Докато прахът се утаява около срещата на върха за климата COP28, която приключи миналия месец в Дубай, се очертава една отрезвяваща реалност. След легалните тънкости на екологичната дипломация, по-мръсният бизнес на политическото маневриране ще погълне световните демокрации през следващите 12 месеца. През 2024 г. климатът ще бъде в бюлетината по начин, който рядко сме виждали.
Гласоподавателите в страни, които представляват повече от 40% от населението на света - и приблизително същия дял от емисиите - ще отидат до урните между сега и края на тази година. На места това предлага перспектива за преодоляване на задънената улица в политиките за климата и енергетиката. В други може да предложи възможност за противодействие на климата. Твърде малко места показват приличен шанс за ускоряване на прехода към чиста енергия по начина, препоръчан от споразумението COP28. Ето преглед на някои от ключовите събития.
Въглищата и нагласите
Две от трите най-големи демокрации в света са изправени пред избори през първата половина на 2024 г., но нито една не предлага силна перспектива за промяна. Индия и Индонезия напоследък издадоха положителен шум относно преминаването към чиста енергия. Премиерът Нарендра Моди от Индия обеща 500 гигавата възобновяеми енергийни източници до 2030 г., а президентът Джоко Видодо в Индонезия подписа сделка на стойност 20 милиарда долара за преждевременно пенсиониране на националните генератори на въглища.
Във всеки случай обаче дълбоките политически, икономически и социални корени на въглищата възпрепятстваха усилията за реформа. Изборите едва ли ще променят тази динамика: Моди е доста напред в социологическите проучвания, докато фаворитът в Джакарта, Прабово Субианто, е по същество кандидат за приемственост, който е избрал сина на Видодо за свой вицепрезидент.
Нововъзникващи климатични лидери
Перспективите са умерено по-добри в два други водещи нововъзникващи пазара, еднакво свързани с изкопаемите горива: Мексико и Южна Африка. В Мексико, водещата в проучванията Клаудия Шейнбаум, протеже на настоящия президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, е бивш учен по климата, който е допринесял за докладите на Междуправителствения панел по изменение на климата. Остава неясно обаче дали този фон ще доведе до промяна на политиките на Лопес Обрадор, които са в полза на държавната петролна компания Pemex и нарастващата зависимост от газ, внасян от САЩ.
В Южна Африка управляващият Африкански национален конгрес (ANC) е изправен пред първата перспектива за загуба от началото на демократичните избори през 1994 г. От гледна точка на енергетиката това почти със сигурност би била добра новина. Подкрепата на опозиционния Демократичен алианс за частно и соларно производство, за разлика от пакта доживот на ANC с пронизаната от корупция, финансово нестабилна Eskom Holdings SOC Ltd., предлага най-добрата перспектива за страната да излезе от сегашния си цикъл на прекъсвания на електрозахранването и замърсяване.
Замърсяващи авторитарни лидери
Следваща е група нации, където перспективите за истински демократични избори изглеждат далечни. В Бангладеш и Пакистан действащите правителства предпочитат енергийни политики, свързани с вноса на природен газ. Вълните от руската инвазия в Украйна изтласкаха цените на LNG извън обсега, което доведе до прекъсвания на електрозахранването, драстични увеличения на сметките за електроенергия и често насилствени протести.
Лидерите на опозицията в затвора във всяка страна предложиха обещание за по-балансирани, по-чисти енергийни политики, но избирателната система остава силно настроена срещу тях. Своеобразни избори ще се проведат и в два от най-големите исторически износители на петрол в света – Русия и Венецуела – въпреки че шансовете за реална промяна в двете страни изглеждат крайно малки.
Приклекнали тигри
В Тайван проучванията изглежда показват смаляваща се разлика между действащата лявоцентристка DPP и дясноцентристката KMT преди гласуването на 13 януари. На хартия опозицията има леко по-прогресивна политика в областта на климата, тъй като нейното отхвърляне на антиядрената позиция на DPP дава по-нисък дял на изкопаемите горива през 2030 г. На практика е открит въпросът дали която и да е от страните ще успее да приложи политиките си за зелена енергия.
Южна Корея също има законодателни гласувания през април, но е малко вероятно те да преодолеят задънената улица, която противопоставя непопулярния дясноцентристки президент Юн Сук Йол срещу по-фокусиран върху климата парламент през последните две години.
Размирни атлантически води
Основните развити страни в Северна Америка и Европа може да са мястото, където голяма промяна е най-вероятна, но в повечето случаи настроението не е положително за действията в областта на климата. Десните, отричащи климата партии в Европа като "Алтернатива за Германия" (AfD) и холандската PVV отбелязаха силни резултати в последните проучвания на общественото мнение и гласувания. Въпреки това е вероятно ляво-дясната коалиция в Европейския парламент да запази контрола, дори ако подобни фракции се представят силно на изборите на 9 юни.
Обединеното кралство вероятно предлага най-добрата перспектива за голяма положителна промяна, като опозиционният лидер Кийр Стармър води доста напред в социологическите проучвания. Той обеща да превърне страната в „суперсила за чиста енергия“, в рязък контраст с министър-председателя Риши Сунак, който скъса зелените политики на своите предшественици.
Срещу това обаче е най-същественият тест за климата за годината, президентските избори в САЩ, насрочени за 5 ноември. Първият мандат на Доналд Тръмп не успя да прекъсне дългогодишната тенденция на спад на емисиите. Въпреки това е невъзможно да се преувеличава контрастът, който вторият мандат би представил спрямо политиките на президента Джо Байдън, който обеща мрежа с нулеви въглеродни емисии и предимно електрически нов автомобилен парк до 2035 г. В климатичната дипломация, където понякого действащият, понякога не съюз на Вашингтон с Пекин беше от съществено значение за привличането на други нации на масата през последните три години, завръщането на една по-синофобска администрация би била още една лоша новина.
Затишие в климатичните действия
Това не е това, от което светът се нуждае в момента. Благодарение на бързото екологизиране на енергийните сектори в Китай, Европа и САЩ и бързото навлизане на електрически превозни средства, има реална перспектива емисиите в световен мащаб да достигнат пик през 2024 г. или следващата година. За да се надгради върху тези постижения и да се ускори пътя към нетната нула обаче, е необходима допълнителна политическа воля за засилване на политиките, които все още карат света да се затопля с повече от 2 градуса по Целзий. Изборите през 2024 г. е малко вероятно да осигурят това.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за енергетика и суровини. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.