След едно шокиращо съдебно решение Европа изведнъж се оказа изправена пред въпрос, който е от решаващо значение за нейния просперитет и способността ѝ да се бори с изменението на климата: може ли Германия, най-голямата икономика в региона, да посрещне мащаба на публичните инвестиции, необходими както за съживяване на растежа, така и за подкрепа на екологичния преход?
Да се надяваме, че разединената управляваща коалиция в страната ще събере воля да каже "да", пишат анализатори за рубриката Bloomberg Opinion.
За Германия увеличаването на публичните инвестиции би трябвало да е безсмислено. За развитието на по-екологична енергетика и промишленост е необходима сериозна трансформация на остарялата физическа и цифрова инфраструктура. С една от най-ниските тежести на държавния дълг в Европа, тя разполага с финансови средства. Но политиците са ограничени: конституционната „спирачка на дълга“ ограничава разходите за дефицита, независимо колко са полезни, освен в строго определени извънредни случаи.
Правителството се опитва да се справи, като намира начини да заобиколи това ограничение. В предишната си роля на министър на финансите канцлерът Олаф Шолц пренасочи около 60 млрд. евро от средствата за реакция при пандемия към извънбюджетен фонд за бъдещи инвестиции в области като възобновяемата енергия, водорода и инфраструктурата за зареждане - значителна сума, но все още малка в сравнение със стотиците милиарди годишни (публични и частни) инвестиции, необходими за постигане на нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г.
Необходими са много инвестиции, за да се постигнат нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г
Сега дори този скромен ангажимент е застрашен. Конституционният съд на Германия постанови, че прехвърлянето на средства на Шолц е било незаконно. Решението може да подкопае и други специални фондове, насочени към изпълнение на политически цели като стабилизиране на икономиката след миналогодишната енергийна криза. Общо взето, на карта са заложени стотици милиарди евро публични разходи.
Въпреки хаоса, който създава, решението на съда е добре дошло. В идеалния случай това ще принуди германските лидери да се заемат с фискалните приоритети на страната. Намирането на общи позиции няма да е лесно, като се имат предвид силно различаващите се позиции на трите партии в коалиционното правителство. Каквито и ангажименти да бъдат поети обаче, те поне ще бъдат по-надеждни от събирането на извънбюджетни средства.
Най-добрият изход за Германия, Европа и световния климат е ясен - да се реформира дълговата спирачка, която вече четвърта година е „временно“ спряна, за да се даде път на така необходимите инвестиции във всичко - от електропреносната мрежа до капацитета на широколентовите мрежи. Исторически известната фискална сдържаност на страната се превърна в пречка за напредъка. Германия може да поведе Европа към по-добро и по-зелено бъдеще.