Ако всичко върви добре, шефът на Ryanair Holdings Plc Майкъл О'Лиъри може да получи бонус от 100 млн. евро през 2024 г. И макар да не мога да повярвам, че го казвам, смятам, че той го заслужава.
Въпреки че изгради най-голямата авиокомпания в Европа на базата на превозени пътници и демократизира пътуването, като направи полетите много по-евтини, в миналото отношението му към клиентите, служителите и околната среда варираше от пренебрежително до унизително. Освен това по принцип съм против големите възнаграждения, които получават ръководителите само за това, че си вършат работата.
Това беше още една изпълнена със събития година за Ryanair и нейния шеф - водещ предприемач. Компанията поръча 300 самолета Boeing 737 Max 10, за да постигне целта си да увеличи броя на пътниците, които превозва годишно, с почти 80%, до 300 милиона през следващото десетилетие. Както обикновено, О'Лиъри рядко излизаше от заглавията на вестниците, независимо дали за това, че скастри френския персонал за контрол на въздушното движение, че винаги стачкува, или за това, че получи торта със сметана в лицето от протестиращите срещу климатичните промени в Брюксел. ("Вкусно!", заяви той.)
Благодарение на колективното ни странстване след Covid, нискотарифният превозвач е на път да постигне рекордна годишна печалба, което ще му позволи да изплати редовен дивидент за първи път. Освен това той е на една ръка разстояние от нетната печалба от 2,2 млрд. евро, която О'Лиъри трябва да постигне, за да си осигури гигантското възнаграждение.
Дори ако Ryanair не достигне прага на печалбата, О'Лиъри може да получи своя бонус през следващата година. Ryanair е втората най-добре представяща се авиокомпания в 28-членния индекс на Bloomberg World Airlines Index тази година след Latam Airlines Group SA, която се е повишила с 53% и е поставила акциите си недалеч от прага от 21 евро, който би позволил и придобиването на опции за акции. (За да получи парите, той ще трябва да остане служител на Ryanair до 2028 г., а окончателната сума зависи от това какво ще се случи с акциите).
За да бъда ясен, не смятам, че някой заслужава прекалено голям бонус за постигане на произволни финансови цели. Този тип план за заплащане може да доведе до възнаграждаване на мениджърите за събития извън техния контрол, като например ограниченията на капацитета, които повишиха цените на европейските самолетни билети тази година. О'Лиъри вече притежава 4 % от Ryanair и по този начин има цялата мотивация, от която се нуждае. Не му трябват и повече пари, за да финансира конните си надбягвания и животновъдните си занимания - делът му в Ryanair е на стойност около 800 млн. евро.
И все пак, трудно ще намерите мениджър, който да е оказал по-голямо влияние върху живота на обикновените хора през последните три десетилетия от О'Лиъри, който е назначен за главен изпълнителен директор на Ryanair през 1994 г. Всъщност, той вероятно е един от най-успешните европейски шефове на съвремието, като промени летенето по същия начин, по който основателят на Inditex SA Амансио Ортега демократизира модата със Zara.
Чувствам се дълбоко неудобно, когато пиша тези думи. В края на краищата успехът на Ryanair отчасти се дължи на това, че е ненужно неприятен за клиентите, че събира такси за неща, които би трябвало да са безплатни, че превозва пътници до летища, отдалечени на километри от местата, до които трябва да стигнат, и че изгаря въглеводороди, които нагряват планетата. О'Лиъри отказа да даде интервю за тази статия.
Той заимства модела на нискотарифната авиокомпания без излишни разходи от покойния съосновател на Southwest Airlines Co. Хърб Келехер, когото младият ирландски данъчен счетоводител посещава в Далас през 1992 г., за да намери начин Ryanair да печели пари. Дотогава О'Лиъри смяташе, че най-добрият начин да се поправи младата авиокомпания на Тони Райън е да се закрие. Една вечеря с Келехер, напоена с алкохол, го убеждава в обратното.
По отношение на изпълнението, О'Лиъри е бил изумително ефективен. Ryanair успя да увеличи броя на ежедневните полети, като започна да завърта самолетите по-бързо, и като намали безмилостно разходите, запълни кабините с пътници, които се интересуват от по-ниските цени. Повечето от самолетите ѝ пристигат навреме и има отлични резултати в областта на безопасността.
Макар че не търпи глупаци с удоволствие, О'Лиъри умее да се държи чаровно, а хумористичните му и откровени изказвания са освежаващи във време, когато много изпълнителни директори се страхуват да кажат това, което мислят.
Скандалните провокации, като например идеята за таксуване на ползването на тоалетните в салона, облагането на пътниците с наднормено тегло или принуждаването на клиентите да стоят на борда, осигуряват на Ryanair галони безплатна реклама през годините (разбира се, нито едно от тези предложения не е реализирано).
Дори често срещаните мишени на гнева на О'Лиъри имат основание да се възхищават на постиженията му. Конкурентите са възприели много от досадните практики на Ryanair за таксуване, а той е направил повече за интеграцията на Европейския съюз от всички бюрократи в Брюксел - преди Ryanair идеята обикновените хора да обикалят континента по работа, за почивка или да посетят семейството си беше немислимо скъпа.
Разбира се, по пътя на Ryanair имаше и много неуспехи, като например кризата с издигането на пилотите и напрегнатите трудови отношения. На О'Лиъри му трябваше твърде много време, за да разбере, че да бъде по-мил с клиентите - вместо да ги изкарва от опашката, за да се увери, че ръчният им багаж не е с един сантиметър по-висок - всъщност може да помогне на Ryanair да се развива по-бързо.
Засега обаче компанията си седи добре. По време на пандемията Ryanair не поиска помощ от данъкоплатците и сега е една от малкото европейски авиокомпании, които са надхвърлили комфортно нивата на капацитет отпреди появата на болестта. Флотът на Ryanair се снабдява почти изцяло от Boeing, което означава, че тя не е засегната от проблемите с двигателите, които засягат самолетите A320neo на Airbus SE.
Тези ограничения на капацитета означават, че Ryanair е в състояние да повиши средните цени на билетите с 24% до 58 евро през шестте месеца до 30 септември, като авиокомпанията печели допълнителни 24 евро от допълнителни приходи на пътник за неща като бързо качване на борда и избор на място. Въпреки че О'Лиъри призна, че ерата на свръхевтините полети е приключила, през повечето време Ryanair все още предлага едни от най-евтините билети.
Има една голяма пречка в работата на компанията: Замърсяването на околната среда от Ryanair. В продължение на години О'Лиъри наричаше изменението на климата "глупост" или се оплакваше, че авиокомпаниите са непропорционално критикувани, тъй като на тях се падат само около 2 % от световните емисии. Напоследък той прегърна идеята за ESG, като нарече Ryanair "най-зелената авиокомпания в Европа" благодарение на новите си самолети с икономично гориво и способността да събира повече пътници в самолетите си с една класа, отколкото конкурентите с просторни бизнес салони. При това удобно се пренебрегва фактът, че абсолютните емисии на Ryanair продължават да нарастват, тъй като тя добавя все повече полети.
За някои хора само този факт дискредитира всичко, което Ryanair е постигнала. Но почти 170-те милиона пътници, които са летели с Ryanair през миналата година, явно смятат друго. О'Лиъри може и да е оскърбителен; но големият бонус за 30-годишния мандат, който преобрази европейското пътуване и общество, не е.