Microsoft Corp. и Nvidia Corp. бяха почти пълни властелини на бичия период до 2023 г., мениджърите на парични средства са изправени пред дилема. Толкова много акции бяха оставени в далеч назад, че намирането на такива, които да надминат индекса, е почти невъзможно - най-трудното от 1987 г. насам, по един от показателите. Едно от средствата е да се откажат и да оставят статичните разпределения на S&P 500 да ги ръководят.
Точно това и направиха. Действията им се илюстрират от нещо, наречено коефициент на активните дялове - показател, поддържан от Bank of America Corp. и други, който проследява доколко дяловете на активните фондове се отклоняват от S&P 500. Към края на миналата година показателят достигна най-ниското си ниво от 2013 г. насам. Управляващите повтарят индекса повече от всеки друг път през последното десетилетие.
"Активните мениджъри обикновено оправдават таксите си, като създават алфа коефициенти чрез подбор на ценни книжа", казва Марк Фрийман, главен инвестиционен директор в Socorro Asset Management LP. "Но на пазар, на който възвръщаемостта се определя само от няколко имена с голяма пазарна капитализация, това става все по-трудно."
Задвижвани от лудостта по изкуствения интелект, седемте най-големи технологични фирми сред които са и Apple, Alphabet, Amazon.com, Meta Platforms и Tesla – средно са удвоили цената на акциите си през последната година. Това е четири пъти повече от S&P 500. Тъй като ръстът се концентрираха в няколко имена, останалата част от пазара отслабваше.
Само 27% от компаниите в S&P 500 изпревариха бенчмарка през миналата година, което е най-слабият резултат в историята на данните на BofA от 1987 г. насам.
В резултат на голямата дивергенция така наречените компании от "Великолепна седморка" отбелязаха увеличаване на пазарния си дял до безпрецедентни висоти. В един момент през миналата година общото им тегло в S&P 500 достигна 29%, което е най-много поне от 1980 г. насам, сочат данни, събрани от Goldman Sachs Group Inc.
Очаквано, бумът събуди опасения, че станалата крайно популярна търговия носи риск от бърз срив. И до известна степен това се случи през 2022 г., когато спадът на групата подхрани срив от 25% до меча територия.
В същото време концентрацията сама по себе си рядко предизвиква разпродажби. Докато ръстът на печалбата оправдава поскъпването на акциите и благоприятната лихвена политика - какъвто е предимно случаят през последното десетилетие - липсват статистически доказателства, които да сочат, че технологичните гиганти не могат да продължат да се разрастват.
Освен това концентрацията в теглото на бенчмарковете има потенциала да създаде оптични илюзии, когато става въпрос за позиционирането на фондовете, по-специално впечатлението, че те са с превес на технологиите. Активните мениджъри не биха могли да вземат друго решение, освен да имитират състава на S&P 500, и все още биха запазили над 25% от портфейла си в седем акции на компютърни и интернет компании, например. По-големият проблем за мениджърите на парични средства се оказа, че не притежават достатъчно от компаниите постигнали най-голям ръст в цените на акциите си.
Миналата година само 38% от фондовете с голяма пазарна капитализация са надминали своя бенчмарк, тъй като според анализ на BofA негативното отношение към технологичните мегакомпании е понижило резултатите.
"Да не притежавате акции, които допринасят за голяма възвръщаемост на бенчмарка, носи огромен риск от незадоволително представяне, когато тези акции имат положителна инерция", каза Савита Субраманиан, ръководител на отдела за акции в САЩ и количествена стратегия на BofA.
"Тъй като отчетите се публикуват в края на всеки период, фондовете може да почувстват известен натиск да покажат, че са държали най-добрите компании през този период - особено ако алфата от най-добрите акции и индекса е доста голяма, както беше миналата година."
Ако се съди по данните на нейния екип, активните фондове гравитират към своя бенчмарк от 2017 г. насам - период, който съвпада с до голяма степен неудържимия възход на технологичния сектор. През този период съотношението на активните им дялове се понижи до 65%, в сравнение с пика от почти 70%.
Коефициентът винаги се колебае между 0% и 100%, като нулата показва чисто пасивна стратегия, докато по-високото показание предполага по-активно управление. Коефициентът на активен дял се повиши през периода, когато превъзходството на технологичните компании беше прекъснато за кратко от края на 2021 г. нататък.
Софтуерните и интернет акциите увеличиха преднината си през новата година, подкрепени от оптимизма, че Федералният резерв скоро ще започне цикъл на облекчаване на паричната политика, тъй като инфлацията се охлажда, облекчавайки натиска върху оценката на поскъпналите книжа на някои компани.
За да имат шанс да спечелят, търсачите на акции се нуждаят от голяма експозиция в областта на технологиите. Не всеки може да я постигне. Нормативни актове отпреди повече от 80 години определят ограничения за това колко концентриран може да бъде един "диверсифициран" взаимен фонд. Съгласно тези правила тези фондове трябва да ограничат броя на отделните ценни книжа, които се равняват на повече от 5% от активите им, и такива дялове не могат да съставляват повече от 25% от общите им портфейли.
"Тъй като претеглените по пазарна капитализация индикатори стават все по-концентрирани в шепа имена, това създава вътрешен конфликт за активните мениджъри, които не желаят или не могат да имат такива концентрирани позиции", каза Фрийман от Socorro. "В тази среда активните мениджъри просто се опитват да не изостават, доколкото могат, което означава да заемат позиции, подобни на тези в индексите, доколкото е възможно."