Най-лошите новини за климата през 2023 г., за които не сте чували

Това беше година, в която светът преживя най-горещите си 12 месеца в историята. Китай свърза повече нови въглищни централи от всякога. Производството на петрол в САЩ достигна най-високото ниво от която и да е страна в историята, докато обемите на доставките на LNG достигнаха най-високото си ниво за всички времена. Годишната среща на ООН за климата в Дубай накара производителите на изкопаеми горива да се усмихнат, а борците за климата - да се разгневят.

През 2023 г. не липсваха лоши климатични новини, но още по-лошо е количеството обезпокоителна информация, която бе заглушена от по-големите истории. Ето три важни въпроса, които останаха под радара през последните 12 месеца.

В тези гори има злато

Един от най-натоварените търговци в глобалната енергийна индустрия тази година е компания, която не е съществувала преди 15 месеца. Blue Carbon, създадена от член на кралското семейство на Дубай миналия октомври, подписва споразумения за милиони хектари земя в Африка и другаде за проекти за компенсиране на въглеродни емисии.

Точно както промишленото оборудване изпомпва въглероден диоксид в атмосферата като страничен продукт от производството на енергия, растителността го изсмуква като гориво за собствените си клетки. Насърчавайки повече растеж на горите, замърсителите на теория могат да анулират екологичните си дългове. В действителност такова компенсиране на въглеродни емисии е изпълнено със съмнително счетоводство, което го превръща в изкушаващ начин за избягване на тежката работа по декарбонизацията.

През изминалата година имаше куп скандали, показващи, че проектите за компенсиране често надценяват ползите от тях, кулминирайки в рецензирано проучване, което установява, че около 94% от анализираните кредити може да са фалшиви. Това накара корпоративните поддръжници в богатите страни - включително Shell Plc, Nestle SA, easyJet Plc и Fortescue Metals Group Ltd. - да се оттеглят. Това не възпира производителите на петрол.

Със споразумения на ранен етап, които покриват една пета от земната маса на Зимбабве и 10% от Либерия, Blue Carbon започва да прилича на „въглероден колонизатор“, подобен на империалистически петролни компании от средата на 20-ти век като Shell и BP Plc. През декември тя използва срещата на COP28 в родния си град като възможност да наеме повече правителства. Компанията помага да се превърне петролното богатство на Дубай в обезпокоително мощен — и корумпиращ — инструмент на меката сила на климатичната дипломация.

Компенсирането на въглеродни емисии може да е изпълнено със съмнителни зелени ползи, но не се срина през 2023 г. Ако не друго, то едва започва.

Спирачка в Индия

Изписано е много за мъките на вятърната енергия в Европа, където високите лихвени проценти, растящите разходи за материали и затрудненията във веригата на доставки доведоха до неуспешни търгове за електроенергия и падане на цените на акциите.

Много по-малко внимание се обръща на нарастващите доказателства, че Индия не успява да постигне амбициозните си цели за чиста енергия. Това обаче може да има по-голямо въздействие върху глобалните емисии. Въпреки едни от най-евтините възобновяеми източници на енергия на планетата, новите свързани мощности годишно остават около 10 GW до 15 GW, а новите соларни мощности през деветте месеца до септември са намалели с 47% спрямо година по-рано, според Mercom India Research, консултантска компания. Страната трябва да добавя около 40 GW всяка година, за да постигне целта си от 500 GW до 2030 г.

Дългогодишните препятствия, причинени от недостатъчна мрежова инфраструктура и придобиване на земя, плюс дългогодишното финансово затруднено състояние на държавните електроразпределителни компании, не показват много признаци, че ще бъдат коригирани в скоро време. Ако светът иска да попречи на развитието на Индия да окаже допълнителен възходящ натиск върху глобалните емисии, страната в крайна сметка трябва да постигне амбицията си да се наслади на първата зелена индустриална революция в света. Това изглежда все по-недостижимо.

Потъващи надежди

Може би си мислите, че всички парникови газове, изхвърляни от човешкото общество, завършват в небето. Не точно. Всъщност около три пети от общото количество се абсорбира в океаните, почвите и растенията. Цялото затопляне, за което се тревожим, е причинено от остатъка.

Тези земни и океански въглеродни поглътители са огромни и цлабо разбрани, което прави всяко ново появяващо се научно изследване жизненоважно за въпроса колко можем да си позволим да отделяме, без да причиняваме опустошително затопляне. Една известна статия от 2022 г. в научното списание Nature, която установи, че поглътителите изглежда поемат целия въглерод, който човешката дейност отделя, беше оттеглена през септември след запитвания относно използваните статистически техники.

Само няколко седмици по-рано списанието AGU Advances публикува още тревожни новини за глобалния въглероден цикъл. Нагнете достатъчно въглероден диоксид в бутилка с вода със сифон за сода и в един момент течността ще се насити. Нещо подобно може да се случи със световните морета. Повишаването на концентрацията на CO2 прави океаните по-кисели и начинът, по който водата циркулира, също се променя. В резултат на това моретата поемат все по-малък дял от нашите емисии с всяко изминало десетилетие.

Това е тревожен знак. Ако океаните спрат да работят като въглеродни сметища - или, още по-лошо, започнат да изтласкват разтворения си CO2 обратно в атмосферата - дори намаляването на емисиите от човешки дейности може да не е достатъчно, за да спре покачването на глобалните температури.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за енергетика и суровини. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.

Още по темата

По-интелигентното използване на енергията е новият зелен залог за инвеститорите

Демокрацията и политиката за климата ще се сблъскат през 2024 г.

Въглищата са бедствието за климата, което просто няма да изчезне