Изминаха три седмици, откакто проповядващият крайни антимюсюлмански настроения Хеерт Вилдерс спечели изборите в Нидерландия, а той все още не е успял да привлече потенциални съюзници за коалиционни преговори. Както показва опитът на италианския министър-председател Джорджa Мелони, натискът за постигане на компромис вероятно ще подейства за смекчаване на най-крайните му инстинкти. Но това е малка утеха в Европейския съюз, където инерцията на дясното не показва признаци на забавяне.
Вероятно ще помогне само фактът, че 47-годишната Мелони може да има потенциален противник сред първоначалните шестима членове на ЕС, който да я представи като относително умерена, след като е заела пронатовска външнополитическа позиция по отношение на Украйна и се е оттеглила от китайската инициатива "Един пояс и един път".
И все пак Мелони все още може да отслаби европейския проект, особено с удари по имиграцията. Тя рискува да подкопае ценностите и върховенството на закона, които се смятат за основни за сегашната му форма. Тя вече се прицели в законите на ЕС за правата на човека и в ангажимента му към Конвенцията на ООН за бежанците. Опозицията, а сега и Върховният съд в Тирана, оспори обявеното миналия месец споразумение за предоставяне на убежище между Мелони и албанския министър-председател Еди Рама, като се позова на потенциално нарушение на суверенитета на страната, което би я принудило да приеме бежанци, спасени в морето от италиански кораби. Търсещите убежище ще останат в Албания, докато молбите им бъдат разгледани или докато бъдат репатрирани.
Мелони изтъква сделката, която беше широко критикувана от правозащитни организации и предизвика съпротива в близост до центровете за обработка, като модел за други европейски държави. Проектът за този подход беше подписаната от Доналд Тръмп политика, която задържаше търсещите убежище в Мексико, докато се обработваха молбите им. Връзката не спира дотук. Европейската десница със сигурност ще получи нов тласък, ако обвиненият бивш президент отново заеме поста си на вота през ноември 2024 г.
Ясно е, че Мелони е агресивен националист за сметка на общия подход. Сделката с мигрантите от Албания е в унисон с неотдавнашната ѝ забрана за продажба на култивирано месо в Италия, която е в разрез с европейските правила. В икономическо отношение Италия под ръководството на Мелони също така се противопоставя на Европейския механизъм за стабилност, който се счита за ключов предпазен механизъм на блока срещу финансова зараза, но който Мелони смята за потенциална задна врата, през която Брюксел може да влияе върху намаляването на италианския дълг. Иронията е, че ЕС отпусна на Италия около 200 млрд. евро под формата на заеми и безвъзмездни средства след пандемията.
Отмина времето да се пише за надигаща се десница в Европа: тя вече се е надигнала. Въпросът сега е колко голямо ще бъде нейното влияние. Виктор Орбан от Унгария сега е най-дългогодишният лидер на ЕС. Роберт Фицо, популист, който се увлича по крайно десни теми, отново е министър-председател на Словакия. Шведските демократи са втората по големина партия в парламента и подкрепят управляващата коалиция. Алтернативата за Германия (AfD) сега редовно събира над 20%, което я прави втората най-популярна партия в Германия, след ХДС/ХСС и повече от СДПГ и Зелените. Френската Марин льо Пен значително смекчи позицията си, докато се подготвя за пореден опит за президентския пост.
Историята показва, че е малко вероятно Мелони да бъде на власт, за да види как се реализира нейната визия за популистки ЕС. Италианските правителства обикновено се сриват средно след малко повече от година. Въпреки това, ако тя успее да постигне промяна на изборите за ЕС през следващата година, влиянието ѝ ще я надживее. Вярно е, че правителството на Доналд Туск в Полша е светъл лъч за вярващите в либералния европейски проект и бастион срещу надигащата се десница. И все пак един лявоцентристки италиански политик ми призна, че в някои среди вече има примирение, че крайната десница не може да бъде спряна в Европа, дори ако нейното правителство не издържи. За него загрижеността сега е съсредоточена върху това дали има риск Мелони и нейните последователи "да носят маска и когато всички те дойдат на власт в Европа, тогава да свалят маската".
"Това е твърде ужасяваща перспектива, за да я разглеждаме", добавя той.
Досега немислимият страх, че Мелони, чиито "Братя италианци" се корени в постфашистката традиция, ще предвещава завръщане към крайната десница в стил Мусолини, се оказа неоснователен. Изглежда и много малко вероятно. Но това не бива да е успокояващо. Действията на Мелони предвещават действията на Силвио Берлускони, който дълго време беше смятан за шут, но в сърцето си беше умерен, поради което европейският политически живот и инвеститорите пренебрегваха заплахата, която той представляваше, докато не доведе ЕС почти до разруха в кризата в еврозоната. Мелони и нейните съмишленици може и да са по-приемлива версия на крайната десница, но под влияние на същите ветрове, които подкрепят десницата на Тръмп в САЩ, те рискуват да доведат европейския проект отново до ръба.
Рейчъл Сандерсън е сътрудник на Bloomberg Opinion. Преди това е била колумнист във Financial Times.