Намеренията на Русия застрашават мира в Западните Балкани

Миналия месец Милорад Додик, подкрепяният от Русия лидер на сръбското население в Босна, се появи по местната телевизия и обяви плановете си да стане първият президент на сепаратистка държава на босненските сърби.

Декларацията, която събуди спомени за бруталното етническо прочистване, извършено в региона преди близо три десетилетия, дойде само месец след като Европейската комисия отказа да препоръча преговори за присъединяване на Босна и Херцеговина. В страна, считана за най-горещата точка на напрежение в Европа след Украйна, решението на Комисията беше подарък за политически актьори като Русия, които се стремят да провокират нестабилност.

Босна, страна с население от 3,3 милиона души, физически разделена между босненските сърби, от една страна, и мюсюлманите и етническите хървати, от друга, подаде молба за членство в ЕС през 2016 г. и получи статут на кандидатка миналата година. Но мечтата ѝ за европейска интеграция, която помогна на страната от Западните Балкани да се задържи заедно въпреки продължаващото напрежение, изглежда в най-добрия случай далечна.

Тъй като блокът се стреми да ускори дългогодишния си процес на разширяване, за да предотврати попадането на съседите си под влиянието на държави, които не споделят ценностите на ЕС, лидерите на Европейския съюз се събират от 13-ти до 15-ти декември, за да обсъдят дали да започнат преговори за членство с Украйна и Молдова - процес, който може да отнеме години. Дори при зелена светлина от страна на държавите членки, пътят към членството е дълъг и сложен. Хърватия беше последната страна, която се присъедини към ЕС, и кандидатурата ѝ отне 10 години, преди да бъде официално приета през 2013 г.

Въпреки това тези дискусии допринесоха за усещането, че определени страни получават преференциално третиране, когато става въпрос за присъединяване към ЕС, докато Западните Балкани са оставени настрана.

Това също така играе в полза на Додик, 64-годишен политик, който се възползва от структурите, наложени от мирното споразумение от 1995 г. в Босна, за да се застъпи за отделянето на територията на босненските сърби.

Дейтънското мирно споразумение сложи край на продължилата четири години война, в която загинаха над 100 000 души, но то също така замрази демографските различия в страната. Сърбите, които подобно на руснаците в мнозинството си са православни християни, получиха територия по западната и източната граница, известна като Република Сръбска, а федерацията на мюсюлманите и хърватите получи приблизително еднаква територия в югозападната част на страната. Двете части са слабо обединени от слабо централно правителство и ротационен тричленен президентски съвет, чиито членове трябва да бъдат избрани от всяка група.

Тъй като за всички конституционни промени е необходим консенсус, тази структура дава възможност на всеки от етническите лидери да държи процеса на присъединяване на Босна към ЕС като заложник. Според Кристиан Шмидт, високопоставения международен служител в Босна, Додик отказва да осъществи реформите, необходими за постигане на напредък, ако не бъдат изпълнени собствените му искания. Сред тях е частичното разпускане на конституционния съд на страната. През последните месеци лидерът на босненските сърби също така разкритикува ЕС и изрази интерес към развиване на по-близки отношения с Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

Структурата, която е довела до тази ситуация, казва Флориан Бибер, директор на Центъра за югоизточноевропейски изследвания към Университета в Грац, е една от причините да смята Босна за "най-крехката и най-безнадеждната страна на Западните Балкани". "Никой днес не би включил конституция в мирно споразумение и не би създал такава твърда етническа усмирителна риза за страната", казва Бибер. "Това създаде мир, но даде възможност на хора като Додик."

Придвижването на Босна към изолация се случва на фона на разочарованието на ЕС от Западните Балкани и на явните и скритите усилия на Русия да увеличи влиянието си в региона. Четири други държави - Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Албания - са на различни етапи от процеса на присъединяване към ЕС, а Косово се стреми да получи статут на кандидат за членство. Въпреки това закъсненията и двусмислието в Европа - според проучване, проведено в шест държави от ЕС, включително Франция и Германия, от Европейския съвет за външна политика, само 28% от анкетираните смятат, че Босна и Херцеговина трябва да може да се присъедини към блока - са отблъснали много хора от желанието да се продължи напред. Тъй като нещата се проточват, Путин активно подкрепя регионални политически партии и лидери, които се възприемат като приятелски настроени към Русия.

