Европейският съюз е на прага на впечатляващо постижение: неговите лидери почти се споразумяха за надеждна сделка, за да предпазят дефицитите и дълговете от излизане извън контрол. Въпреки това все още са необходими няколко корекции, за да се гарантира, че новият пакт няма да причини ненужни щети.
Европа е изправена пред две големи фискални предизвикателства. Тя трябва да гарантира, че финансите на страните членки - особено Италия, където държавният дълг надхвърля 140% от брутния вътрешен продукт - няма да се влошат до степен, че да разпаднат валутния съюз, както почти направи Гърция преди десетилетие. В същото време ЕС трябва да направи път за стотици милиарди евро публични инвестиции, необходими за укрепване на отбраната, актуализиране на инфраструктурата и постигане на целта за нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г.
Старият от десетилетия фискален пакт на ЕС, известен като Пакт за стабилност и растеж, не се справя със задачата. Твърде често неговите неоправдано твърди изисквания за строги икономии - които се прилагат за страни с дефицити над 3% от БВП или дългове над 60% - са възпрепятствали разходите, необходими за борба с рецесиите (или просто са били игнорирани). От 2020 г. пактът е спрян, за да позволи спешни разходи, свързани с пандемията и войната в Украйна. Ако влезе отново в сила тази година, както е планирано, ще предизвика хаос.
За да предотвратят подобен резултат, европейските лидери преговаряха за основен ремонт. Вместо да се сблъскват с механични ограничения, правителствата ще имат роля в създаването на дългосрочни планове за управление на дълга, съобразени с техните нужди. Докато се ангажират с устойчиви пътища на разходите, ще им бъде разрешена достатъчно гъвкавост, за да поемат икономически сътресения и да направят инвестиции, насърчаващи растежа. Въпреки че са възможни подобрения в области като правоприлагане и създаване на независими фискални наблюдатели, широкият подход е по-добър от статуквото.
Въпреки това фискалните ястреби, водени от Германия, се притесняват, че режимът няма да бъде достатъчно твърд. Те настояват за строги предпазни мерки - например дефицитите, надхвърлящи 3% от БВП, да бъдат намалявани с 0,5% от БВП всяка година. Освен че усложнява нещата, това възпроизвежда един от основните недостатъци на стария пакт: склонността му да налага съкращения на разходите точно в неподходящия момент. Това почти незабавно би наложило строги ограничения на Франция, Италия и няколко други членки във време, когато растежът вече се очаква да бъде слаб.
Компромисът, постигнат от финансовите министри на ЕС, включва облекчаване на изискването от 0,5% до 2027 г., което може да помогне да се избегнат прекомерни бюджетни съкращения през следващите няколко години. Но това ще остави проблемните ограничения в действие.
Все още има време за корекции, преди окончателната сделка да бъде сключена. По-добър подход би приложил изискването от 0,5% само към това, което правителствата могат да контролират пряко - тоест към първичния структурен бюджетен дефицит, с изключение на лихвените плащания, които варират в зависимост от финансовите цикли. Това също така ще даде поне временни разрешения за разумни, одобрени от Европейската комисия инвестиции в зеления преход. Получената рамка ще бъде разумна, надеждна и в съответствие с основните икономически цели на блока.
Като се има предвид историята на фискалната дисфункция на Европа, постигането на какъвто и да е вид жизнеспособно споразумение е триумф. Страните трябва да се опитат да го направят правилно този път, така че да не се налага да го правят отново.