Министърът на енергетиката на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман очевидно е запален по Александър Дюма и често нарича враговете си - както петролните анализатори от Уолстрийт, така и журналистите - "мускетари". Аз също съм почитател на френския писател; но вместо Д'Артанян предпочитам "Граф Монте Кристо". Това ме води до любимия ми цитат на Дюма, подходящ за описание на саудитската петролна стратегия до 2024 г: "Цялата човешка мъдрост се съдържа в тези две думи - чакай и се надявай, пише в свой анализ за Bloomberg енергийният анализатор Хавиер Блас.
Миналия месец саудитците прехвърлиха едностранното си намаляване на добива на петрол за новата година и убедиха няколко други страни от картела ОПЕК+ да намалят допълнително добива. Сега те чакат и се надяват. Първо, нека си припомним 2023 г. Въпреки постоянните негативни приказки за търсенето на енергия, световното потребление на петрол нарасна с 2,3 млн. барела дневно. Последният етап от възстановяването на Covid-19 издигна годишното потребление през тази година до исторически връх, надминавайки предишния рекорд, поставен през 2019 г. Досега това беше добре за саудитците.
Проблемът беше от другата страна на баланса: предлагането. Първо, американската шистова индустрия не се поддаде на прогнозите за забавяне, като отбеляза значителен годишен ръст. Освен това, производството на ирански петрол нарасна, тъй като Вашингтон си затвори очите за прилагането на своите санкции, като Иран се превърна във втория по големина източник на допълнителен петрол тази година.
В същото време западните санкции срещу Москва също се оказаха пропускливи, което доведе до повече руски петрол, отколкото се очакваше. Освен това Бразилия, Гвиана и няколко други производители извън ОПЕК също увеличиха доставките.
ОПЕК+, водена от саудитците и руснаците, реагира в средата на годината с намаляване на добива, което постави основите на пазара. Напрежението в Близкия изток допринесе за още по-голямо покачване на цените през октомври, когато те достигнаха 100 долара за барел. При оставащи няколко дни до края на годината средната цена на Brent през 2023 г. е около 82 долара за барел - нелошо в номинално изражение, но когато се коригира за значително нарасналата инфлация от 2020 година насам, реалната стойност става много по-ниска.
Висока, но недостатъчно висока | ОПЕК+ се радва на измамно висока цена на петрола през 2023 г. в номинално изражение. В действителност инфлацията е намалила значително покупателната способност на барела.
И така, какво ни очаква през 2024 г.? За Саудитска Арабия това е ситуация на изчакване и надежда. Но на заден план се крие вероятността за успех или провал. Ако Рияд не е разбрал правилно пазара – а изглежда, че все още никой не е сигурен - може да се наложи да направи обратен завой до края на следващата година.
Очевидно е, че ръстът на търсенето на петрол ще се забави, тъй като бурното нарастване след пандемията приключва. Но, моля ви, нека не наблягаме прекалено на забавянето. Мечките погрешно оцениха апетита за суров петрол през 2023 г. и смятам, че те отново грешат за 2024 г.
Международната агенция по енергетика прогнозира, че търсенето на петрол ще се увеличи през следващата година с 1,1 млн. барела на ден - малко повече от очакваното преди няколко месеца. Увеличението е в съответствие с годишната средна стойност за периода 2000-2019 г. от 1,2 млн. барела дневно и е по-силно от нарастването за периода 1990-1999 от 1 млн. барела дневно. Така че не, ръстът на търсенето на петрол не се забавя рязко - той просто се връща към историческата си норма.
Предлагането обаче изглежда по-малко сигурно. При един благоприятен сценарий, при който ръстът на добива извън ОПЕК+ съответства приблизително на увеличението на световното търсене на петрол, Саудитска Арабия вероятно е направила достатъчно, за да задържи цените над 70 долара за барел през следващата година. С известен късмет с течение на времето тя ще може да освободи част от производството, което в момента не допуска до пазара - но не по-рано от втората половина на следващата година, което означава, че картелът вероятно ще трябва да удължи действащите в момента съкращения до края на март до края на второто тримесечие. Горният сценарий е в основата на рамката за изчакване и надежда.
Но свободата на действие на саудитците и техните съюзници е много малка и всяка слабост в търсенето или увеличение на предлагането - или, още по-лошо, и двете - може да доведе до излишък на петролния пазар. За втора поредна година консенсусното мнение е, че ръстът на шистовия добив в САЩ ще се забави. След като сгрешихме през 2023 г., смятам, че е разумно да се подготвим да сгрешим отново през 2024 г.
Геополитиката може да играе и в двете посоки, предоставяйки както отрицателни, така и положителни изненади за предлагането; в края на 2023 г. конфликтът в Близкия изток се отразява на енергийните потоци по цялото Червено море.
Като цяло смятам, че ОПЕК+ е изправен пред по-голяма опасност от страна на предлагането, отколкото от страна на търсенето. Ако се появи излишък, особено поради факта, че американската шистова индустрия може да печели пари и да увеличава производството дори при цени под 75 долара за барел, Рияд е изправен пред труден избор. Или ще убеди ОПЕК+ да намали още повече добива (което според мен е трудно постижимо), или ще приеме много по-ниски цени.
Засега саудитците са уверени в своя прочит на индустрията и пазара. Те не очакват да се сблъскат с няколко години на допълнително предлагане от страни извън ОПЕК+, което да потисне ръста на търсенето, както се случи от 2010 до 2015 г., когато загубиха пазарен дял. Кралството разреши тази ситуация през 2016 г. с ценова война срещу шистите, като наводни пазара и изпрати петрола под 30 долара за барел. На Уолстрийт все по-голямо малцинство очаква, че това ще се повтори през 2024 г., а към 2025 и 2026 г.
Ето защо на петролния пазар се спекулира със сценарий за "пренасищане на пазара", като се призовава саудитците да започнат нова офанзива, да наводнят пазара и отново да сринат цените на петрола. Ако това се случи, то ще се отрази не само на суровините, но и ще предизвика сътресения при акциите, облигациите и валутите.
Макар че в момента не вярвам на плана "да се наводни пазарът", признавам, че рискът от такъв изход нараства. Към средата на 2024 г. петролният пазар може да се окаже много, много уморен - както от чакане, така и от надежда.