Близките отношения на Додик с Путин, когото той често посещава в Москва, носят дивиденти и на двамата. В Баня Лука, столицата на сръбската територия, Русия помага за изграждането на руско-сръбски храм и културен център, а през май Додик отбеляза, че "Путин знае, че трябва да благодари на Република Сръбска за това, че Босна не успя да приложи санкциите срещу Русия". Освен това, въпреки че страните от ЕС са най-големите инвеститори в Босна и Сърбия, проучване на Министерството на европейската интеграция на Република Сръбска от ноември установи, че подкрепата за присъединяване към блока е спаднала до 38%.

Още по темата

Някои държави от ЕС искат отслабване на плана за налагане на санкции на Русия

Официален представител на САЩ отива в Турция, заради санкциите срещу Русия и Хамас

Докато вълнението около ЕС отслабва, други държавни участници също засилват кампаниите си за влияние. В частите на Босна, където мюсюлманите съставляват около 70% от населението, Саудитска Арабия и Турция правят своя отпечатък. Саудитците построиха голям културен център и джамия "Крал Фахд", а броят на "сухите" ресторанти и хотели, които на практика не съществуваха преди войната, непрекъснато се увеличава.

Междувременно лидерите на ЕС реагират със загриженост. Президентът на Латвия Едгарс Ринкевич заяви в интервю за агенция Bloomberg, че неуспехът да се сближат Западните Балкани с блока е увеличил влиянието на Русия в региона и прави ЕС по-уязвим. През ноември австрийският външен министър Александър Шаленберг заяви, че Босна трябва да бъде третирана наравно с Украйна, която напредва в процеса на присъединяване.

Други съседни държави скоро може да се сблъскат с подобни предизвикателства. В края на октомври председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети Черна гора и я похвали като най-напредналата страна от Западните Балкани по пътя към присъединяване към ЕС. Но само няколко часа по-рано депутатите в столицата Подгорица одобриха правителство, чийто проевропейски министър-председател Милойко Спаич сформира коалиция с евроскептични партии, които подкрепят по-силни връзки със Сърбия и Русия.

Сърбия, която е твърд съюзник на Русия и най-голямата държава в региона, също води преговори с блока от 2014 г. насам, но без особен напредък. Дългогодишният лидер Александър Вучич, съюзник на Додик, продължава да ухажва ЕС като инвеститор, въпреки че поддържа тесни връзки с Русия и отказва да прилага санкции. Подкрепата сред сръбските граждани за членство в ЕС сега е под 50%, според проучване на правителството от януари.

Все повече държави искат да се присъединят към ЕС

По време на неотдавнашна дискусия в Белград сръбският заместник министър-председател Ивица Дачич изтъкна "празните" според него обещания на ЕС, без да отбележи, че Сърбия не е постигнала напредък по основното искане на ЕС - нормализиране на отношенията с Косово. "През последните 20 години чухме многобройни послания за значението на Западните Балкани в политическия дневен ред на ЕС", каза той. "Обещанията, дадени преди много време, отдавна са избледнели. Европейският съюз присъства в нашия регион, но ние смятаме, че е крайно време той да съживи политиката си на разширяване и да утвърди нашите усилия за реформи."

Според дипломат от ЕС, запознат със ситуацията, за да се промени посоката на развитие на Босна и да се стабилизира регионът, страната трябва "необратимо" да се присъедини към ЕС възможно най-скоро.

За да се излезе от задънената улица, създадена от Дейтънското споразумение, ще са необходими трудни решения за всички страни. Това може да се сведе до избор, както се изрази експертът по Балканите Бибер: "Трябва да се реши кое е по-лошо - да се откажем от условията и да накараме ЕС да изглежда слаб, или да настояваме на условията и да направим Босна по-нестабилна, по-крехка."

Докато Брюксел обсъжда въпроса, пропастта в Босна вече се увеличава.

В Яйце, малък град в западната част на мюсюлманско-хърватската федерация, който някога е бил място на ожесточени сражения между войските на босненските сърби и мюсюлманските и хърватските сили, председателят на общинския съвет Йосип Топич се притеснява, че краят на европейската мечта може да означава и край на крехкия мир в страната му. "Босна не може да функционира без трите си нации, а това включва и Република Сръбска", казва той.

Само на повече от час път с кола в Баня Лука обаче тази гледна точка губи своята сила. "Ако не е достатъчно добро за Обединеното кралство, защо да е достатъчно добро за нас?" Желко Пиляк, 24-годишен студент по икономика в Баня Лука, казва за членството в ЕС. "Европейските ценности не са нашите ценности. Чувстваме се по-близки до Русия."

Още по темата

Западните петролни санкции срещу Русия вече не работят

Парадоксално Русия и САЩ имат интерес от замразяване на войната в Украйна

Рубенстайн: Никой не знае какво ще стане с Израел и Газа, Украйна и Русия