И печелившият от войната на Путин срещу Украйна е... Азербайджан

Нахлуването на Русия в Украйна не се разви по начина, по който Владимир Путин се надяваше, но се оказва невъобразимо благо за неговия колега авторитарен лидер в съседен Азербайджан. Президентът Илхам Алиев никога не е бил толкова сигурен в политическо отношение, колкото е днес.

За съжаление, този успех само допълва доказателствата, ако са необходими още, че когато диктаторите се чувстват силни, те са склонни да използват нарасналата си увереност за репресии, а не за политически и икономически реформи.

Алиев спечели много от инвазията на Русия на няколко фронта. През юли миналата година той подписа споразумение с Европейския съюз за удвояване на износа на природен газ за блока, който се бори за нови енергийни източници, за да запълни празнината, оставена от руските доставки, загубени заради санкциите. За да стане това възможно, трябва да се изгради нова инфраструктура, но увеличените продажби и цени заедно повишиха приходите от петролния и газовия сектор на бившата съветска държава от 19,5 млрд. долара през 2021 г. до 35 млрд. долара през 2022 г. Тези изкопаеми горива съставляват над 92% от износа на Азербайджан и над половината от държавния бюджет.

Военно благополучие. Износът на азербайджански нефт и газ рязко нараства след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Разсеяната Русия, традиционният доставчик на сигурност за съперника на Азербайджан - Армения, също така даде на Алиев пространството да завладее контролирания от етнически арменци анклав Нагорни Карабах, слагайки край на 30-годишната война и унижение точно с такава кратка и славна военна победа, каквато Путин целеше да постигне в Украйна. Масовото бягство на арменското население реши окончателно карабахския въпрос и отговори на общественото желание за отмъщение - колкото и неприемливо да е то - след подобни предишни пристъпи на етническо прочистване срещу азерите в анклава и околните провинции. Триумфиращият Алиев свика предсрочни избори за следващата година, за да се възползва от патриотичната еуфория и да подготви сцената за третото си десетилетие на власт.

Изместването на Русия на изток води до голямо търсене на Баку

Изглежда, че сега всички се нуждаят от Алиев. ЕС не само иска неговата енергия, но също така осъзнава, че Азербайджан контролира единствения жизнеспособен маршрут за блока за достъп до ресурсите и енергийните пазари на Централна Азия, без да преминава през Русия или Иран, които сега са враждебни и подложени на санкции. САЩ също така виждат, че геополитическата стойност на Азербайджан нараства, колкото повече се влошават отношенията на Вашингтон с Москва и Техеран, въпреки опасенията за етническото прочистване на Карабах. По същата причина, но по обратната причина, това се отнася и за Русия и Иран.

Някога Москва беше партиен поддръжник на архизточния съперник на Азербайджан - Армения, но тези взаимоотношения вече са преодолени. Путин се нуждае от сътрудничеството на Азербайджан, тъй като европейските санкции го принуждават да пренасочи търговските и енергийните маршрути на изток, а военният капацитет на Русия да диктува събитията в Кавказ така или иначе е обвързан с други дейности. Иран, който отдавна е раздразнителен съсед, политически близък до Армения, също ухажва Баку. През октомври Техеран предложи да бъде домакин на транзитен коридор, който да свързва Азербайджан с Нахичеван - провинция, която е отделена от останалата част на страната с част от територията на Армения. Подобряването на сътрудничеството стана по-важно за Иран, след като по-рано през май той се договори с Москва за изграждането на железопътна връзка за няколко милиарда долара през Азербайджан, част от така наречения транспортен коридор Север-Юг от Русия, тъй като Кремъл търси нови неевропейски пазари.

Азербайджан се стреми да свърже една разделена земя

От тази вече висока база нещата за Алиев се развиват. Азербайджан току-що получи правото да организира следващата световна среща на върха по въпросите на изменението на климата - COP-29. През последните седмици пречките пред кандидатурата му се разсеяха като призраци в мъгла, въпреки че лошото състояние на Азербайджан в областта на човешките права и статутът му на пореден домакин, произвеждащ изкопаеми горива, може да изглеждат като пречки. Протоколът изисква срещата на върха по въпросите на климата да се проведе в страна от Източна Европа, а този кръг се сви драстично, след като Путин даде да се разбере, че ще наложи вето на всяка кандидатура на правителство, което подкрепя военните действия в Украйна. В надпреварата останаха само Армения, Азербайджан и България, а Армения отпадна на 7 декември като част от сделката, в която двете страни се съгласиха да разменят затворници. Ден по-късно България, потенциален бенефициент от новите газови транзитни потоци между Азербайджан и Европа, също се отказа. 

Всички тези успехи и увереност би трябвало да създадат възможност за Алиев да отслаби контрола върху обществото, което е подложено на нарастващи репресии, откакто баща му Гейдар Алиев, шеф на КГБ от комунистическата епоха и партиен лидер на Азербайджан, спечели изборите за президент през 1993 г. В последния доклад на Freedom House 10-милионната кавказка държава е класифицирана като "консолидирана автокрация" и клептокрация, която получава най-ниската оценка 1 от 7 за демокрация.

Вместо да обърне тази тенденция, миналата година правителството въведе закон, изискващ медиите да се регистрират в държавната администрация, и веднага отказа да издаде лиценз на тези, които не му харесват. Списъкът на политическите затворници, поддържан от две азербайджански организации с нестопанска цел - Института за мир и демокрация и Центъра за наблюдение на политическите затворници, наброява 254 души към 1 декември - с 19 повече от октомври, включително журналисти, разследващи корупцията на режима, и с 99 повече от година по-рано.

Затворници на съвестта. Затворници, за които се твърди, че са задържани по политически причини в Азербайджан, по категории

Комбинацията от триумфализма на Алиев и гнева от критиките, особено от страна на САЩ, за етническото прочистване на Нагорни Карабах прави трудно да си представим, че той ще се огъне пред международния натиск точно сега. И все пак неговата сила в крайна сметка се крие в стойността на Азербайджан за европейските енергийни пазари; страната му няма интерес да бъде оставена сама да се справя с много по-големите си руски и ирански съседи в дългосрочен план, особено ако Путин обърне хода на събитията в Украйна. Алиев е наясно, че трябва да освободи икономиката си от прекомерната зависимост от енергията, за да повиши жизнения стандарт и перспективите за дългосрочен растеж.

Най-бързият начин за постигане на последната цел би бил да се осигури помощ и инвестиции от Европа. Успехът би изисквал значителни реформи, за да се преодолее това, което Европейската банка за възстановяване и развитие нарече "монополистични интереси" в Азербайджан, но също така би допринесъл повече за укрепване на позициите на Алиев, отколкото вкарването в затвора или затварянето на устата на редица негови критици. Кой знае, може би той дори ще спечели истински избори. Време е да му напомним за това.

Още по темата

Въвличане на Иран в конфликта би повишило цената на азерския газ за България

Армения: В Нагорни Карабах има "етническо прочистване"

Нагорни Карабах показва как Русия губи позиции в постсъветското пространство

Завоят на Путин за Нагорни Карабах разкрива разрива с бившия съюзник Армения