Поредица от дръзки нападения в Червено море и Северноарабско море от страна на йеменските бунтовници хути срещу търговското корабоплаване и военните кораби на Военноморските сили на САЩ разтърсиха световните морски пътища. Повече от 15% от световната търговия преминава през тези обширни води и много от големите корабни компании - Maersk, MSC, Evergreen - спряха пътуванията през тях.
Тези пирати хути са обучени, оборудвани, организирани и ръководени от Иран. За разлика от сомалийските пирати отпреди десетилетие, които разполагаха с ръждясали АК-47, джапанки и малки моторни лодки, тези хути разполагат с модерни хеликоптери, въоръжение и умения като на морските тюлени, наземни ракети и очевидно действат със значителна разузнавателна подкрепа при намирането и фиксирането на целите си.
Последната провокация на мулите е изпращането на военен кораб, разрушителя Alborz, през пролива Баб ел Мандеб и в Червено море, уж за да защити хутите от отбранителните военни действия на САЩ.
САЩ увеличиха броя на военните си кораби, които действат в региона, като поставиха в бойна готовност ударна група самолетоносачи и половин дузина разрушители и крайцери с управляеми ракети. Но като се има предвид огромното пространство само на Червено море, което е с размерите на Калифорния, тези сили не са достатъчни, за да предотвратят заплахата. През последните седмици, откакто Израел увеличи контранастъплението си в Газа, хутите изстреляха десетки безпилотни самолети и крилати и балистични ракети (някои от тях директно към американски военни кораби) и атакуваха повече от 30 търговски кораба.
Очевидно е, че хутите и техните господари в Техеран не са разбрали посланието за прекратяване на действията от Вашингтон. Какви са логичните следващи стъпки, които могат да създадат възпираща сила - без да доведат до регионална война с Иран?
Разбира се, укрепването на отбранителната страна на уравнението може да помогне. Новата операция "Пазител на благоденствието" е ръководена от САЩ коалиция за защита на морските пътища, към която досега са се присъединили десетина държави - макар и не двама жизненоважни съюзници: Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Използването на тези военни кораби, под ръководството на Пети американски флот със седалище в Бахрейн, за управление на защитени конвои през Червено море би допринесло за възпиращия ефект срещу хутите.
Въпреки това засилената защита сама по себе си вероятно няма да доведе до успех. Пентагонът трябва да предостави на президента Джо Байдън набор от варианти, които да използват бойна сила за възпиране на хутите и техните спонсори в Техеран.
Първо, правилата на САЩ за водене на бойни действия трябва да бъдат променени така, че да позволяват настъпателни действия срещу проверени цели на хутите в морето. През изминалия уикенд американски хеликоптери правилно задействаха и унищожиха няколко моторни лодки на хутите, като убиха членове на екипажа. Този вид дейност "лов и удар" трябва да продължи и е напълно оправдана съгласно международното право, което позволява превантивни атаки срещу заплахи, свързани с пиратска операция.
Добра втора стъпка би била нанасянето на удари на сушата по известна инфраструктура на хутите. Те могат да включват складове за гориво, складове за боеприпаси, ремонтни съоръжения, плаващи и стационарни докове, летища и съоръжения за поддръжка на хеликоптери - отново всички легитимни цели, като се има предвид използването им в пиратството. САЩ трябва да престанат да се защитават само от образните стрели - изстрелването на крилати ракети за милиони долари по евтини безпилотни самолети е губещо предложение в дългосрочен план - и да спрат стрелците на брега.
Трето, ако хутите не преустановят операциите си след пропорционални атаки срещу морските им активи, може да се наложи да увеличим залога, като нанесем по-широк удар по военния им капацитет. В гражданската си война те натрупаха значителна бойна мощ, която използват срещу правителството на Йемен и неговите саудитски и емиратски съюзници. Така на брега има много готови военни цели на хутите: складове за гориво и боеприпаси, наземни щурмови машини, съоръжения за обучение, командни и контролни пунктове. Нанасянето на удари по тях би нанесло реални щети на усилията на хутите да свалят йеменското правителство. Това вероятно ще стане с изстреляни от кораби крилати ракети "Томахоук", които имат обсег от 1500 мили и прецизна точност.
Четвъртото и много спорно ниво на ескалация би било да се атакуват директно ирански активи. Това ще трябва да се направи с внимателна обосновка, основана на твърда и доказуема информация за връзки между Техеран и хутите. Докладите от открити източници показват, че това е напълно възможно.
Преди да нанесат удари по ирански цели, САЩ и партньорите им ще трябва публично и частно да информират иранците, че заповедта за прекратяване на действията на хутите се отнася и за тяхната военна подкрепа - и че ако атаките не спрат, ще последват значителни удари.
Всяка кампания срещу Иран ще трябва да бъде внимателно калибрирана поредица от ескалиращи атаки с вградени паузи, които да позволят на Техеран да спре пиратството на хутите. Първоначалните цели могат да бъдат подбрани така, че да се сведат до минимум загубите на човешки живот, като може би се ударят съоръжения за управление и контрол на офшорни платформи в Персийския залив и Северноарабско море.
Следващото ниво на удара би могло да бъде срещу кораби, използвани за пренасяне на оръжия на хутите, може би докато плавателните съдове са в пристанище. Възможни са и кибератаки на САЩ срещу иранските военни комуникации.
Ако иранците продължат да не се подчиняват, следващата серия от удари може да бъде насочена срещу военноморския им капацитет на сушата, евентуално срещу складове за боеприпаси, ремонтни съоръжения и докове. В далечния край на спектъра биха били преки атаки срещу ирански военни кораби - пропорционални на атаките, извършвани от хутите срещу кораби на нашите военноморски сили. Военноморската отбрана на Иран едва ли е равна на нашата.
Това четвърто ниво на кампанията би донесло сериозна опасност от ескалация: разширяване на войната в Газа в регионален конфликт и потенциално въвличане на САЩ отново във високо ниво на бойни действия в Близкия изток. Това не е стъпка, която трябва да се предприема с лека ръка.
Но в края на 80-те години на миналия век, след като Иран минира Ормузкия проток, а американска фрегата се удари в мина и едва не потъна, военноморските сили унищожиха голяма част от иранската военноморска бойна мощ в операция "Богомолка". Иран разбра посланието. Може би е време да го изпратим отново.
Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Училището по право и дипломация "Флетчър" в университета "Тъфтс".Ставридис е и заместник-председател по глобалните въпроси в Carlyle Group. Той е член на управителните съвети на American Water Works, Fortinet, PreVeil, NFP, Ankura Consulting Group, Titan Holdings, Michael Baker и Neuberger Berman и е съветник на Shield Capital, фирма, която инвестира в сектора на киберсигурността.