Обявата може да гласи следното: Държава без излаз на море търси участък от морско крайбрежие; плащането на лизинг или покупка е по договаряне, но в брой не може да става дума; мотивираният купувач е готов да подслади всеки договор с всякакви подаръци.
Сделките с недвижими имоти между държави може да звучат като древна история, но те все още се случват. Дори през 2024 г. територията на една нация може да бъде стока, която да бъде продадена или наета на правилната цена. Практиката може да звучи като грабеж, но е по-добра алтернатива на военната принуда.
На 1 януари Етиопия, най-гъсто населената страна в света без излаз на море, подписа предварителна сделка за наемане на 20-километрово крайбрежие от своя съсед за половин век. Очакват се по-нататъшни преговори, включително за цена и условия на плащане, и окончателна сделка може да дойде най-скоро тази година.
Проблемът? Е, много са. Като начало, продавачът е отцепническа нация, наречена Сомалиленд, която няма международно признание. Признатият от ООН собственик на земята - Сомалия - казва, че сделката е незаконна. И тогава идва въпросът за парите: Етиопия, въвлечена в тлееща гражданска война, е обедняла нация, която изпадна в дефолт по международния си държавен дълг на Коледа; вместо пари, тя предлага част от своята държавна авиокомпания.
Етиопия също предлага дипломатическа награда: тя ще приеме Сомалиленд като независима държава, което допълнително разпалва напрежението в Африканския рог. Регионът вече е свидетел на няколко въоръжени конфликта, плюс нарастващо пиратство в Червено море и Аденския залив, включително през морето край Йемен. Досега само Тайван признава Сомалиленд като нация, въпреки че африканският регион обяви своята независимост през 1991 г.
Последният експеримент на Африка за създаване на независима държава (Южен Судан, през 2011 г.) не проработи по план, като страната отново изпадна в граждански конфликт.
Разделянето на Сомалия на две (или дори на три, тъй като друг отцепил се регион на Сомалия, наречен Пунтланд, може да последва примера) може да създаде още неуспешни държави в регион, който контролира устието на Червено море. Като такава сделката между Етиопия и Сомалиленд е повече от историческа странност; тя може да задълбочи трудностите в решаваща възлова точка за световната търговия.
Историята на международните отношения е осеяна с държави, които купуват или наемат земя от други суверени. В ранен пример Шотландия купува остров Ман и няколко други територии от Норвегия през 1266 г. През следващите векове страни, включително Франция, Русия, Дания, Обединеното кралство и Бразилия, се занимават със сделки със земя.
САЩ са класа сами по себе си. Те закупиха големи парчета земя от Франция (покупката на басейна на Мисисипи от Луизиана), Испания (Флорида) и Русия (Аляска), докато обединяваха своята трансконтинентална земна маса.
Двата най-скорошни примера за суверенни сделки със земя са през 1958 г. и 1963 г. В първата Пакистан купи пристанищния град Гуадар, дотогава анклав, контролиран от Оман (за еквивалента на 2 милиарда долара в днешни пари). В последния Германия изкупи обратно три малки града, които беше загубила от Нидерландия в края на Втората световна война (за еквивалента на 715 милиона евро днес).
Оттогава пазарът за суверенно придобиване на земя пресъхна. Международните граници се променяха главно поради конфликти. Например Етиопия загуби достъпа си до морето през 1993 г. след войната за независимост на Еритрея.
Не много далеч, междувременно, Саудитска Арабия и Египет преговарят за съдбата на два острова в Червено море. Рияд и Кайро се споразумяха през 2017 г. островите Тиран и Санафир, разположени в северната част на Червено море, да бъдат собственост на Саудитска Арабия. Малко преди да бъде подписано споразумението от 2017 г., Саудитска Арабия се съгласи да предостави повече от 20 милиарда долара финансова и петролна помощ на Кайро, което накара мнозина да видят двете споразумения като свързани. Оттогава египетският президент Абдел Фатах ел-Сиси, подложен на икономически натиск у дома, търси допълнителни финансови стимули.
Разбира се, необходими са двама, за да се сключи сделка и често кандидат-купувачът не намира продавач (или си мисли, че вече притежава земята, както в настоящия случай на Венецуела, която претендира за земя, контролирана от Гвиана). Не виждам Украйна да наема земята си на Русия или Москва да предлага да плати на Киев.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.