Отново е това време от годината - когато образованите хора по света си вземат почивка от офиса, изключват електронните си устройства и препрочитат "Вълшебната планина" на Томас Ман. Напористите хора може да са отлетели за годишната среща на Световния икономически форум в Швейцария и да са се премятали от среща на среща. Изтънчените хора обаче предпочитат да се изгубят в Давос от въображението на Ман.
Не става дума само за това, че романът е един от шедьоврите на литературата, докато Давос се занимава с корпоративни шаблони. Става дума за това, че произведението на Ман от 1924 г. все още може да ни научи на много повече за състоянието на днешния свят, отколкото всички политици, централни банкери и лидери на общественото мнение.
Годишната среща на Световния икономически форум (WEF) е огромно упражнение по упадък. Какво по-упадъчно от това да пътуваш из целия свят с частен самолет, за да обсъждаш "политики за нулево потребление и положителен климат"? Или да се хвалиш с многообразието, равнопоставеността и приобщаването, когато плащаш на себе си триста пъти повече, отколкото на своите работници?
Темата на тазгодишната конференция беше "възстановяване на доверието" - сякаш едно джамборе на добре обезпечени и добре свързани хора в ексклузивен ски курорт би направило нещо друго, освен да подкопае още повече доверието в световната организация. Колко подходящо е, че първият ден на конференцията беше белязан от гръмката победа на Доналд Тръмп на първичните избори в Айова.
Томас Ман е казал всичко, което си заслужава да се каже за декадентството, в "Магическата планина" - и можете да усвоите мъдростта му, без да залагате здравето си, бързайки от един претъпкан панел на WEF към друг. Книгата се основава на престоя на Ман заедно с жена му в санаториум в Давос през 1912 г., но се превръща в алегория на болестното състояние на цялата германска култура.
Тя разказва историята на Ханс Касторп, млад немски инженер, който посещава братовчед си в санаториум за хора, болни от туберкулоза. Той възнамерява да остане за три седмици, но след като се разболява за кратко, в крайна сметка остава там седем години, предупреден от лекарите, че краткото му заболяване може да е симптом на нещо по-сериозно. Бързо е съблазнен от рутинния живот на това място, с неговите обилни ястия, следобедни дрямки и 24-часово медицинско наблюдение. Но животът е толкова изроден, колкото и съблазнителен - болнав, болезнен и херметически затворен от околния свят.
Упадъкът на WEF е много различен от този, който Ман разкрива. Делегатите на WEF са хиперактивни, докато пациентите в санаториума са летаргични - първите бързат от среща на среща, а не се хранят по пет или шест пъти на ден. Те слушат достойни разговори за проблемите и решенията, водени от правителствени ръководители, централни банкери и професори, а не, както героите на Ман, да си пъхат главите в пясъка.
Но под повърхността има дълбоки прилики. В днешния свят и в предвоенна Германия на Ман има едно и също качество на изтощение. При цялата ни натрапчива хиперактивност, която никога не се проявява по-ясно, отколкото сред господарите на вселената в планината, ние сме изчерпали силите си. Икономиките са в застой, особено в Европа. Културата е заклещена в повторението - спомнете си за всички тези римейкове и продължения. Същото е и разминаването между събралите се в Давос - независимо дали са делегати или обитатели на санаториума - и останалия свят.
WEF обаче не предлага нищо, което да се сравни с аргумента за бъдещето на либералното общество в "Магическата планина".
В книгата Касторп попада на двама интелектуалци, които живеят в селото Давос под неговия санаториум: италиански хуманист на име Лодовико Сетембрини и космополит от еврейски произход на име Лео Нафта, който е привлечен от комунистическата революция и традиционния католицизъм. Двамата мъже водят ожесточен спор за относителните достойнства на либерализма и нелиберализма, който засяга всеки въпрос, който има значение в предвоенна Европа: национализъм, индивидуализъм, справедливост, традиции, война, мир, тероризъм и т.н.
Сетембрини механично повтаря основните постулати на либерализма, но сякаш не осъзнава, че светът е много по-различен от този през 1850 г. Нафта се пръска от презрение. "Тайната и заръката на нашата епоха не е освобождаването и развитието на егото" - казва Нафта. "Това, от което се нуждае нашата епоха, което изисква, което ще създаде за себе си, е - терор". Нафта прилага на практика своята отдаденост на терора, като "печели" спора си със Сетембрини, предизвиквайки хуманиста на дуел и издухвайки собствения си мозък, като по този начин отпразнува собствената си отдаденост на терора и изпраща антагониста си в саморазрушителна депресия.
Този аргумент е толкова актуален днес, колкото и по време на написването му. Сетембрини прилича на по-голямата част от днешните либерали - добронамерени, но неспособни да осъзнаят, че светът на тяхната младост се е променил до неузнаваемост. Ентусиазмът на Нафта за смесване на несъвместими вярвания, които нямат нищо общо, освен антагонизма си към либерализма, също е твърде познат днес: По този начин имаме прогресивни хора, които са на страната на терористите, и евангелски християни, които са на страната на Тръмп. Нашият либерализъм, подобно на този на Сетембрини, изглежда има някаква енергия само когато вбесява опонентите си.
Във "Вълшебната планина" нелибералната лудост най-накрая приключва с избухването на световната война. Касторп чува за "огромно убийство", което се раздвижва в равнината долу, и решава да напусне санаториума - противно на желанието на лекарите, които го лекуват - и да се върне към историята. В последната сцена на романа той участва в пехотна атака и си пее "Der Lindenbaum" от песенния цикъл на Шуберт "Winterreise" - великото романтично предчувствие за желанието на Европа да умре.
Същото усещане за "огромна убийственост" витае над света и днес. Володимир Зеленски произнесе реч, целяща да събере подкрепа за съпротивата на Украйна срещу руската агресия. Делегатите с тревога обсъждаха събитията в Близкия изток и саблеключването на Китай по отношение на Тайван. Но има една оптимистична разлика между романа на Ман и днешния Давос. Ман пише романа си шест години след като анализираният от него упадък води до едно от най-големите кланета в човешката история. Все още имаме време - само - да напишем по-добър край на историята.
Ейдриън Уулдридж е глобален бизнес колумнист в Bloomberg Opinion. Бивш автор на Economist, той е автор на книгата "Аристокрацията на таланта: как меритокрацията създаде съвременния свят".